Short stories - Prose

Начало 🇧🇬

Седяхме край огъня, както древните хора са седяли. За нас той беше странно нещо, непривично за времето ни. И все пак усещахме магията, която бе привличала векове наред не само с топлината и светлината си, а с някакво странно усещане за уют и спокойствие, дори и насред огромно поле, където се намирах ...

В.Уайт

Prose » Short stories

2020-03-01T20:51:09+02:00 1.1K 4

Музата на художника 🇧🇬

Борис седеше на хълма с платно и четка в ръка. Летният южен вятър си играеше с къдравата му тъмна коса. Очите му блестяха. В тях гореше един пламък, който никога не му даваше мира, но и никога нямаше да угаси…
В далечината се чуваха птици. Мелодичната им песен се носеше из полетата наоколо. Караха г ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2020-03-01T20:28:02+02:00 759 3

"Бабо, аз защо...?!" 🇧🇬

- Бабо, аз защо нямам майка?!...
Колкото и да се беше подготвяла за този въпрос през изминалите години, той свари баба Кина неподготвена. Старата жена се хвана за кръста, прехапа устни и едва удържа сълзите си. Кръстът ѝ беше слабото място, не сърцето. То, пустото, отдавна беше се вкаменило. Не бяха ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2020-03-01T19:53:26+02:00 1.7K 2 9

Искам и ние да станем брачно семейство 🇧🇬

Като влязоха в антрето, Катето бързо събу обувките, захвърли якето на шкафа и се втурна в хола. Майка ѝ се събу, закачи дрехите на закачалката и с торбите влезе в кухнята да ги разтоварва.
След малко Катето дойде, облегна се на касата на вратата, загледа се в майка си как мие нещо на чешмата и със с ...

palenka

Prose » Short stories, Stories for children

2020-03-01T10:13:53+02:00 1K 4 12

Purgatorium, Част пета 🇧🇬

Purgatorium, Част пета
Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ ...

йеромонах

Prose » Short stories

2020-03-01T06:51:04+02:00 858

Дъждовен ден 🇧🇬

Навън валеше проливен майски дъжд, пътищата бяха мокри и хлъзгави, нямаше почти никой, който да кара по магистралата, освен една малка синя кола от която се чуваше смях и музика. В колата се намираше семейството на Саманта, току-що навършила 18 години с ясно заявени представи за бъдещето си. Предста ...

elenkas03

Prose » Short stories

2020-03-01T06:50:20+02:00 1.8K 2 6

Пътуване 🇧🇬

Камионът, който ни чакаше бе марка “МАК”. Целият бе изписан с индианци, на които лицата грееха от цветовете на войната. Бяха застинали в битка и ловни фрески, а шофьорът като ни видя, че го зяпаме с отворена уста, поясни, че макар и американски, бил закупен от Германия. Бяхме двама при положение, че ...

Арикс

Prose » Short stories

2020-02-29T17:31:21+02:00 1.5K 1

Зеленият цвят на гората 🇧🇬

Събудих се сутринта, погледнах се в огледалото и изкрещях. Бях светло зелен. Обадих се на шефа, че съм болен и отидох при личния си лекар. Лекарят избяга от кабинета, а също така и всички чакащи пациенти, се разпръснаха на мига. Какво им става?! Зелен съм, не е жълтеница! На всичкото отгоре, двама ю ...

Сенд

Prose » Short stories, Humorous

2020-02-29T07:49:03+02:00 1.2K 4 5

И пак се сливат търсещи сияния 🇧🇬

И пак се сливат търсещи сияния
Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти! Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти от докосващи ме чужди пръсти.
Канелена притихва вечерта. И с аромата на горящи свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят ласкави сияния. По мен. Пе ...

contessa

Prose » Short stories

2020-02-29T07:46:26+02:00 851 2 21

А ще ухае ли на портокалов цвят 🇧🇬

А ще ухае ли на портокалов цвят
Без теб... О, нежност моя! Не ще се притискам към силното ти тяло, за да изпиваш тревогата ми с устните си ненапили се. И когато поискам да докосна очите ти в мрака, през най-дългата нощ от живота ми, в която няма да те открия до себе си, ще изпитам непоносима горчиви ...

contessa

Prose » Short stories

2020-02-27T23:36:30+02:00 800 2 9

Път през нивите 🇧🇬

Затича се Кина граовката към горната махала на село Дълбок вир, беше чула някаква новина и бързаше да я каже на своята най-добра приятелка, Неделя, с която се знаеха от младини. И двете бяха овдовели, а това ги сближи още повече.
Кина беше приказлива и общителна, дори повече отколкото би трябвало, н ...

rumbic

Prose » Short stories

2020-02-27T00:16:34+02:00 821 6 13

Загадка 🇧🇬

Сметището на София се намираше в Богров. Боклукчийски коли още от пет сутринта отбиваха от магистралата. По черния път към него пъплеха през целия ден, докато не се изредяха всички общини. Лятото бе от най-горещите и процеси на гниене от години изпълваха въздуха, като смрадта понякога се рееше на въ ...

Арикс

Prose » Short stories

2020-02-26T12:17:12+02:00 1.9K 1

Нещата от живота 🇧🇬

Когато бях малък, на Бакойците живееше една баба Бона. Беше прочута най вече със своята свидливост.
През зимата, баба Бона режеше парцали, после ги пресукваше, намотаваше ги на гранчета с помощта на мотовилка и ги занасяше да ги боядисат в ярки цветове.
През лятото сглобяваше стан, запретваше ръкави ...

gitarist

Prose » Short stories

2020-02-26T12:02:56+02:00 908

В косите с венец трънен 🇧🇬

В косите с венец трънен
Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета на душата си ще чувстваш тялото си зависимо от моето.
Като едва докосващи те пухчета ще преминава по теб мисълта ми. Оставяйки те в мъгла. Лек. И дъха ти само ще напомня, че си жив. Ще викаш в ...

contessa

Prose » Short stories

2020-02-26T12:00:09+02:00 1.4K 2 6

Purgatorium, Част четвърта 🇧🇬

Purgatorium, Част четвърта
„Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол ...

йеромонах

Prose » Short stories

2020-02-26T11:45:04+02:00 872

Не е редно - 1 🇧🇬

- Виж, наречи ме циник, ако желаеш, но просто за мен не съществува такова нещо като любов… - започна да обяснява с тих глас Калин. - Всичко е една пълна измислица, създадена от отчаянието на хората. Най-жалкото е, че почти всички те цял живот се стремят да открият “любовта”, срещат някого и може би ...

alexltmsyf

Prose » Short stories

2020-02-26T11:44:07+02:00 761 1

Компарсита - ч,3 🇧🇬

Так, так, так...отекваха в тишината и спусналия се здрач, стъпките на Свидна.
Бързаше!
Вървеше в ритъм с мислите си, въпреки че те летяха винаги пред нея. Трябваше да довърши писмената си работа в Университета, но акордите и мелодията на тангото, топлите ръце, обаянието и увереността на Тодор в този ...

Соларе

Prose » Short stories

2020-02-25T22:41:06+02:00 1K 3 12

В ъгъла 🇧🇬

Знаете ли какво е да имаш две деца? Повечето сигурно знаят. Да де, ама ако едното е болно, много болно и се нуждае от спешна операция в чужбина? Дано и да не разбирате! Още повече, когато тази операция струва пари, много пари. А вие сте средно статистическо семейство, с прилични, но в никакъв случай ...

aleksandra79

Prose » Short stories

2020-02-25T20:32:53+02:00 1.3K 1 4

И заблестяха сапфирени въздишки 🇧🇬

И заблестяха сапфирени въздишки
Тъгувал си... И няколко въздишки от странна нощ, в която си ме искал. Отронил си. До болка влюбен аромат на мента. Над мен. Неотпил ранна роса все още. В невъзможен тюркоаз сред мрака.
Не знаех... За тях. Нито за силата на скритите ти страсти. Тъмни. Как хиляди пъти с ...

contessa

Prose » Short stories

2020-02-24T23:17:05+02:00 930 2 14

С капчици кръв в стъпките ми 🇧🇬

С капчици кръв в стъпките ми
От сърцето си откъснах ги. Изстрадани. Дантелено почувствах. Нежността им. И силата. Потреперващо и копнеейки те. С крайчеца на пръстите си. Свилено погалих ги. Изшептях чистотата им. И пречистващо поплаках. За нас.
И по вятъра изпратих ги. Любовен прашец. Думи. И затича ...

contessa

Prose » Short stories

2020-02-22T22:07:52+02:00 897 2 9

Танцът на живота 🇧🇬

-Аз ще изкарам колата, а ти се нагласи!
-Добре, обличам се и идвам!
Веселина погледна през прозореца и изпрати с поглед своя спътник в живота Павел. Във всяка негова стъпка, тя виждаше страница по страница книгата на спомените, която я топлеше всеки път, когато я отваряше. И двамата бяха пенсионери. ...

perfanov

Prose » Short stories

2020-02-22T07:17:59+02:00 1.1K 1

Да не беше заставал на пътя ми 🇧🇬

Да не беше заставал на пътя ми
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило цвят приканващо. Полюшващо се. Разкриващо прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо и кармично с погледа си. И с миглите си погалих те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. ...

contessa

Prose » Short stories

2020-02-21T19:03:27+02:00 873 1 10

Сборището на мастиите-11, 12, 13 🇧🇬

11.
Цяла седмица Мастията и Сакатият се радваха един на друг. Къде ли не ходиха и си играха до насита, но все пак им харесваше най-много да го правят във водата, нагазили до колене. От време на време се сещаха за Него и го наглеждаха да не се е събудил. Дори всеки ден му оставяха някакъв прясно улов ...

ludobile

Prose » Short stories

2020-02-21T09:44:27+02:00 1.1K 1 1

Цвете в косата 🇧🇬

Дъждът вали на ситни капки. Не е дъжд, душ е.
– Нали? – попита момичето.
Младежът не отговори.
– Не виждаш ли? – повтори тя, докато свиваше чадъра си. – Няма нужда да се пазим. Като душ е. Само малко ще ни намокри. Какво толкова?
Намираха се пред Съдебната палата. ...

exuded

Prose » Short stories

2020-02-21T09:43:27+02:00 974 3 11

Тя 🇧🇬

Помня ,че беше лято. Помня ,че още бях тинейджър и все още се чувствам такава. Помня това лято което преобърна възгледите ми за любовта на 360 градуса. Не това не е поредната скпучна и банална история за любовта , това е нещо много повече. Срещнах Я в горещото юлско лято през 2003г. Тогава още не бя ...

marihyana

Prose » Short stories

2020-02-20T23:20:50+02:00 598 5

Пещерата 🇧🇬

Пещерата
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...

GearGhost

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2020-02-20T19:40:29+02:00 1.2K 3

Ах, тези деца! - 6 🇧🇬

Все още сме на „булчинска вълна“. Днес е понеделник и вероятно някое от децата в детската градина в неделния ден е било на сватба. Неговите разкази така са впечатлили Ася, че тя въодушевено ми обявява как тази вечер ще се омъжи за Ники:
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошк ...

Ida-L

Prose » Short stories, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2020-02-20T00:05:58+02:00 1.3K 1 9

Ах, тези деца! - 5 🇧🇬

Жилището ни е близо до автобусна спирка за Банкя и в събота, или в неделя за петнадесет минути сме там на разходка. Веднъж виждаме пред нас семейство с около пет-шест годишно момиченце, което едва не се препъва в дългата си рокля. Личи, че е преправена булчинска или абитуриентска дреха - талията е н ...

Ida-L

Prose » Short stories, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2020-02-20T00:05:05+02:00 1.1K 2

Старото ми Аз 🇧🇬

Пиех си кафето машинално, а съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсрещ ...

DPP

Prose » Short stories

2020-02-19T11:35:59+02:00 903 2 8

Елхраикската библиотека - Част 6 🇧🇬

Част 6
Бриана тъкмо беше влязла в раздел тридесет и четири, когато дочу ехото на гръм някъде в катакомбите и се спря.
– Какво пък е това? – промърмори тя през стиснати зъби, оставяйки картата на Дотрофски на произволна полица за втори път за един ден. Слезе по стълбите до приземното ниво за рекордно ...

Kiril_Dimitrov

Prose » Short stories

2020-02-18T23:02:57+02:00 1.4K 1 1

Клетници 🇧🇬

Вагонът се поклащаше равномерно, като лодка, поела на разходка из току що пробудило се от съня море – с лениво протягащи се към брега вълни, едва-едва докосващи го и пак се връщаха, че дано още малко посънуват морските си сънища.
Лениво се носеше влака, но и стържеше сърдито, че бяха стари, много ст ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2020-02-18T21:12:20+02:00 1.1K

Яна и Апостолът 🇧🇬

В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като ...

GearGhost

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2020-02-18T15:00:03+02:00 1.9K 1

Не е ли страхотно? 🇧🇬

Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...

Ronnicca

Prose » Short stories, Letters, Others

2020-02-18T11:24:09+02:00 2.2K 1

Голямото мъниче 🇧🇬

Госпожата каза - 2
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стр ...

palenka

Prose » Short stories, Stories for children

2020-02-17T00:16:40+02:00 1.2K 4 12

Дамгата на Господа 🇧🇬

Дали в тази пловдивска привечер сам Господ не бе слязъл сред пътниците на автогара Юг, за да попътува и той за някъде , или просто бе дошъл да понагледа избраниците си калесани с неговия нишан. Не се знае , но явно бе някъде наблизо...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след пр ...

JordanKalaykov

Prose » Short stories

2020-02-16T23:59:00+02:00 1.7K 2 2

Сборището на мастиите-1, 2, 3, 4, 5 🇧🇬

Сборището на мастиите
I.
Животни
1.
Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място. Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода.Завиждаше ѝ. За разлика от нея, той беше здраво вър ...

ludobile

Prose » Short stories

2020-02-15T11:03:30+02:00 1.1K 2 3

Обичам Пенчо 🇧🇬

Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и ...

MagiV

Prose » Short stories

2020-02-15T10:41:09+02:00 1.8K 7

Купидон и параклиса 🇧🇬

*не много черен хумор*
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...

GearGhost

Prose » Short stories, Novellas and novels, Humorous

2020-02-15T07:52:41+02:00 1.1K

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...

exuded

Prose » Short stories

2020-02-14T19:30:31+02:00 1.1K 3 16

Клубът на прецаканите 🇧🇬

Казвам се Джо. Е, не се казвам така, но така ме наричайте, защото е кратко и лесно. Участието ви тук е съвсем доброволно, винаги можете да напуснете. Таксата е сто лева за година. Ако напуснете по-рано, сумата остава в клуба.
Няма смисъл да се ядосвате. И без това сте прецакани.
Ще подпишете договор ...

Сенд

Prose » Short stories

2020-02-14T19:26:30+02:00 2.3K 6 36