Short stories - Prose

Потребност 🇧🇬

Хубав снят падна преди Коледа – отначало пухкав и лек, вятърът си играеше с него и със снежинките, образуваше вихри и рисуваше бели подвижни картини във въздуха. После времето поомекна, но продължи да вали – този път по-тежък, по-мокър сняг.
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...

exuded

Prose » Short stories

2016-12-15T10:34:57+02:00 657 1

В търсене. (4) 🇧🇬

На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...

neytiri

Prose » Short stories

2016-12-14T00:02:10+02:00 568

Пъкъл XVII 🇧🇬

ПЪКЪЛ XVII
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...

йеромонах

Prose » Short stories

2016-12-13T16:45:23+02:00 626

Курбан /за конкурса/ 🇧🇬

- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, ко ...

Eia

Prose » Short stories

2016-12-11T22:02:40+02:00 1.4K 1 6

Думата 🇧🇬

Думите са нещо могъщо – те могат да нараняват по-добре от много остриета, да лекуват по-добре от най-прочутите лечители и знахари, а също така и да носят мощ. А има и думи, носещи такава сила, че цели цивилизации и народи биха могли да рухнат пред мощта им.
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...

Cryptkeeper

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2016-12-11T15:14:43+02:00 948 1

Този път няма да ти се размине 🇧🇬

Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сег ...

Heel

Prose » Short stories

2016-12-11T15:07:36+02:00 899 2 5

Невроматрикс 🇧🇬

НЕВРОМАТРИКС
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...

Мильо

Prose » Short stories

2016-12-11T14:28:13+02:00 853 1 6

На зъболекар-2 🇧🇬

Октомври е особен месец. Понякога студен, друг път – топъл като циганско лято. Когато се роди малкият ми син, на двайсет и осми октомври, заваля сняг, та чак до колене. Вървях пеша от щастие от Окръжна болница до Шейново, макар да знаех, че няма да ме пуснат в родилното. Щастието беше в ходенето, пр ...

exuded

Prose » Short stories

2016-12-11T11:40:00+02:00 852 3

Рокличка с камили 🇧🇬

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-12-11T00:15:30+02:00 1.3K 12

Новите варвари 🇧🇬

НОВИТЕ ВАРВАРИ
Тиха стая. Син екран на стар телевизор. Освен мигащата светлина от екрана му няма друго осветление. Новини. Тревожният глас на новинаря съобщава за инцидент в германски град. На мъждукащият екран млад нехранимайко рита младо момиче в гърба и тя пада по стръмни стълби. Гласът съобщава, ...

йеромонах

Prose » Short stories

2016-12-09T18:14:48+02:00 604

На зъболекар 🇧🇬

Реших да отида на зъболекар при един мой съученик. Той остана да си живее в хубавия ни роден град, а аз, понеже бях амбициозен и самомнителен, се преместих в столицата. В столицата има много талантливи и умни хора със способности, от които може да се учиш. Тогава не знаех, че в столицата има също то ...

exuded

Prose » Short stories

2016-12-09T18:04:00+02:00 730 2

Да си починем 🇧🇬

ДА СИ ПОЧИНЕМ
Дъщеря му го вика да си починат. Просто така, да седне до нея, да изпият по едно кафе, да си поговорят... Да си починат. Той обаче не е свикнал, не може просто така да седи и нищо да не прави.
Все пак му е дъщеря, не може да и́ откаже, а е неуважително, някак си, да вземе книга, леща д ...

Мильо

Prose » Short stories

2016-12-09T16:45:01+02:00 757 1

Улична превъзходна 🇧🇬

1.
Когато за последен път се прекръсти, преди да излезе на светло от църквата, Той се усмихна, присви десният си клепач и изкриви устните си в знак на несъгласие с проповедта на свещеника, че с вяра и любов към Господа можем да бъдем щастливи, защото на практика беше точно обратното. Който не изпълн ...

ludobile

Prose » Short stories

2016-12-09T13:37:42+02:00 947

Бензинаджийката 🇧🇬

БЕНЗИНАДЖИЙКАТА
В памет на Б.
Градчето се намираше край морето, близо до границата. Имаше бензиностанция на извънградския път. Там работеха две жени – една руса и една чернокоса. И мъже имаше, но жените бяха мъжки момичета и често оставаха нощна смяна. Все пак си имаха въоръжена охрана – един възрас ...

kasandrabg1

Prose » Short stories

2016-12-08T23:16:23+02:00 865

Крадла 🇧🇬

Загърната в карамелената пелерина на вечерта, седях на балкона и вдъхвах нейното сладко ухание - на саксийни цветя, залязващо слънце и заспиващ ден. Опияняващата смес се разливаше в душата ми като вълните на Бяло море на разсъмване. Попивах това съкровище дълбоко в душата си, при всички други аромат ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-12-07T21:17:44+02:00 1.3K 4 10

В търсене. (3) 🇧🇬

С навлизането на първите лъчи се събудих. Тъй като вчера бях заспала така неочаквано, сега бях леко дезориентирана. Ето защо се събудих толкова рано. Облегнах се на таблата на леглото и започнах да си чертая плановете за деня, за седмицата.. Така, днес можех да си запълня деня като звънна в цветарск ...

neytiri

Prose » Short stories

2016-12-07T16:31:51+02:00 757 1

Нерон 🇧🇬

Нерон
Угасващите слънчеви лъчи постепенно се скриха зад върхарите на старите борове, започвайки да играят на криеница между дебелите им стволове. Усетил наближаването на нощта, високо над гората се приплъзна силуета на издигащ се в небето царски орел, който с бавни размахвания на величествените си к ...

parvanski

Prose » Short stories

2016-12-07T12:59:52+02:00 1.2K 2

Разпит 🇧🇬

На входа му взеха джиесема и личната карта.
– Защо и личната карта? – попита.
– Така трябва – отговори старшината и вдигна вежди. – Не знаете ли правилата?
Не ги знаеше. Но всеки път питаше това, защото допускаше, че не е редно. Викаха го вече трети път.
– Ще ви ги върнем, когато и ако се върнете, н ...

exuded

Prose » Short stories

2016-12-07T07:59:01+02:00 701 2 2

Армагедон 🇧🇬

Небето над Мегидо беше тъмносиво, като пред буря, а в различните посоки контрастите създаваха плашеща реалност – от ослепителна светлина до непрогледен мрак.
Жителите отдавна бяха напуснали мястото, след като пророците с точност бяха определили датата на сблъсъка, дори животните инстинктивно последв ...

satanas

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2016-12-05T00:16:20+02:00 1.2K 2

Мечето 🇧🇬

Нещо в храстите изшумоля, Алекс се обърна изплашено.
- Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.
- Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.
- Здравей приятелю – обади се един забравен глас – отдавна не сме се вижда ...

raina87

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2016-12-04T21:35:49+02:00 1.3K 1 1

Лятна ваканция 🇧🇬

Вечерята мина в пълно мълчание, което се случваше за пръв път. Преди Ана не спираше да говори за училището си, приятелите си, отново за училището и пак за приятелите. Тази вечер, обаче, нямаше никакво настроение. И как да има, когато училището свърши, приятелите ѝ останаха в града… а тя заседна в с ...

cattiva2511

Prose » Short stories

2016-12-04T21:20:33+02:00 1.3K

Ябълки и пасти 🇧🇬

– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...

esenna

Prose » Short stories

2016-12-04T12:32:01+02:00 1.4K 2 5

На тъмно (за конкурса) 🇧🇬

- Хей! Има ли някого тук?... Причува ми се... Откачам... Каква тъмница само!… Кой ли пък може да е тук?… Ето пак!... Хей Вие! Чувам дишането Ви!... Има ли някого тук?!
- Щом като чуваш, значи въпросът ти е повече от тъп.
- Господи!... Изкарахте ми акъла!... Кой сте Вие?! Какво правите тук?!
- Същото ...

perperikon

Prose » Short stories

2016-12-03T21:48:12+02:00 1.5K 3 22

Монахът 🇧🇬

Когато усети, че това не е неговият живот, се почувства странно.
Обу си кафявите спортни обувки с красиви кантове отстрани, навлече блузата, наметна якето и тръгна пеш към гората. Сиво беше времето, мислите му – също. И тихо, нямаше жива душа във вилите по пътя, даже птиците се спотайваха. Тук-там п ...

exuded

Prose » Short stories

2016-12-03T18:33:41+02:00 630 1 2

Старецът 🇧🇬

Видях го на спирката на Университета...беше прегърбен, с дълга бяла брада. Носеше дрипи. Подпираше се с бастунче, затрудняваше се с ходенето на тази преклонна възраст. И ето че дойде тролеят. Качих се. Старецът беше в същата посока като мен. Една жена видя, че той иска да се качи и му подаде ръка.
- ...

DenisOlegov

Prose » Short stories, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-12-02T00:29:00+02:00 2K 3 4

Ковчегът на дядо Марко 🇧🇬

КОВЧЕГЪТ НА ДЯДО МАРКО
Помнеше Дядо Марко и годината и датата на туй нещо. Помнеше го, защото предния ден Неда му каза, че е бременна и той почерпи в кръчмата, без да обяснява защо, и така се напи, че падна като талпа на стълбите и си сцепи веждата. На другия ден, с едното си око видя, понеже другот ...

Мильо

Prose » Short stories

2016-12-01T15:02:43+02:00 1.1K 1

Среща без време 🇧🇬

Съжаляваше, че не описа всичко в дневник. Времето течеше прекалено бързо, все отлагаше започването на дневника, а когато нещо не започне навреме, то никога не свършва: незапочнатото не свършва.
Сега премяташе в просъница всичко, което щеше да напише. Не искаше да става от леглото. Първият сняг току- ...

exuded

Prose » Short stories

2016-11-30T14:39:41+02:00 738 1 4

Престрелка край Уинди Хил (за конкурса) 🇧🇬

– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?
– И тов ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-11-29T23:21:56+02:00 1.5K 1 5

Всъщност, само един диалог... (извън конкурса) 🇧🇬

Всъщност, само един диалог...
– Вие днес закъсняхте.
– Аз винаги идвам навреме.
– Сега е десет и петнайсет, а нашите сеанси са насрочени за девет и половина.
– Не виждам тук други чакащи. ...

TytoALBA

Prose » Short stories

2016-11-29T23:02:10+02:00 2.3K 2 4

Спор /за конкурса/ 🇧🇬

-Уф! Колко си плоска! Какво ти харесват толкова?
- Ти пък си широка и дебела.
- Да, ама съм привлекателна и човек може да се влюби, като се огледа в мене.
- Глупости! И аз имам блясък.
- Ха-ха-ха! Лъскава била… Виж се само! Разкрачена си… Имаш дълги, остри и криви зъби... Пфу! ...

RaiaVid

Prose » Short stories

2016-11-29T16:47:29+02:00 1.5K 12

Учител по неволя - Предколедни нелепици 🇧🇬

Учител по неволя
Предколедни нелепици
С треперещи пръсти и с течащ нос, целият посинял от студ, г-н Многознаев държеше четка и боядисваше централната врата на училищната сграда. Той боядисваше не защото искаше да облагороди мястото, т.е. не по своя воля, а защото неговите ученици бяха изписали върху ...

Galifray

Prose » Short stories, Humorous

2016-11-29T12:31:08+02:00 1.6K 1 1

Проектът 🇧🇬

- Мислех, че срещата е в 11?!
- Седни, Мира.
- Не. Ще стоя права!
- Събрах ви, за да ви помоля след малко на съвещанието да излезете като един екип и да няма никакви скандали.
- Аз подготвих теоретичната част на Проекта. Промените ги коментирах няколко пъти през тази седмица с доцент Николов, повтар ...

670301

Prose » Short stories

2016-11-29T11:31:07+02:00 1.1K 4

Добрият барман 🇧🇬

Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше ка ...

Heel

Prose » Short stories

2016-11-27T14:53:32+02:00 773 1

Цигуларят 🇧🇬

Има истории, които докосват сърцето. Истории, които се запечатват толкова дълбоко в съзнанието, че дори времето не е способно да ги отмие. Аз помня една такава история. През годините съм я разказвал на толкова много хора, че тя ще живее още дълго. Разказвах я винаги с трепет, с вълнение, защото ме в ...

Boyan

Prose » Short stories

2016-11-27T14:40:28+02:00 1.5K 3 7

Нула цяло и три секунди 🇧🇬

Поглеждам скоростомера. Двеста и четиридесет километра в час. Прекъснатата линия се движи напред. Окото се лъже, но съзнанието знае, че това е оптическа илюзия. Картината, която се вижда през предното стъкло е като от Междузвездни войни по времето на хипер скок. Едно непрестанно движение, което те у ...

йеромонах

Prose » Short stories

2016-11-27T11:19:38+02:00 1K 1

Баба Кера и Жана 🇧🇬

Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...

ГеоргиСтойков

Prose » Short stories

2016-11-24T15:46:40+02:00 2.7K 2 7

Болка 🇧🇬

Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...

exuded

Prose » Short stories

2016-11-24T13:12:23+02:00 785 7

Странник 🇧🇬

- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай па ...

angelbard

Prose » Short stories

2016-11-24T13:00:26+02:00 675

Само една грешка... 🇧🇬

-Недей! Моля те недей! Не го прави… Не ми го причинявай! Спомни си за всичко хубаво, за всички усмивки, за всеки момент на щастие… Не ги заличавай с тази трагедия! Моля те!
-Ти си виновна! Ти и само ти! Имах нужда от теб, исках само приятел, а ти ме предаде, обърна ми гръб и ме остави сама… Вярвах т ...

evageorgieva96

Prose » Short stories

2016-11-24T11:38:00+02:00 891

Съществуване 🇧🇬

Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забран ...

exuded

Prose » Short stories

2016-11-23T19:10:54+02:00 511 2 1