Отдавна съм се скарала със зимата
с досадния ѝ навик да изпъква
и в малките снежинки, и в лавините,
в подаръците коледни, и в мъките.
Облякла се е в бяло и си мисли, ...

Господи, колко много обичам в студената зимна вечер да седна срещу камината.
Заслушан в дишането на Огъня наблюдавам чудото на отдаването - Светлина и топлина дарявани от сухите цепеници, които когато са били красиви, свободни и горди дървета са акумулирали Енергията на слънцето и вятъра, а сега пог ...

Днес си купих студ,
от празните улици
на осиротелия град.
Нали ме знаеш,
вечно търся неща, ...

След известно време Гао реши да се установи за постоянно в Тайван. Беше къде по-спокойно. И имаше шанс да постигне нещо. Нещо в младежкия дух го привличаше и той искаше да го усеща до края на живота си. Беше си намерил момиче, което щеше да го дари с дете. Най-важното за него. Посланията от Макао не ...

Когато любовта си отиде
Мигът на онова мъчително мълчание отново бе хвърлил мрачната си сянка над нас... Отчаяно търсех погледът ти, но ти ме избягваше всячески...
Исках да видя в очите ти нежност, да потръпна... Като лист... Да поруменея... Да се почувствам отново, като двадесетгодишно момиче... Ис ...

Спи детенце под юргана,
приказка ще ти подхвана.
Сладка приказка едничка,
съчиних си я самичка.
Тихо в зимната горичка ...

Наистина нямаше какво друго да правя из къщи...
Барба Яни живееше сам, жена му починала,..а деца, внуци разпилени из големия град
Имаше лодката, две гребла и безкрайната морска шир,изглеждаше добродушен човек,
макар и одърпан и от бурите на живота...
- Ей, най ми тежи да готвя Петро,.. кога манджата ...

Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.
Камен беше излязъл да се поразходи ...

Привет, любов! Доста време мина!
Пак съм аз и ти пиша по навик.
Още те търся в сърцето си жива
и помня те, нищо че ти ме забрави.
Още тършувам из всяка сълза ...

Ни звезден дъжд, ни мъж-
ка ласка – доживотно.
Сега на друга кръш-
ка той – какво животно!
/Среднощни мисли на изоставена жена пред чаша боза. Изчезналата бутилка с алкохол да се търси на Планетата на изгубеното в превода/ 😁 ...

Сняг прелита, котка свита,
златното вретено
тихо врънка, нощ е вънка.
Лягай тук, до мене!
Спинкат всички, ти очички, ...

- Скъпи, да поговорим за бъдещето ни…
Така кажи… Обичам фантастиката, искам да погледна напред във времето, дори ми се ще да поживея тогава…
И започвам. Градове-спални, заобиколени от градини за отдих, всички производства свалени под земята, хората работят най-много по час на ден… Така - да не скуча ...

Препуска сняг, безкрайно млад,
безкрайно бял и нестъписан,
с безкрайна радост този свят
с надежда в бяло пренаписа.
С предчувствие за Рождество ...

Надеждата – богинята на наивниците…
хххх
Ех, да беше жив дядо ми – щеше да умре от радост…
хххх
Кухнята е малка, но при тия цени не я ползваме… ...

Самотникът, той няма име.
Животът го нарича то.
На Бог повтаря "Ти прости ме"
и във неволите "Защо"
Самотникът, той няма радост. ...

Страх ме е от самата себе си,
от това,че за мен всичко си...
без значение какво ми причиняваш,
правото над сърцето ми държиш.
Страх ме е, че дори след всичките ти лъжи ...

4.
Чарли
– Добро утро, сър.
Нежният женски глас го сепна от съня. Отвори рязко очи, но в стаята беше тъмно и за момент продължи да си представя мястото, което сънува. Зелено, просторно, с въздух, който изпълва дробовете ти до приятно пръсване дори с най-малкото вдишване. Мястото от неговото детство. ...

Зимата смразява ми кръвта,
Бледнеят спомени от наш'то лято.
И даже гларусът умря.
Самотник от продажно ято.
Онзи гларус, който ни събуди ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава тридесет и втора
Коледа беше отминала и до Нова година оставаха броени дни. Слънцето продължаваше да радва любителите на плажа и морските спортове. Европейците в града се радваха на топлото време и нямаха никакво намерение да обличат зимни дрехи, шапки и ръкавици. Мароканците с ...

Пак облаци са сграбчили небето
и призрачно обгръщат океана,
душата търси светлата пътека,
но все я няма нея, все я няма.
И ето, кораб! Бели са платната, ...

- Има време. - каза сякаш на себе си незрящият човек. - Има още цели 15 минути. - после се подпря на белия си бастун и се наслади на останалата част от цигарата си. Беше около четиридесетте, с прошарена коса, грижливо сресана назад. Обут в черни панталони и облечен в старомодно кожено яке, поизтърка ...

Излез, бе дяволе - ще те разкъсам!
Предизвиквам те - пред мен ела.
Не ме е страх от сяра и огньове,
от казани, писъци, рога.
Изправям се пред тебе цяла - ...

Снежна балада
Небето- сиво и сърдито,
на вятъра шепти в ухото:
"Събуждай се! Навън вали!
Сняг пада! Пада сняг! Бяло е!" ...

Сърцето може ли да издържи
на толкова злорадство и омраза?
На алчност, потопила наш`те дни,
на завист със токсичност на проказа?
Ще бие знам, известно време – да, ...

Разумът, логиката, мисълта
доведоха човекът до прогрес.
Без нея няма ред в света,
човекът забравя туй днес.
Мисълта събужда хората, ...

Още те усещам по цялото си тяло,
толкова нежна и страстна жена,
всяко докосване ми носи наслада,
всеки поглед ме изпълва със страст,
всяка целувка ме кара да жадувам още, ...

/дуетни стихове/
Приятелко любима,
тъй мила и добра,
аз днес ти пожелавам,
бъди ми светлина! ...

Хърка някъде в Балкана
Слънчо с Меца поспалана,
а виелици игриви
сплитат вятърните гриви.
Студ издиша севернякът, ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.3
Ascension ...

Светла му памет на този музикален гений!
На границата на класиката и в предверието на романтизма - Бетховен се бори със жестоката съдба, която го покосява с вариола /едра шарка/, от която едвам се възстановява. Според някои негови следовници той е бил болен и от сифилис и това го довежда до пълна гл ...

здравей как си
забърках каша
навън валеше и
се сетих
как стояхме на дивана ...

Невероятните приключения на един българин и един французин в Шереметиево – аеропорт имени Пушкина. (…или за необятностите на Аерофлот и някой други такива необятности)
Летя миналата седмица за Армения. Полетът е от София. Колегите от Брюксел ми предлагат две възможности. Едната е София – Франкфурт-Е ...

В тихата нощ, потопи се
в малката стая, в края
на къща, пълна с мечти,
пречупват се тънки стени,
обгръщат плътта ми изцяло, ...

Промени се внезапно земята,
някак чудно притихна света.
Тази нощ е красива и свята,
виж, в небето изгрява звезда!
Някой чука отвън на вратата, ...

В душата ми свети светлина,
по-ярка, по-ясна от звезда,
ставам сутрин със усмивка
и въпреки снежната покривка
не изпитвам ни студ, ни тъга. ...

стих по снимка
От себе си поисках да избягам
и се затворих в стъклени стени.
Да се оплаквам хич не ми приляга
и затова сърцето ме боли. ...

Не бива да ме следваш, аз вървя
към светове на вечните миражи.
Мечтите си без дар благословя,
стремежът ми не искам да те плаши.
Илюзиите за да обновя ...