Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.3K results
За да бъда щастлива
🇧🇬
Оседлай ми най -бързия кон,
да препусна със него към изгрева,
че животът върви по наклон
и усещам как губя красивото!
Оседлай ми! Ще хвана юздите му ...
Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
Като сняг огряван от слънцето,
топиш се и капки от тебе валят.
Като зародиш изникващ от зрънцето,
в очите лъчите сияйни искрят.
Като цвете зажадняло при суша, ...
Зло съм куче, вързано на круша,
ни яде ги, ни на друг ги дава.
Пети ден не ям и само пуша,
щото е главата ми корава.
Мъка, ни да легна, ни да седна, ...
Аз съм дама пика във твоята колода
Player, и бъди изключително внимателен!
Не мога да чакам на входа,
а поставена на първо място.
Аз съм дама пика. Лоша карта. ...
Героинята ми Доротея е лъчезарна , млада жена, която въпреки трудностите на които я е подложил живота се старае да го изживее пълноценно. Казвам трудности, защото тя е инвалид, но не се притесняваше от факта, че е в инвалидна количка. Съвсем не!Даже напротив - приемаше количката като част от себе си ...
Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.
Тя се люшка – махало на градски часовник ...
Шепи нежност, щипка копнежност.
Трохи от усмивка, целувка за вкус,
на кубчета стонове за неизбежност,
замесено под тихите звуци на блус.
Блясък от звездите, лудост от луната ...
Йордановден е днес, Бог се яви.
Далеч съм от родината, но сърцето ми не спи.
То помни очакването за освещаване и благослов.
На този ден се отваря небето и отговаря на искрена молба и зов.
Да влезеш в храма, свещ да запалиш, ...
Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.
Не мога тази жар да загася. ...
Гина беше осъществила гръцката си мечта – да намери грък и да живеят мирно и спокойно, и както го пише в книгите, не дотам богато, но разкошно... Беше намерила капитан на кораб, кириос Коста, то тук всички над средна възраст са били или капитани на кораби, или летци в ОЛИМПИК... Коста – слабичък, до ...
Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам ...
Вчерашният вестник винаги е стар – прехвърлян от кого ли не, смачкан, последна свежест…
А жената, независимо от възрастта, може да е винаги свежа – въпреки че е мачкана от кого ли не, кога ли не, как ли не…
хххх
Няма чужди деца…
хххх ...