Самотна се будя, в съня съм бездомна
обрули душата ми, стъпка я здраво,
измервам в минути тъгата огромна,
но твоята обич химера е само...
Проклятие мое е женската хубост, ...

Казват ми, че живея във свой собствен свят -
измислен и създаден е от мене...
Че трудничко се вписвам
във вашия - реалния живот,
А знаете ли...? Аз дори не искам...! ...

Трепери студената сянка,
тъй красива, мистериозна,
нощно трепкаща танцьорка.
Трепери под улична лампа.
Стъпвайки леко, от време на време, ...

Рано сутрин е, ти спиш до мен Ангелската ти усмивка те издава колко си щастлива Сякаш с изяществото твое започва този ден А ти дори не осъзнаваш колко си красива Като дете в своето креватче легнало да си почине След дълъг ден на весели игри Те виждам аз и асимилирам Красива си дори затворила очи И в ...

Безбрежно е сивото небе на дните
и ни кара да се чувстваме все по-изтрити
от дъската на мистерията живот,
хвърлена на дъното на свещения кивот.
Мисълта е лък, целещ се в отвъдното, ...

Не спи,мисли и мисли
Привиждат и се кучета и хора,че я търсят
става й топло,започва да разхвърля дрехите си
и въпреки всичко и въпреки потта съня неидва
ден и ден,нощ и нощ така минава живота й ...

М.А.
Преди години доста беше,
ей тъй без връзка и без повод,
сред разговора някой се намеси
и следната тирада произнесе: ...

Гледам палтото Ви, скъпа госпожо,
скъпо е. Леко е. И Ви прегръща.
Топли ли, питам се, мъртвата кожа,
а от парфюма Ви ми се повръща.
Трепкат с насмешка фалшиви ресници, ...

В две очи се взирах, и видях,
Трепет, по силен и от гръм.
В две очи се взирах, и разбрах,
че те са моят не обятен сън.
Две очи втренчени в деня, ...

в пролетно утро
бяло по сливата
сняг или цвят

Любов, навсякъде си ти,
луната, звездите,
дори в на слънцето лъчите!
Всичко си ти, в красивото цвете в реката,
навсякъде си на земята! ...

Истинските Жени карат Мъжете да бъдат уверени в себе си, а останалите... ги карат да харесват Чуждите Жени!

Отказах да повярвам, че те няма.
(За всеки казват, има половинка).
Дока̀то те открия - все измами.
И празното във мен е просто минало...
Поглеждах все нагоре към небето. ...

Нощта е забравен скиталчески дом,
скрила онези бездънни сърца.
Препуска пенлива, безумно кат' кон,
като призрак на някоя мъртва мечта.
Чува се там някъде някакъв стон ...

Златно-кехлибарен поглед -
есен топла в синьо лято
и зеници – пъстър полет,
юг очакващ птиче ято…
Кожа – лилия прекрасна ...

Посветено на сестра ми
Спомените често ме връхлитат –
две деца играят – аз и ти ...
Техните душици боси скитат –
ти и аз в градина от мечти ... ...

Мъжко момиче си!
Не плачеш от радост,
не плачеш дори, и когато боли,
къде са ти сълзите се питам понякога,
по кой ги изплака, кажи? ...

ХРАМ
Там някъде – извън града голям,
далеч от хората, но не и сам…
Безцелно ходя, сраснал се с гората,
край мен жужат свободните пчели, ...

Душата усеща, когато не подозираш
с очи в мен тайничко се взираш!
Съдбата, изненада направи ни случайна
и знам, че не позираш, а е безкрайна!
Есенни цветя, букет в ръка аз нося ...

Слънчо светли лъчи рони.
Тичат щъркели на юг.
Сякаш шарени бонбони –
листи падат тук и тук…
Скачат босите крачета, ...

(На мъжа, който ме качва на облаците)
Хей, яхвай облака,
преди да се извали над надеждата ми!
Той е буен!
Почернял е до кръв ...

Той:
„Ех, залез, залез!“
Тя:
„Ех, заплес, заплес!“

Това, което имам, е моето утро -
слънчево или сиво,
пролетно или лятно,
есенно или зимно -- все едно -
това утро си е мое! ...

Визуална представа за живот
Изкривена реалност на любов
Животинска ярост, безметежен глад
Самотни прелести в безмълвна страст
Спонтанна тревожна красота ...

Със лятото замина надалече...
Сърцето си след тебе аз заключих.
Не се оказа любовта ни вечна,
на думи да не вярвам се научих!...
Във парка сам ще седна тази есен. ...

Представям ви моето ново парче "Обичам те, мое море" в колаборация с цигуларя Божидар Рахнев. Официалното видео на песента може да гледате в моя YouTube канал: https://www.youtube.com/watch?v=DJiqIHCwyuQ
Музика: Божидар Рахнев и Валентина Ценова
Текст: Валентина Ценова
Аранжимент: Божидар Рахнев и Б ...

За две седмици с майка ми говорихме на какви ли не теми.
Но всеки ден – всеки ден! – поне няколко пъти чувах: “Ей, Гошо, едно време бяхме бедни, не можехме много неща, но имахме спокойствие...”
И това ми го казваше на мен – който 1989 година бях на 36. Тоест – живял съм в това време.
Не е идея-фикс. ...

Наблюдавах я тайно, докато се взираше в захвърлената кукла лежаща на пода на терасата. Племеникът ми беше отрязал косата ѝ в момчешка прическа и сега лицето на барбито изглеждаше много грозно, а главата на торса неестествено голяма. Сигурно и тя се чувстваше така. Като куклата. Не ѝ съчувствах. Прис ...

Не, не вярвам в любов!
И не искам отново да срадам.
И не искам сърцето
ръцете, очите, и дъха си
безцелно пак да си давам. ...

Тъгата ми
е едно тихо място.
Там омеквам
и излъчвам пара,
приличаща на признак ...

В аурата ми поглеждаш – разкъсано решето.
Размазани, разпръснати са в нея цветовете.
От дупките прозира овъглéна тъмнина.
А мечтаех, търсих, борих се за светлина.
Но светлината в блатото нагазила пълзеше. ...