В хроничен средствен всенедостиг,
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...

Морето днес ми се усмихна,
прегърна ме и ме покани,
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.
Ръцете му – прозрачна пяна – ...

любов - от под на
времето недрата до
над безкрая му

Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам на ум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.
Вече не се тревожа и как изглеждам ...

Една цигулка свири Бах, любими!
Ти можеш мълком да отвориш
отдавна забравеният спомен
на нежен шепот и целувки.
И онзи дъжд приятно чукаш ...

Неочаквано... той...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински. Никой не го позна…
Той инсценира смъртта си...
Върна се без душа и се сля с множеството... ...

Бракът е съюз
свещен, но от физична
гледна точка - и
проява на
тоблообмен!

Аз зрея в крехката Ви плът.
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”. ...

Цвете
В градина със бодли,
отрасна чудно цвете.
Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето. ...

Стоя пред теб
от всякога по искрена
В очите гледам те
Пронизва ме мълва несретна
От теб изречена ...

На август окото кърви.
Стотици съдби се прибират,
но в своите счупени дни,
дали и звезди протестират?
От вятъра птичи лових, ...

Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. ...

Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...

… Колко ли дълго си чакал писмото ми, Любов,
а то все не идва и не идва ...?
Писах ти го късо, и несръчно, и го пуснах да лети с треперещи ръце – гълъбче,
изплашена от себе си – чужда сред чужди, несигурна, че ще го отвориш,
сигурна само в разстоянието, далече, далече..., ...

Родени някъде в простора на небето
целуват облаците устните на залеза...
Ти Есен идваща, върни ми младостта!
Опианен от ароматите в полето
Денят от тук излиза, ...

При Любовта, когато има Любов, няма цифри, сметки, години, калкулации и сбор, равен на милион или милиард години (семейно) Щастие!!!

Аз помня дълбокия сняг
и баба, и дядо в стаята с печката,
шейната, пързалката, детския смях,
ей там до нас – на пресечката.
Аз помня стаята, масата с питката, ...

Една старица на пазара
продаде ми букет цветя....
- Здрасти бабче, как я караш?
- Тежко сине! Каза тя.
- Не мога да се храня често. ...

It's permanent silence around.
Deep sleep's filling the ground.
No one could stay awake in this time.
There's nothing to listen and nothing to find.
Everything's dead all around. ...

И тази сутрин съм във парка.
Във себе си съм углъбен.
Щом минах мостчето над арка
ме срещна есенния Ден
От горе капеха листата. ...

Любов, безкрайност,
бяло мънисто с криле.
Две сърца вплетени
по пътеки сплетени сиджимки…
Наблюдават августовски ...

Ще ми се да бях
наистина страхотна.
Но дори не зная как
да не съм самотна...
Ранено сърце, ...

Светлана, толкова бързаше, а имах толкова неща да ти кажа! От последната ни среща си спомням само шума от роклята ти, когато внезапно побягна. Обидих ли те, уплаших ли те? Надявам се да не е нищо от това. Нали знаеш, че бих предпочел ти да ме обидиш и унижиш, нежали обратното. Знам ли, може би преду ...

На една картина имаше дърво.
Самотно, насред полето стоеше изправено и гордо.
Слънцето блестеше над него.
На цялото поле нямаше друга сянка освен неговата.
Всички можеха да се приютът под сянката му, ...

Слънчо зад гора наднича,
в двора става светло вече.
Там петленце кукурига,
да го чуят надалече.
Ставам,зъбките си мия ...

Със Дамата на моите “мечти”
опитвахме коктейли край басейна.
Тя си разказваше за всичко – Как, уви!
Останала до днеска несемейна!
А, аз пък бях – типичният ерген ...

- Как го правиш това? Та ти обичаш врага! Луда си - да знаеш! Хлопа ти някоя дъска от дюшемето!
Смея се. Вятърът, яхнат от слънчевите лъчи на залязващото Слънце, развява кичури от обагрената ми в червено коса. Колко години минаха от онзи ден, когато една от приятелките ми тогава ми каза това...Годин ...

1. Хората преоткриват рая по различни начини.
2. В листопада на спомените, последното листо е за първата любов.
3. Дори и в най-баналната проза, може да се намери поезия.
4. Враговете винаги сядат най-близо до теб.
5. Не поглеждай в краката, щом си изгубил ума.

Недей ми затваря вратата
уморена съм от многото ходене.
От летене омекнаха крилата,
и сърцето от постоянното бродене..
Една душа само не познава умората, ...

Това е песента която вчера написах и композирах.

Тази идея се роди и разви в рамките на 1 ден... после още седмица за изглаждане и миксиране... и ето я!
Още от мен можете да чуете тук:
https://www.reverbnation.com/kalinm

Аз се върнах в миналото. И си спомних как един ден в клас се появиха две момичета по къси роклички. От тоя тип – отгоре с деколте до пъпа, отдолу стигащи над пъпа…
Таман започваше пробата – докъде може да рухне дисциплината в училище. И ето – да видят как ще реагирам. Защото знаеха – при мен няма хъ ...

Слънце пак изгрява сутринта,
Гони мрака и врага.
Топлота и красота,
Обгръщат цялата земя.
А децата са наща светлина, ...

Разправят колко им тежа
откакто съществуват.
Те вярват в своята лъжа.
Говоря им. Не чуват.
Отглеждам ги – деца. ...