МЪЖЪТ НА 60
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...

Понякога „извинявай“ е нищо,
един отзвук в бездънен мрак.
Не може да заличи разпятия,
оставени в нечий свят.
Понякога думите са рани, ...

Нощта е затворила клепачи.
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.
Мечтата им полита надалече. ...

Някога, толкова отдавна, че сякаш бе в един друг, измислен свят, летните нощи бяха вълшебни и приказно красиви, окъпани в светлината на рояк звезди. Луната, голяма и кръгла, сияеше като украшение сред разпръснатия им блясък. А щурците се надпреварваха да възпяват съвършената им красота, подобно труб ...

В безсъница среднощна 3 ... . . Будувам, както все по-често става, а емоциите пак ме отнасят … Нататък, където тъй щастлива бях – в скъпия ми Угърчин, родно място ... И край него, в околности прекрасни ... Доколкото тук-там, все пак, съм била – за мен няма красоти, по-омайни ... ………………………..... Как м ...

Прибирали ли сте се късно,
когато вечерта умира,
когато облаци се мръщят,
когато всичко живо спира..?
Прибирали ли сте се в тъмно, ...

Вървя и дишам, а градът е тих.
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...

Милена приседна на една от пейките на детската площадка и се загледа в играещите деца. Смехът им изпълваше сърцето ѝ едновременно с обич и болка. Вече месеци прекарваше по-голямата част от дните си на това място, където водеше сина си, когато беше малък. Сутрин, щом се събудеше, първо отиваше на гро ...

Прекрасно зная как гори небето,
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...

ВЪЛЧА ЛУНА
Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това? ...

ЖЕНАТА НА 60
Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре, ...

Обичам те с най-къдравата си поезия,
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...

Някой е включил небето на нула –
в зимен режим. И е толкова мрачно.
Нощем луната самотно се пули
вятърът ледено в клоните грачи.
Някой изключил е слънцето жарко, ...

Нямаме време да спим! Сънят е лукс за нас.
Тези, които успяват да го правят по три-четири часа
в денонощието, са щастливци. Така ги и наричаме.
Останалите сме Совите. Ние спим понякога.
Повечето време дремем на крак. Живеем в свят, в който ...

"Не сме безумци, че мечтаем "
Моя си -
необятна,
сурова,
красива ...

Всички искаме, жадуваме добро. Но, какво, какво е то? Душа сама, сиротна в тяло човешко или на животинка се е свряла. Подаваш хляб, вода и ласка. Прегръщаш топло, шепнеш нежно и гледаш как живота плахо пипалце протяга. Сълза от радост по лицето ти бяга. И правиш му заслон от бури и мъгли. Дано! Дано ...

Дъскорезницата на Зимата
започна да работи
непрекъснато…
И Земята се превърна –
в една огромна ...

Мосю Факт и Мадмоазел Интуиция решили да минат една почти февруарска сутрин през кварталната пекарна. Пекарна славеща се с изключителните си творения, приготвени с пресни-пресни продукти. Хлебчета, рогчета, кифлички, питчици с маслини и някакви странни завъртулки от тесто с кедрови ядки посипани отг ...

Здравей и здрасти, бай Валери!
Донякъде с теб сме авери.
Не ме кори, че казвам ,,бай",
тъй казваме в нашия край.
Ти гледаш да си положителен ...

Живеем в ера на любовници
С плачевно чувство за морал.
Света напълни се с самотници
И всеки втори депресиран, вял.
Създаваме измислени приятелства, ...

Иновативни техники и технологии в деликатната сфера на шведските тройки.
1. Поетична шведска тройка:
Двама критика и един поет.
2. Политическа шведска тройка:
Управляващи, опозиция и народ. ...

КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...

Тръгнал си по пътя благ,
ходиш към звездите чак
и незнайно от къде
Господ тихо те зове.
Поогледаш се и виждаш, ...

по Пейо Яворов
Под тихата петуния каскадна,
край северния юнски мъх
пристигна и сърцето ми открадна,
а аз едва успях да си поема дъх. ...

"В началото бе словото."
И си остава най-мощно оръжие,
готово винаги да отсъди
в интерес на истина още несбъдната.
Рано или късно всичко си идва на мястото, ...

В сърцето бие родна песен,
във всеки шепот, вяра грее.
Любов към нея – свята, честна,
България – земя без нея не живее.
Тук корените дълбоки в пръстта, ...

Безкрили сме родени, но, за Бога,
възможен е човешкият летеж!
И неслучайно се усещаме свободни,
когато сбъдваме поредния копнеж.
Щом не отлагаш дните, а се впускаш ...

Ела докато още има
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо ...

Защо ми се плаче... когато имам внуци, които обичам!?
Защо ми горчи, когато съм истински!?
Давам всичко от себе си... но защо, загивам.
Защо ме боли за хора фалшиви!?
За вярата в любовта, защо ми горчи... ...

Щом в нота се превръща още
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...

В материала си озаглавен "Моята нова загадка за вас" и качен в този сайт на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/moyata-nova-zagadka-za-vas
поставих следния въпрос:
"Винаги ли лицето на един триъгълник е по-малко от половината на лицето на кръга, определен от описаната около този триъгълник окръжно ...

Любопитно съм момиче
и да питам все обичам.
За какво сме на Земята
и какво е добротата?
Где е тайната пътека ...

Искаш спомени - зная!
Във които събличаш тъгата.
Но сценаристът на /Богинята/ "Мая",
поставил е пръст на устата.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък, ...

СИЛУЕТ НА АНГЕЛ В СНЕГА
Не ме рисувай по стъклото с пръст –
мъглата и студът са само ехо.
И вятърът, вилнял околовръст,
през прага смита сетната утеха. ...