Времето се мени хората не
Времето не е това, което беше
и преди имаше суша, но повече валеше!
Хората са си това, което бяха -
днес крадат и преди крадяха!? ...

Старинни къщи с
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.
Рози и люляци ...

Къде е... ?Кое! Попита ме времето.
Къде е вярата в тях... лъжата ли тачат!?
А дали не лъжат нас... Наивниците.
Кокуди от памукова плантация.
Риба уловена с примамка... ...

В моя свят не съществува зима.
Мъничък е, ще го побереш
в пламъка на трепкащата свещ.
В стих неписан... Там съм ти любима.
В синята луна на онзи юни, ...

Това е инструментал, който създадох през 2011 г. в Амстердам, където също репетирахме с приятел авторски мои идеи. Времето лети невероятно бързо, но идеите се запечатват във времето и пак ни носят интересни картини и послания.
Създавам музика почти всеки ден, дори и да имам само 15 минути време!
Ком ...

Един-единствен избор е възможен -
като орел или влечуго да умреш.
И в този свят нарастващо тревожен
звездите в полет да предпочетеш.
Да бъдеш мисъл вън от ято устремена, ...

в луната се скрих, но не в онази на небето
А в моята, тази дето свети в сърцето
Сгуших се там, намерих покой
в капките дъждовни, в силния порой
Забравила бях звука на щастието, и ето пея ...

КЪДЕ ИЗЧЕЗНА, МОЕ МОМЧУРЛЯЧЕ?
… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,
мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,
пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –
и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя, ...

Ежедневки 124
1. Маскирах се, като магаре... и веднага ме впрегнаха в каруцата...
2. Избраха ме честно за кмет... с купени и подменени гласове...
3. Избягах от реалността... хвана ме деменцията...
4. Забравих кой съм... и си останах същият... ...

Ръцете му,
ако ръцете му усетиш,
с онази нежна топлина,
сама ще съблечеш
и греховете, ...

Съдбовните срещи
се случват веднъж.
Те носят наши изгубени части,
Забравени във времето,
когато наш е бил светът. ...

В една скрита сълза-
слънчева и солена,
себе си ще възмездя,
за да ми олекне.
Утро-накапано с роса ...

...Десети Ноември ми купи палтенце... Или беше девети Септември? Вярата ,че от една дата Слънцето ще промени пътя си, ще настане вечна пролет и всички хора ще пеят заедно е жива, въпреки очевадната истина, че една дата не може никога да е сама. Моето раждане си е девет месеца важни дати от които дат ...

Тази нощ е просто наша,
аз те каня в моя дом.
Стъпваш в сняг, разложен в каша
и вървиш към мен без стон.
Сипвам първа доза водка, ...

"Жертва"
Пусни ме,освободи ме
Зная всичките ти тайни,които пазиш
Аз,аз няма да бъда
Няма бъда твоя жертва ...

"Приятелски огън"
Разкажи ми думи,които съм забравил
Това,за което се борихме
Взирайки се в тъмнината
През празната отворена врата ...

Купил мляко с пробиотик, микробите обявиха стачка, докато им осигуря пребиотик.
Прибиращ се, кликвам звънеца, за да не стресирам обирджия зад вратата.

БЯЛО СТАРЧЕ ВЪВ ВСЕМИРА
Седма пейка. Минус седем.
Бира „Старопрамен“ – кен.
Вятър – северен. И леден.
В крайчеца на моя ден. ...

Дядо Коледа, реших
да ти пиша днес писмо
и избрах да бъде стих,
пълен с вяра и добро.
Искам ти да подариш ...

Социологическите агенции, прогнозиращи изборите в САЩ са в потрес, вследствие на огромното разминаване в крайните резултати.
Какво ни говори това? Всеки случай, не че агенциите са некадърни, а че е налице масивен скрит вот --- таен, подмолен и страхлив.
Но какво е накарало тези именно избиратели, по ...

Когато от старостта си ти притиснат
и гонитбата с времето е вече отписана,
хиляда страници не ще ти стигнат
живота си в книга да опишеш.
Животът кратък е в мислите на стареца ...

Помниш ли онази вечер
с най-красивите звезди?
Помниш ли онази вечер?
В нея бяхме аз и ти.
Помниш ли любов такава, ...

Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна – ...

Once two hunters found a trail,
It looked like left from lion's paws.
Imagining the lion's nails,
They felt some fear, I suppose.
The first proceeded though his fear, ...

Несметно, самò, неоценено
Бърза, няма същото, свое
Седни до мен, запали цигара
Моето е твое
Вятърът е време ...

Енергията минава през какви ли не вариации
Правейки добро на някой хора, наранява нежно други
Чиста и нечиста, скачаща в различни интонации
Отговорна за всичко, приписва всичките заслуги.
За това, което става, за това което сме. ...

На теб, когото обикнах навеки
и в душата изградих ти олтар!
Името ти, дето изричах го в клетви
и на сърцето ми стана господар!
На теб, на когото завещах мечтите ...

По пътя към къщи
от библиотеката вървя
с новите книги в ръка.
Още в парка сядам
и започвам да ги чета. ...

Някога, там в селото,
селяните, пеш или с колелото,
тръгваха в зори по полето,
здраво работеха за ТеКеЗеСето.
Щом пожълтееха житата ...

На прага ни дойде и есента,
красива със прошарени
листа.
Така отмина бързо младостта,
децата ни пораснаха сега. ...

Сърцето ми се разтуптя,
омекнаха ми колената.
Май още в мен е жива тя,
онази вещица позната.
Повиках я, завчас дойде ...

ПЪТНИК КЪМ БОГА
… Бог невям ме стори на светулка? – и надежда плаха в мен гори –
цяла нощ из моя сън трептулка! – да се будим сутрин по-добри,
аз да дам на просяка пред храма с Обич своя предпоследен лев,
и да купя най-подир – за мама! – кат панама с чисто нов гергеф, ...

На среща ме покани
Дяволът
и каза ми ,
че трябва да съм точна
други също чакали . ...

В сърцето ми гори тъга,
надеждите мълчат във мрака.
Сълзите мои как да спра,
щом болката навън ме чака?
В тъмен час звездите гаснат, ...

Къкрят билките във чайника,
навяват спомени, мечти.
Вятърът отвън, омайника,
забавя стъпки и слухти.
Промушва се, но пред стъклата, ...

Червеното Пежо 407 радостно мъркаше и похапваше километрите към България.
До Солун всичко бе познато на Симона. Минахме през Кавала и за кратка почивка. Тя оглеждаше всичко с интерес, крайморския булевард с високи финикови палми, причудливите къщички накацали амфитеатрално, високите сгради от бетон, ...