Въртиш дупето, като манивела,
въртиш и сучеш, готино и смело.
Кефиш мъжете, чупиш бариери,
ясно е обаче, че си за милионери.
Палаво показваш повече от бута, ...
Събудих се, неделята цъфтеше
през март като щастлива орхидея,
животът беше сънен, още спеше,
но всичко вече светеше през нея.
Помислих си, дали не фантазирам, ...
Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...
С П О Р
Трима студенти разгорещено,нахъсано спорят
пред аулата на медицинския факултет
за евентуалната,незавидна,сполетяла го горест
на от далеч накуцващия към тях екс вече кадет. ...
Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 11 "Деветият ден"
🇧🇬
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...
Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...
– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...
,,Герой ли бях в твоите очи,
върховна мисъл и първи приоритет,
душевна облага и най-чист късмет
или просто фигурка от твой един момент?"
Не мисля си тъй за тебе, тате... ...
Обич моя, рано , много рано
ти пусна моята ръка и отлетя.
Останаха ми спомените само,
които ще ме топлят във студа.
В сърцето си аз вечно ще запазя ...
Наскоро сънувах баща си - как, като дете, търках бузка в неговата ... Този сън повлече спомени за него ... Помня толкова добре, а бях много малка - висящото от крака му парче снаряд, обвито сякаш - сувенир в собствената му кожа ... Пазя от татко, участник във Втора фаза на Втората Световна война - с ...
Как може да не харесваш някого, ако си го обичал?
🇧🇬
Това е историята на моя живот,
Сълзите ми са като река,
Всеки миг с нея е като епизод,
В сърцето ми носи тежестта.
Тя е моето всичко, но съм само част, ...
Д И А Л О Г
Като смерч музата изправи ми се насреща,
в съзнанието ми се изръси,главата ми изтрещя,
на душата ми и стана непоносимо горещо,
изневиделица поела огромният "нежен" товар. ...
Русофили, русофоби, разцелуваха се, брат,
а пък после, да се помни, уважиха се отзад.
Но къде и как се случи е интимният въпрос -
В малка, лъскава къщурка от яйце на албатрос,
там, където изток, запад, всъщност са едно и също, ...
Събуждам се и събота е чиста,
без никакви проблеми, скуки, грижи,
свободно си тече, расте на листа,
и бавно, и възторжено се ниже.
Това са ми най-дългите минути, ...
Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен, ...
Да се завърнеш в бащината къща
когато тя битува като спомен
и след като угасне вечерта
от утре сутрин пак да си бездомен.
Във вихъра когато те отнася, ...
Бяло-черно, когато любовта смъртта се прегърнат
в едно красиво,замръзнало, студено тяло
да знаят, че заедно са те за кратко
сред иглолистните гори сами
на Анабел есента листата под тях шуми... ...
Ако търсиш грешка или пък вина,
повод винаги ще си намериш.
Ала съдбата не е спътница добра,
и планина висока ще катериш.
Ако в болката утехата е скрита, ...
Мек снежец в гората се топи,
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...
Мрачна енергия и тъмен пламък -
стойте далече от тази жена.
Инак ще срина аз вашия замък,
и ще ви обявя дори и война.
Демони злобни и сили прокобни - ...
Сектор Г
Когато си ти отново на "Армията",
заедно със своите синове, мили деца.
Когато си победител с усмивка на уста,
когато си победен с мъка и много тъга! ...
10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила? ...
– Той те спря, нали?
Аделина повдигна вежди въпросително и въздъхна с досада.
– Дори на края на времето не намирам спокойствие! Защо си дошъл, Анаил?
Архангелът на любовта, както обикновено, бе съсредоточено намръщен, което означаваше, че зад небесносините кристални прозорци към душата му протича ин ...