На колко години съм?
На достатъчно!
За да не търся в думите истина скрита,
а в тишината, що топли и свети,
в погледа чист, що душа не изпитва, ...

Всяка лазарка с дъхавата си коса
да събира умее пролетната роса.
По зелен килим с дружките си тича
и босонога да е, несъмнено и прилича.
В косите си знае цвете как да вплита, ...

В белоснежната тънка бреза,
сякаш в туптящо сърце на жена,
в кората мека, в чиста сълза,
Творецът е вложил и светлина,
и мрака лепкав на дива зеница ...

СРЕБРО В ЗИМАТА
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
На прозореца се звъни.
Снежинки плетат чорапи.
Подарък за Бъдни вечер. ...

Южнякът нетърпеливо отметна
на Слънчо юрганчето сиво
и тихо на ухо му прошепна:
„Пролетта е вече наблизо!
Ставай, сънливко, задачи ...

Когато всичко свърши - ще полетя -
ефирна, безметежна, пречистена душа,
готова да забравя и болка, и вина
и да загърбя всеки хвърлен камък
и всяка хула след блудната жена, ...

САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...

Когато си от себе си далече,
когато изоставено е всичко,
когато не усещаш болка вече,
когато е сърцето ти самичко.
Когато няма пред теб посоки, ...

Ежедневки 158
1. Маскирах се, като теб... а ти дори не се позна...
2. Не ме питай, какво мисля за теб... за да не ти кажа истината...
3. Доказвам, че съм умен... като не правя глупостите, които ми хрумват...
4. Давам си дупето под наем... журналист съм... ...

"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...

Денят започва като кротка киша,
а март е толкова красив, смирен,
дъждеца си расте и как се диша,
о, как обичам да върви до мен.
Това е истинска, стаена вяра ...

Преди повече от десетина години, като учител в престижна плевенска гимназия имах ученик, почти отличник - в клас, един най-добрите ... Прекрасно си спомням тези единадесетокласници, вече абитуриенти тогава, как много обичаха да спорим, понякога дори ожесточено ... Вероятно и в други часове, с колеги ...

Имаме слабост към животните и презираме хората.
Има добри хора и добри животни, но някак си има лоши, коравосърдечни хора и все така серафични животни.
Какво е нещето, което прави хората ужасяващи?- Най - вероятно съзнанието ни, ние сме в дарбата си на пълно разбиране, че ще умрем, че живеем, че сме ...

За бой съм готов, и не чувствам вина.
Край борда клокочат въртопи.
Към дълбините сега се стремя....
След миг ще свалят перископа.
В небето над мен грее слънце безспир. ...

Седя върху кенефена чиния
и си мисля....
Искам ли да съм щастлива...
или до болка завистлива?
Искам ли от щастие да пея? ...

Да кажем, че всички хора можеха да убият по един човек и това убийство да остане безнаказано. Кого биха убили? Всички бихме тръгнали в различни посоки – едни най-вероятно биха убили мъжа или жена си, други – бившите си, някои пък може би стария си учител по математика, доста – шефа си, а може би и с ...

Бели кокиченца -
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце ...

Един момент на всичко-сбъдване,
залязващ изгрев и изгряващ залез,
разлята топлината на вселените
дарява тишината с необятност.
И срещата човек-човек донесе ...

Земята наша... красива измамница!
Блудница, даряваща страст.
Върховна жрица, омайница...
но и отровница, скрита във нас.
За любов, за ласки фалшиви, ...

Матрица отново е времето
и краят на безкрайността.
Това е билетът и бремето,
началото и пропастта.
И залезът бавно угасващ е – ...

Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра, ...

Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...

– Липсваш ми, сладка моя светлина.
Аделина, която бе потънала в обичайните си тежки мисли, се сепна от изненадващата среща със Самаил. Той я чакаше, опрял се най-непринудено на масивната врата на покоите ѝ, разположени в дъното на тъмния коридор, водещ към вътрешността на двореца. Факлите по стените ...

Омръзна ли да си прашинка от праха?
Омръзна ли ти някой да проповядва простотия?
Омръзна ли да бъдеш спящ свидетел днес?
Омръзна ли ти всеки да те сочи - издънка си, отрепка?
Събуди се в продажно тихо утро! ...

От толкова много ярки звезди,
само една живот ни дарява.
Точно без тази, която ни сгрява
няма и да има топли следи.
Слънцето наше пак ни огрява ...

Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...

Обичам живота
безкрай, без резерви,
от ярката мисъл до грешния ход,
от чиста душа, до разкъсани нерви,
за Бога, обичам го този живот. ...

ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...

С цвете в ръка,
сядам на паметника,
тихо и спокойно оставям го при вас,
сълзите не мога да скрия аз.
И разгръщам белите листи, ...

Да погалим нежно тези струни,
по грифа те ще завибрират.
В такт с емоцията помежду ни,
щом пръстите ни ги допират.
Музиката ще звънти от тях, ...

Със всяка твоя дреха, свалям
и грижите ти, и умората.
И виждам, как природата
ти женска надделява
над всичко друго - ...

Не знам,дали изобщо мога,да пиша поезия,
не ме интересуват и теоретичните й постановки-
единствено,когато в себе си вътре усетя
нещо полезно,че искам,да кажа,стартирам и знам,че
за битка съдбовна отново готов съм. ...

Помня твоето лице, и очите ти ясни.
Помня твоите целувки, и смях на момиче.
Но когато застана сам пред смъртта си -
само това ще си спомня - че ме обичаш.
Помня устните твои - горещи и сладки. ...

Взе в шепа въглен зарад мен,
жарта да сгрее сетивата.
На сивотата в мрачен ден
да разпнеш с обич самотата.
До болка да изпепели ...

Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда, ...