Има сълзи, които изплакваме
когато счупи се сърцето ни от мъка
по нещо тъй желано и очаквано
а някак си съвсем не ни се случва
Има сълзи, които проливаме ...

РИКОШЕТ
До днес писмо от Рая не получих.
Ни татко, нито мама са ми пратили.
И няма знак от скъпото ми куче.
Ни вест и кост от верните приятели. ...

Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...

Погледни света с надежда!
Не поемай път назад!
Гръб пред трудност не се свежда,
а се готви за обрат.
Показност царува вечно ...

И когато най-малко очакваш,
ще превзема напълно твоята мисъл.
Ще бъда единствената ти слабост,
:,и най-любимата ти сила.
Ще предизвикам в сърцето ти ненавременна буря. ...

ПОПЪТНА ПЕСЕН
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак, ...

Днес, всеки влак си има пътник,
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...

Кихот бе компресиран и разкулачен.
Росинант и мелниците бяха национализирани.
. . .
Санчо стана дон и рицар.
Дулцинея стана негова първа дама.

Закопнял съм
за простичка обич,
която
да разбуни на
очите синевата ...

Стреснах се като ги видях. Бяха подпрени под ъгъл на стената и ходилата им се набиваха в очи. Въпреки модните си спортни облекла, бяха боси!
Отдавна си мечтаех за нещо, което да осмисли живота ми. Да имам кауза като Грета или Бриджитката. И ето - щях да се посветя на опазване правата на манекените!
...

Заехме онази поза прелюдия към нещо по-съществено. Погалих копринения халат, единият му край се поотвори и показа бялата кожа на бедрото й, ослепително бяло.
Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни ле ...

Цвете мърда на стената –
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...

Леле, кеф, ма кеф, по мъжки,
ме изпълни сутринта -
Студ със вкус на люти чушки
вледенил ми е кръвта...
А на спирката... мадама... ...

Връхлиташ нощем разпилените ми мисли
Във дълбините ми вълшебна музика твориш
Подреждаш римите на празните ми листи
А съмне ли се, с тях ще отлетиш
Живееш в мен, а аз чрез тебе дишам ...

У П О Р С Т В О
Кучетата си лаят, а керванът продължава да си върви,
все още никой не хвърля камък по безплодно дърво,
Истината постоянно затрупвана бива с лъжи,
все по-трудно достояние е смисълът на истинския живот. ...

Поетите в забвение умират,
това ще да е тяхна орисия
за честността и думите им верни,
разтворени в неистова безмерност.
Поетите в забвение умират, ...

Каквото и да съм ти дала,
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката, ...

След свеж дъжд в планините голи,
по късна есен леден дъх люлее клюмнала топола.
Лъчите лунни сред борове сияят,
върху скалите остри бистрият поток играе.
Шаварът шепне за платно, ...

Бях готов... но отново
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата. ...

Как, защо, в живота е така
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...

Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...

Те живееха в хоспис, останали сами в живота , всеки понесъл болката си. Бяха странна общност със своите предпочитания и малки радости.Той бе художник. Годините и болежките го бяха смалили Под нахлупената барета бляскаха очила - лупи, а в стола тялото му сякаш го нямаше. Замислен дълбоко със скицник ...

Аз често нощем под звездите,
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...

В далечна земя, скрита зад мъгливи планини и древни гори, се простираше кралството на Елдора. В това кралство живееха същества от всякакъв вид - елфи, джуджета, дракони и магьосници. В центъра на Елдора се издигаше величествен замък, където управляваше кралица Лиана, известна със своята мъдрост и сп ...

Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...

Попривършвах работата в градината на кирия Дафни и кириос Мицо. Погледнах свършената работа, чак на мен ми хареса, може би защото слънчевите лъчи си играеха с капчиците вода по окосената трева, проблясваха по тях разноцветно. Мирис на прясно полята трева и почва, въздъхнах замечтано, погледнах скриш ...

ПОГЛЕД НА ДЕТЕ
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...

Once a peasant decided to send
His oldest son to bring some wood.
The peasant showed the forest end
And taught his son for his own good
To take an axe and the old cart ...

Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...

Като птица
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен, ...

Духът смутен към тялото изрече:
"Тъй лесно е за теб на този свят!
Живееш в своето блаженство
живот на много радости богат.
А аз нещастен бродя по света, ...

Непосмял другиго, апострофирах аза си:
- Кой си ти бе, че да ми кажеш?!

Умен е, който
умее и труд, дух, душа
и сърце е!...

Кътче вълшебно ми дари есента
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...

Тихо е във мислите ми днес.
Устните ми не целуват!
Просто нямам интерес
и очите даже не сънуват!
Тихо е сред шумния ни град, ...

Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...

Послушен ли съм? Не съвсем,
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...