Напоследък често чета, че изкуственият интелект се развива, става все по умен и ще може да взема самостоятелни решения. Да речем да се ожени или да стачкува.
Изчислява се в коя година той ще се надстрои и усъвършенства дотолкова, че да се инсталира на домашния ми компютър, да превземе света и да уни ...

Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!
Нали се пълнеха докрай хамбари, ...

НОЕМВРИ НА ПРАГА ПОТРОПА
Само спомен за птици прелита
над заспалата вече гора.
Прекосила с безшумни копита,
скри се в храста сърничка добра. ...

Нали ми знаеш тънките мераци
и колко лесно паля се в страстта,
а провокираш ме със нежни знаци,
докато, уж, досаждам ти - Защо така?...
Хитруша си (освен, че си Сънливка) ...

Растение с омайно ухание
Мъничко е,но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...

Не чуваш ли душата ти как плаче,
залостена от теб зад хиляди врати?
Измъчвана от глад и силна жажда,
на две превита от болката скимти.
А ти обличаш я с одеждите на фалша, ...

Ако пристигна някой ден при теб
и спра на прага на горещите ти устни,
такава буря ще се разрази, че
в усмивки болката ти ше превърна.
Ако полегна на самотното ти рамо, ...

Б О Г
Къде свършва Пространството?
Не свършва никъде и никога!
То нито умира,нито се ражда,
във всички посоки липсва хоризонт във картинката. ...

На Н.
Всичко помня
Всеки един момент
Живея още в спомените
Затова съм влюбен в теб ...

Света́ сълза
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, ...

И не знам кога и как, дали,
мога само да ти обещая,
че ще спре, че няма да боли,
но далеч не обещавам рая.
Свикнала си. Ад е като ад. ...

Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...

Двуцветна черга
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.
Дървета, разклонени ...

Раята жадуваше човещината,
жадуваше за хубава съдба,
жадуваше тя за свободата,
тъй непостижима без борба!
Паисий, отец тих и скромен, ...

Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...

300 000 ПАЛТА
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...

Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...

Комета в сноп от светлина
покрай земята мина.
Но там не бях, не бях,
и да я видя се разминах.
Не видях небесна светлина, ...

По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...

В една студена, октомврийска утрин, когато още мъглата по шосето не се беше вдигнала, редник Станислав пътуваше с хондата си за града. Имаше час за зъболекар и все още разсъждаваше как да постъпи при така развилата се ситуация. В себе си все така нищо не бе решил. Спомни си как през отминалите дни, ...

Под налягане
Под налягане духът се ражда.
Мъжкият прекрасен дух.
Жената радостта обича.
Духът трениран твой за ...

Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...

С теб стъпваме леко по тънкия лед –
пътека от жар и коприна.
Поскръцва отново под тежест паркет.
Внимаваш ли как ще премина?
Протягам ръце – ето вече си друг. ...

И ето ме, и тъжна съм, и весела,
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...

СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...

Научих се да си живея тихо.
Без блясък и без суета.
Научих се да страдам тихо.
Без крясъци и във тъмнина.
Научих се да те обичам тихо. ...

Защо за чужди грешки се виниш?
Не трябва всяка грешка да простиш!
За другите не можеш да живееш!
И ти обичаш, страдаш и копнееш!
Не трябва всеки грях да понесеш! ...

Тази нощ е наш’то парти
чаши горе да се чукат.
Занулявам всички карти,
мацки от танци да се спукат.
Малки котки и пантери, ...

Мъжът е наистинал яко и жената загрижено казва.
- Скъпи, трябва здраво да се изпотиш, за да излезе настинката...
Мъжът става и гълта на екс 3 виагри.
- Какво направи бе, глупако, как ще ти помогне т'ва бе, свиня развратна?...
- Море, като видиш след 5 часа, колко пот тече от мен, сама ще разбереш... ...

Необяснимо кротък и смирен -
поисках те и ми се случи.
Постла леглото ми с мечти
и всеки свян от мен съблече.
Показа ми най-звездното небе, ...

АЗ НЕ ЗНАЕХ ЗА МЪЛЧАНИЕТО
Автор: Зоран Якимоски
не знаех за мълчанието
което като стълб растеше сред пейзажа
и заради което раненото небе ...

ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...

Не, информационите огледала нямат нищо общо с работите на Козирев. Тях ги използват на Сириус, за да произвеждат нова информация. Ако огледаме в едно обикновено огледало несиметричен плосък предмет, то съвкупността от него и образа му ражда ново образувание, което е симетрично. Оглеждайки това ново ...

ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле...
П. Пенев
Когато цъфнат теменугите
и няма здраве и късмет, ...

Вървя по моята ранна есен
с уморени крачки в дъжда.
Нима животът е така лесен?
Нима любовта хваща ръжда?
В косите с пожълтели листа, ...

1. В България Културата е истинска кралица - има си собствен дворец (НДК) и никаква не се явява сред простолюдието...
2. Българският език непрекъснато се обогатява с чуждици, от което всъщност обаче де факто, се получава обратният ефект.
3. Българският политик е, като всеки друг политик, но средата ...