В сърцето ми тежи много,
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.
Имало е толкова много, за да кажем, ...

Есента на 1973-та.Беше 6-ти октомври.
Очарован от хубавото време на границата,жадувах да приключа един лиричен епизод от моята младост...
След гимназията в Ямбол,трябваше да отбия редовната си военна служба.
Председателят на Военната донаборна комисия по същото време беше полк.Стоян Павлов(Станимир) ...

Когато се усмихна бавно,
когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,
когато стичат се сълзите —
моля те, тогава остани.
Когато слънцето изгрява, ...

ИЗПУЩАНЕ НА ПАРАТА
"Благодаря"за всичките коментари
и за хубавите и за "не чак толкова лошите",
"те са щипката сол" на Живота в попарата,
поръсена от Шефа му в кухнята-Прошката. ...

Вали и с повод, и без повод.
Април, зелено зимен месец.
Да се оплаквам нямам довод —
чадър, ушанка, тон за песен.
Гласът ми ламаринен дращи. ...

7. Роден да убива
Джунглата бе ловно поле, но и мястото, където се раждаше живот, създаден да даде началото на нов такъв, или да нахрани гладните, хищните и злите.
А той бе най-добрата комбинация от последните три, или щеше да стане такъв, ако оцелееше в следващите 20-ина години. Засега повече се кр ...

Аз всеки ден литвам
в световната вис.
Умирам по малко,
но съм оптимист...
Че мога да дишам. ...

– Какво си мислите че правите, изчадия адови! Да ме лишите преждевременно от разум ли искате! Сериозно, това вече минава всякакви граници!– гръмна гласът на Самаил, докато прекрачваше прага на много вековния си дворец.
Цялото адско поданичество се бе подредило в стройни редици, за да посрещне Господ ...

Един плъх решил да стане крал...
И взел че кашкавала на един Народ открал.
Поука – ако някой тука е научил що е,
туй Народ, няма никога да се срамува...
а ще бъде горд. Страх, не страх аз за себе си ...

Дали съм бил: трепач или балък?
Сред калните пътечки на живота –
признавам си, въртял съм и чекръг,
но никога – Черешката на вота.
Затуй сега със белег от синджир. ...

Защо написах песента “Да си щастлива” - ВЕСЕЛИН АЛЕКСИЕВ #VESAKA
Понякога любовта не остава, но не си отива. Остава в тишината между думите, в спомена за нечии очи, в една мечта, която не се е сбъднала. Написах „Да си щастлива“ не за да върна някого, а за да го пусна. С любов, не с болка. Защото ког ...

Не е крясък тази река.
Тя е нежно, тъжно признание.
Започва от гърдите,
през гърлото,
и се разлива в очите. ...

Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем ...

Грен и Лиза бяха седнали на земята в широката шатра на младия ловец Рикен и бавно се съвземаха от ефектите на мощната отвара-опиат. Избраният воин все още се чувстваше доста замаян, с отпуснати мускули и лек световъртеж. Голямата палатка от кожа и плат бе доста задимена и задушна и след миг магьосни ...

КОГАТО ГОСПОД БОГ СЕ ВЗИРА В МЕН
... за мъничко дойдох на този свят – и цяла вечност няма да ме има,
Бог ме дари с небесна благодат, по-щедър от Вълшебника с килима! –
живях щастлив с прекрасни две Жени – дървото на живота си разлистих,
и свята челяд то ми съхрани! – облече в стих най-черните ми мисли, ...

Както вече ви разказах, мили мои читатели, след не малко премеждия, нашият никому неизвестен професор, когото за по-кратко ще наричаме просто Професора, стигнал до село Яифос, което много приличало на един доста голям град на Земята, разположен в централната част на Балканския полуостров. Но за разл ...

Ако бях сълза,
то бих искала да съм в твоите очи,
и завинаги да остана там.
Ако бях цвете,
то бих искала да съм червена роза ...

Да те чакам не мога вече.
Дори и лавата след време изстива.
Когато почувстваш, че любовта
тръгнала си е от теб, човече -
да ѝ бъдеш враг не ти отива.

Не Бог е над тебе, не демон те спира,
добротата живее, където душата намира.
Не в храм от камъни, не в чужди слова,
а в ръката ти топла и в чиста следа.
Не търси във небето спасение ново, ...

Да си образован, за Бога, не означава да имаш висше образование... Да си интелигентен не означава да си интелектуалец. Да знаеш наизуст изкривените термини на другите хора не означава, че си умен. Да обиждаш и осъждаш човек, без да го разбираш, не означава, че ти си прав, а той греши. Да съчувстваш ...

Пролетното се усмихна
в нови свежи цветове,
в слънчево небесно прихна
и за радост ни зове
да забравим всички грижи, ...

Две хубави очи -
душата на един човек.
Божественото там личи,
за сърцето те са лек.
Яворов да ми прости, ...

В сърцето ми тъгата утихва.
Спомените идват, като сенките на старото,
В очите ти откривам стари зори.
Всеки дъх е изпълнен с болка и тъга,
Без теб всичко е просто празно езеро. ...

5. По следите на палачите
Усилията им да следват тези, които всъщност ги търсеха за да ги убият, бе неимоверно трудно, особено за Мел, която все така и си оставаше на самия ръб на срива. Но поне бяха улеснени от факта, че хищникът очаква той да дебне плячката, не тя него.
И все пак рискът бе огромен ...

Забрави за пясъка в обувките.
Как преди стъкла начупени
за мене газеше..
Забрави за глъчката
от масата във дясно.. ...

Напоследък не ме бива,
в обяснения на "онзи" език!
Станала съм свидлива.,
очаква те ярост в плик..
"Пишиии", шепне листът, ...

"П А Р А Л Е Л Н О С Т И"
Истинската поезия е низ от мигове,
всеки от които способен е,да побере
Времето Безкрайно на Вечността
и с едно трептящо,горещо,просто-Обичам те ...

Очите да затворя ли? Защо?
О, ти си истински прекрасна - ето -
в гърдите ми препуска лудо то,
пегасчето немирното - сърцето.
Похвално слово литва към небето, ...

Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...

СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ
... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес –
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез!
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих –
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих. ...

Полъхна копринен ветрец като стон
през ефирния хаос на цъфнали клони.
Две цветчета поеха към своя поклон -
танц тих, неизбежен, в небесни закони.
Бяха бèли петна сред зеления свят, ...