На вратата се звъни. Отварям – усмихната натура, даже прекалено усмихната.
- Здравейте! Аз съм кандидат-депутатът от вашия район, приятно ми е – Бонев! Нашата партия Ж реши да ви подмени безплатно плочките в банята. А ако има нужда, ще ви изциклим и паркета. Безплатно, разбира се.
- Благодаря, но ня ...

Мистерия далечна...!?
Във огледалото се вижда.
Напомня ти за твоят свят.
Светът на мрачната надежда!?
Където в тъмнината на деня... ...

Глава осма
Майстор Минчо
Гъсто обсипаният със звезди безкрай нахлуваше през отворената врата на мазата, разстилайки бляскавия си килим пред прехласнатия поглед на блажено отпусналия се върху чувалите Минчо. Неизменната бутилка с червено винце изпълваше дланта на едната му ръка, а в другата стискаше ...

Чак когато остареем...
Мечтая само за сутрин една,
в която няма да ни се налага да ставаме рано,
да пием кафе, да ядем шоколад,
в леглото до късно да се излежаваме двама... ...

Новото време
В миг на лична равносметка,
Мъничко обезверен,
Взех да поизтупам с четка
Моя нов, но прашен ден. ...

Искаш ме отдавна - знам.
Искаш ме, ала не знаеш
скитническата ми душа
нежно как да приласкаеш.
Искаш ме отдавна - знам. ...

Превзема ме спокойната ти нежност
и ласкавия допир на ръката
тъй, както се оставя безметежно
бряг речен под милувка на водата.
Потъвам като в приказка красива ...

Небесна загадка
Кой ли толкоз рано с мене се задява?
Вечерницата бавно в зората се стопява....
Небесната загадка отваря сетивата:
„Сега каквото искаш ще ти го изпратя.” ...

"Ще те чакам след работа. Майка ми ще ми идва на гости, така че можеш да останеш само два часа." В отговор на екрана на лаптопа ми изскочи игриво изплезено човече.
Беше упорствал цяла седмица да се видим, за да се запозная с вездесъщия му език. Не спираше да ми пише по цял ден, за да рекламира умени ...

Наслаждавам се на твоя лик,
на тез очи изпълнени с надежда,
всеки час с теб е кратък миг,
красотата ти със сила ме зарежда.
Наслаждавам се на твоите думи, ...

За чиста природа
Дали обичаме природата?
Разбира се – обичаме я, милата!
Защо тогава я нараняваме?
Защо тогава я замърсяваме? ...

Колко срещи пропуснати, колко мечти,
разпилявани в прах от цигари.
Колко думи неказани, колко сълзи,
са удавени с вино и плява.
Колко пътища почнати, колко боли ...

ужаси
***
Странностите са навсякъде около нас.
Няма човек да не е преживял или поне видял събитие, което не би могъл да обясни лесно, използвайки логиката и известните нам природни закони. Често губим безследно предмети, за които смятаме, че едва ли не са били пред очите ни; често чуваме неведоми зв ...

Злото навлезе във живота ми,
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцето ми.
Душата обви с непрогледна тъга.
Оголи зъбùте вампирските ...

ЗА КАБЕЛИТЕ, ПАРАТА И ЗАГОРЕЛИЯ БОБ
Аз нали ви казах, че от моя прозорец виждам морето. Виждам, ама вече само половината. Другата ми я скриха с една кооперация. Бях се ядосал и аха да се преместя в нея, и те построиха пред нея друга. Думата ми, обаче не е за това, а за туй що стана вчера подир обяд, ...

Босоного е лятото, а есента носи обуща
от сухи листа, дето вечно пропущат.
И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,
че дошло му е времето и лятото няма да чакат
да догаря с последните въглени, дето топлят душата. ...

Сега те гледам във очите.
Попивам твоите лъчи.
И мога ли да спра сълзите
или сърцето да мълчи?
Че ти си слънцето пред мене ...

Ти нямаш близки, скъпо мое,
изгуби майка, нямаш и баща...
Без слънце раснеш в тъмното усое,
безрадостни са пустите места!
О,твоя жребий е в съдба жестока, ...

Комплексни услуги и др.
Пускам клюки персонално,
хващам бримки идеално.
Обличам копчета, шия пижами,
събличам дискретно свенливи мадами!?! ...

Луната слабо в невярващите ти очи блести,
нощта студена е и цялата трепериш,
ала друга е причината нали?
И както звездите превръщат нощта в нещо красиво,
захарта убива в кафето всичко горчиво, ...

Бялата птица,
там, върху жицата
погледът още лови.
Бяла Надежда,
в бели одежди, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 28-ма последна част
Сряда, 10 септември 2014 година. Затвора в Пловдив.
Девет години! Толкова минаха от онази злополучна нощ, в която моя скъп и незабравим приятел беше убит. Толкова минаха, откакто бях заловен и арестуван. Девет години от момента от ко ...

Не свикна ли вече,
че лятото свършва
винаги в края на август?
Дори да е топло
все още вечер, ...

В лудницата затварят хора със способности. Не мислете, че са станали луди защото ги имат. О не. Те са си съвсем добре в ума, само че не го знаеха.
Но не и тя. Разхождаше се с уплашен поглед сред другите „луди”, бяха ги накарали да си мислят, че са такива, а тя знаеше, че е наред с главата, просто бл ...

В гърлото на мрака,
утрото пристъпва като зомби вяло.
Фотографска плака -
светлото е тъмно, черното е бяло.
Вятър вълчи вие, ...

Утрин…
Морето се приготвя за деня.
Воалът на изплувала мъгла
във дълбокия си скут прибира.
Облича се в кобалтовосиньо, ...

Попитай какво е морето във мен,
попитай за любимата ми роля.
Попитай за превода на онзи реквием,
изпят с очи, когато не говоря.
Попитай защо все сама се изпращам, ...

Изгубих се.
Безкраен лабиринт
със Минотавър.
***
Любов ли е ...

С буца сол от сълзи изпарени
и с душа във плащеница от тъга,
дните неспасяемо ранени,
ме завъртат центробежно във кръга.
Не опознах ни себе си,нито света, ...

Без дни животът ни минава...
На хаос времето лети?
Летят и с него,
нашите години!?
И сиви стават - ...

Всичко в живота се променя бързо
Двадесет и второ издание на Международния фестивал „Пирин фолк”
Сандански, 6 -7. 09. 2014
Всеизвестно е , че ако стъпиш два пъти в една и съща река, но по различно време, тя вече не е същата. „Панта рей” (Хераклит). Това се случва и с отношенията между хората. Правил ...

Как мечтая да те приютя!
От толкова отдавна го желая,
а ти да не потърсиш оправдание
в това, че още малко ме обичаш...!
И твоите очи като бадеми ...

Душите ни
са слепи от болки
и тревоги.
Махни се, черна нощ,
долитай, светъл ден!

Седях на една пейчица в една градина и се наслаждавах на хубавата есенна сутрин и плъзналите хора, е всъщност на тях не чак толкова. Просто миришеше на прясно окосена трева и това ме кефеше неимоверно, нищо че косачката бичеше на метри от мен и можеше да изпили нервичките на всеки що годе нормален ч ...