Обичам те. До болка те обичам.
Тъй както странника обича да лети.
Тъй както майката детето си обича.
Тъй както ти обичаш своите мечти.
Обичам те и няма да го крия, ...

Едва долавям зимата, но зная,
за ледените и ръце.
Не съм учудена на времето,
допускам, че ще ми даде,
достатъчната воля да се стопля, ...

Отричай я, проклинай, и мрази...
Ранявай я със думите си тежки,
изтрий я от живота си дори,
щом мислиш, че била е само грешка.
Глупачката с наивните мечти ...

за силните жени
ще ти разкажа,
за тия, дето
нямали сърце.
за тях в живота ...

Обич
Докоснато мълчание, безвремие в легенда,
самотна с вятъра на прага ми приседна,
завихрена в стихнато наричане полъхна
и бездиханно, в тихо обичане заглъхна. ...

Процес
...............
Първо не знаем да говорим...
Учат ни, учим се...
После можем да говорим... ...

Каца като пеперуда
там, до дясната сълза.
В ленената си заблуда
ленено те гали със ръка.
Бълбука, сякаш е рояк оси ...

Сутиенът и историята изопачават истината.
Тъкмо това, което не трябва да правим, го правим както трябва.
Неприятел е този, който започваме да уважаваме, след като сме опознали приятелите си?!
Тайната на успеха, да избереш от две възможности - третата!!!
Беше едър и грубоват, но за сметка на това, ка ...

По средата на пътя
един кичур е препречил
движението на белия гребен,
а по стръмните скули
притичва втори, ...

Плисна цвят в очите ми. И тръгна.
Палитра бях на сляп художник,
който с пръсти и по памет нарисува
сърцето ми, на разума заложник.
Пастелно дишат живи цветове ...

молитва
Моли се братко с мене ти
за твоето и моето рамо.
Моли се гладни да не спим,
сълзи от щастие да има само. ...

Надя извади мусаката от фурната и въздъхна – незнайно кой поред опит и все още нямаше вид на тази, която майка им приготвяше, когато бяха деца, въпреки че беше по нейната рецепта. Преди две години, когато работеше и живееше в Лондон, за секунда не си бе и помисляла, че вида на някаква си мусака може ...

И аз потънах в тази бездна,
във мътно -сивата вода.
И моя хоризонт изчезна,
и сила в мен не остана!
И аз постпих, като всички, ...

Толкова дълго вих срещу луната,
докато при мен те изпрати...
Чаках безброй много нощи,
защото усещах твоя мирис на канела,
мед, вино и сласт в тъмнината. ...

След мен тъгуваш ли?
Или се смееш до припадък с нея?
Разказваш ли и вицове?
След теб е хладно като тъмносиньо кадифе.
След мен какво е? Спокоен ли си вече? ...

Сякаш ти дойде
и не докосна,
а целуна мрака.
Вместо огън,
даде му криле. ...

За един живот честит
ти - интелигент мастит,
бориш се, и против бандити,
които са пред обществото разкрити,
ти будиш ни, словото ти е блага вест ...

Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз вярвам ще пребъде светлината,
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.
И ще простим на болката безока, ...

И младостта ми си отиде,
но аз все още не старея.
И уж смъртта към мене иде,
а аз все още си живея.
Познавам - тялото более, ...

Ела!
При мен ела – върни се обич моя!
Спомни си трепетните дни,
когато с теб лудеехме на воля
под блясъка на лунните лъчи! ...

САМО
В ония, най-чистите нощи,
когато забравили всичко,
живяхме за двама ний само,
голямото мое ботатство ...

Студената декемврийска нощ бавно задушаваше в обятията си безлюдните улици на града. Тези улици, по които денем забързани към изграждането на зрелия социализъм се щураха безброй сиви и скучни хора,живеещи с усещането, че са щастливи. Те имаха всичко и същевременно нямаха нищо, нямаха онази свобода,к ...

Помниш ли онази вечер, когато...
Всъщност, не. Ти няма как да помниш такива неща. Или ако ги помниш, то те са съвсем бледи спомени, които не представляват особен интерес за теб. Да, обаче аз помня. Все още. И точно тук е иронията. Как този спомен е незначителен за теб, а за мен... запомнящ се. Запеч ...

На М.Ж.
Вървим по пътищата на живота,
преплитаме ръце, докосваме души
и с плаха нежност се протягаме
за близост зажаднели ...

За моята душа търсеше ключ.
А тя е кофар, покрит с паяжини,
от Времето турен докрай на "заключ",
тежък, кован, ненужен, старинен...
Разбираше тежестта на изминалите години. ...

Затрополя дъждът
с високите си токчета
по темето плешиво
на дърветата.
Прозорците на къщите ...

В седемнадесетия стих тъжно мълчи
спомен, тлеещ зад мен като дим.
Забраних си да мисля! Дано не личи
как се скрих зад... един псевдоним.
Боже, колко ме стяга за гърлото тази ...

Дали защото е ноември
и няма никакъв друг изход,
животът - станал непотребен,
последните дописва листи?
И бяла книга е сланата, ...

Войната На Седемте Нации
ФЕНИКС
Не е това, за което си мислите, това няма да е типичната война, където безмозъчните хора с мечове в ръка се бият за нещо абсолютно безсмислено. Това е война за живота за този извратен свят на ужасите.
Има нещо неустоимо в цялата тази кръв, индианците са вярвали, че зл ...

Обичал ли си наранената жена,
тя в мислите си вече само плаче...
Заровила е всички сетива,
а чувствата ù са добри палачи.
Не вярва тя на клетва и във Бог ...

Ние хората сме странни същества. Уж сме най –интелигентният вид, знаем най-много за това как да оцеляваме в света, а в същото време сме най-тъжният животински вид на тази планета. Животът ни преминава в търсения и в липси. Колкото повече намираме, толкова повече ни липсва нещо или някой. Живеем в ог ...

ОПТИМИСТИЧНО
В съня ми – куршумени мисли и трескава пот.
И път... без указателни табели и авариен изход.
С нокти стържа по гладко излъскани стълби
и с овехтели мечти се привързавам към тях. ...

Черно-бял дъжд вали и размазва безцветни ириси.
И под този дъжд
шарени
са мислите ни,
любовни ...

Омайва ме нощта
с шепот тих на падащи листа.
Ръми и гъста навъсена мъгла
разхожда се по улиците пусти.
Омръзна ми сама да чакам ...

Нощта
Нощта е също вече изморена
и спи в прегръдката на мрака.
От изповеди чужди отегчена,
тя изповедта си няма да дочака. ...

Някой по-голям умник от теб е казал, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Готин лаф. Гъделичка, погалва по теменцето и те кара задълбочено да пресмяташ дъжда, паднал отгоре. Това първо. Второ и трето е да няма кретени, срутени язовирни стени и човешки жертви. Тогава току-виж са разпънали горкия ч ...

Тя е тук! Потръпвам,
щом чуя я да стъпва
по омекналата пръст.
Не носи кръст,
но на кръст ще ни разпъне, ...

Виждам само лошо, всичко в този свят е лошо
освен едно, едно момиче, за което плаче моето сърце.
И увехнало е моето лице, и водите в моето море
извират от моите сълзи от спомена за твоите очи.
Може би не заслужавам, твоята усмивка с моята душа да отразявам. ...

Много думи изписах.
Много болка изплаках.
Емигрантството писна.
Задушава ме мракът.
Финикийска робия. ...

И напук на реалността
Хайде, пирувай в чумата с мен
напук на света прогнил, обременен
пирувай без пари и без тъга.
И всеки камък от безгрешниците хвърлен ...