Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389K results
Остави ме далеч
🇧🇬
Остави ме далеч, нека бъдеш загадка,
недокоснато утро, ненаписан стих.
Щом се вгледам отблизо, магията кратка
ще загуби блясъка, който ми вдъхна ти.
Не ме каниш във твоя свят от близост, ...
Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих, ...
КОТАРАЧЕ ЗА ПОЕТА
… как искам да си имам малко коте,
да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –
и с него да не съм така самотен
над римите връз моя празен лист, ...
Посвещавам този постинг на Силвия Аздреева - българската алпинистка от Петрич, която се изкачи на К2 - най-трудният за покоряване осемхилядник в Хималаите:
https://www.youtube.com/watch?v=l8JITX2ccJs
Силно впечатление ми направи липсата на всякаква надменност у това скромно и хубаво българско момиче ...
В материала си "Тайнственото число", качен в този сайт на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/tajnstvenoto-chislo
поставих за любителите на главоблъсканици следната моя задача:
Можете ли да намерите нечетно число по-голямо от 1, което е сбор на 5 различни свои делителя?
По-долу привеждам отговора. ...
Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...
СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...
Животът ѝ беше като пътешествие с влак,
където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.
По пътя нерадостен често цъкаха с език ...
Дори по празници съм делнична.
И само в делници греша.
Че всеки делник пълен е с дела,
в чиято тъкан е втъкан греха
По-делнична отколкото през делници ...
Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 5 "Було и венец"
🇧🇬
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 5: Було и венец
Всички бяха склонили главите си, заради тази особа. Но имаше тих кикот, и с широки усмивки си шепнеха, скритите зад дърветата. На мен също ми стана усмихнато и весело, заради настроението на другите. Беше забавно.
— Добре дошла! – каза ми тя.
...
Минутите се сливат в часове,
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме вляво. Тихо. Като в транс ...
Когато отново се завръщам при рода,
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода, ...
Усмихваш ли се... а защо плачеш, кажи!?
От радост ли... или от болка, кажи ми, кажи.
Стар ли си... или младост не знаеш?
Любов ли загуби или не си...
Сълзите ти горчат ли или искрят!? ...
Аз сам в нощната стая, звезда едничка над мен трепти.
В сънища безбройни аз се кая, докато слънцето ме озари.
Сутрин в мисли деня минава, докато нощта ме покори.
Пиша, пиша нощем думи славни - в тъмни мисли обречени.
А в мрачните песни необуздани - смъртта над тях ще се поклони. ...
Нощ над Карибско море. Безкраен плаж, лунна пътека, вълните издават равномерен шум и останалото – тишина. Рос и Ана са се излегнали на шезлонгите с по чаша питие в ръка, Кора спи завита на кравайче, грижливо завита върху трети шезлонг, Уба се щура рови по пясъка. Двамата мълчат след изнурителния ден ...
Зная, в друго време ще си с мен!
В друг живот, във друго измерение!
Ще те чакам там във този ден!
Всичко друго ще е без значение!
Със теб щастлив ще бъда даже там ...
Знаем, че всяка монета има две страни... Да, знаем го. След като го знаем, сега се чудите защо го казвам? Ще започна от далечното минало...
„Спомням си, когато бях дете“ – една касетка с песни на Велчо Велев. Тааа, втората песен там беше Шушана. Днес, като един истински Христос, Наско Ментата възкре ...
Живот благословен, съкровище за всички,
със нещичко дарен... създаваш ни различни.
В светлия си бяг и прекомерната си строгост
растем във рутина, до последното ни сбогом.
С лъжите все се борим и странни правила, ...
The fall of God's all mighty prison.
The endless fear of guilt without reason.
Centuries of pain, countless souls in the net,
horrors of a scale , I wish to forget.
Yet, ashes to ashes, no eye for an eye. ...
ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ
... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,
за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,
за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,
за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни, ...
Спестих си тази зима - куп жени,
а виното на обед го пропусках.
Така натрупах - цял чувал пари!
Готов бях и до Лондон да препусна.
Билетът ми до там не беше скъп: ...
Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.
Аз съм толкова друг и различен от вас.
Вие не ме чувствате близък, нито приятел.
И изобщо не чувате вие моя глас....
Нищо ваше не осмивам и не отричам. ...