Ако човек пи ше честно и свястно,
започва,навици готини да насажда,
да завладява в Душите Най-Святото място
и на показ от там Божествени Ценности да изважда.
Това естествено не става без Божията намеса, ...

А дните следваха напред своя ритъм и неусетно лятото дойде. Как го усетихме ли, ами по горещината и разголената синоптичка, която показваше нещо по картата, но биваше засенчвано от съдържанието в тънките презрамки.
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне кур ...

Когато го прегърнах нямаше как да му кажа всичко.
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...

Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път, ...

ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ – СРЕЩА И РАЗЛЪКА
Сърцето как тупти! На коня!
Към теб препускам като вятър.
Вечерен свети небосклонът
и тъмни вече са билата; ...

НИКОЛАУС ЛЕНАУ – ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА
1.
Ярък залез над скалите,
гасне уморен денят.
Клони свели са върбите, ...

Любов - невинната усмивка
в обятията на лазура.
Невинен поглед
дошъл от сините очи на юли.
Когато мине пак ветрец ...

Кажи ми , ще бъдеш ли
някога до мен ,
защото времето изтича
и ми е студено .
Ще искаш ли ...

Надежда гали ме в пек,
мъката трудно разнася.
Ти едничка си мой лек,
но болката едва понасям!
Цветята навън цъфтят, ...

Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...

Всички за Твоята любов говорят
и за това как всички ги обичаш и им прощаваш,
докато някои дори и спорят –
казват, че само страдания им предоставяш.
Опитвах се с години да заслужа Твоята любов, ...

Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица ...

Като всяко дете мечтая
с децата вълшебник да играя,
на Хари Потър да приличам,
мантия вълшебна да обличам
и с вълшебна пръчка в ръка ...

/на Тихчо/
Ден след ден. Година след година...
Единайсет се изнизаха в тъга,
без твоята усмивка, рожбо мила,
без думите ти палещи слънца. ...

Горещо пладне. Дъх не стига,
дори часовниците спят.
Поредно бягство. Стара книга,
светът навън – не моят свят.
И телевизор каканиже, ...

1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...

По океанската шир безбрежна,
в нощ мразовита и снежна,
Титаник - пръв сред първите и един,
срещна Айсберг - леден исполин.
Срещата им е случайна, ...

Българийо, не ти благодаря!
Да бъда роб, от малък ме научи!
Да скланям пораженчески глава,
да лая в безтегловност като куче...
Навярно имам ум и доза чест, ...

По метраж прерязани ленти
надминаха им километража –
откриват ги на сегменти.

Слънчева целува за земята
Земята би умряла някой ден
щом слънцето ще спре да я целува!
Животът ни ще бъде променен!
И нищо няма любовта да струва! ...

Шишето от шампанско се изцапа
и хвръкна мъничката тапа.
Летя като комета над банкета
и цапна във челото кмета.
Охраната със пунш заета , ...

Спиране е по-важно от потегляне.

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

2024г.

Влюбена в безкрая,
в твоите очи,
сладък и омаен,
колко ми личиш,
как те нося нежен ...

Светлината блесна в утринта ранна,
огря небето със златист покров.
Дървета, пътеки, птиците странни
разцъфват в лъчите, под нежния зов.
Полянки светят в багри, свежи, ярки, ...

В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...

Ежедневки 74
1. Маскирах се, като стоножка... и фалирах в магазина за обувки...
2. Намирам редовно пари... преди хората да са ги и загубили даже...
3. Обичам светлината... но се крия в сенките...
4. Избягах от суетата... в обятията на кича... ...

П О П Ъ Т Я 39
Като комплимент към сутрешното ваше кафе
приемете от мен щипка свежа поезия,
която като Жива Вода във вас да тече
и да ви вдъхновява с опияняваща трезвеност. ...

В Началото бе Словото.
Йоан 1;1
Словото на властта
И Силата на Словото
Властта на Словото ...

Преди броени дни получих ценен дар от моя приятел и колега по перо - Стойчо Станев - Ранрозар. Това е последната му издадена стихосбирка /от Вилком - Ямбол, 2024г./, озаглавена много удачно и оригинално "Песента на дъждосвиреца". Той има издадени още две стихосбирки - "Заредена тишина" /1998г./ и "П ...

Това, което иска повече от всичко,
сърцето ми прегризва, като въжен клуп,
и с всичките си женски странности накуп,
танцува сред звездите. Тъжно и самичко.
Това, което през деня остава скрито, ...

Залостили сме здраво гостните.
На омразата отворили сме портите.
Изгаряме паянтовите мостове
и лъжем се, че тачим хората.
Изчезнаха пред блока гонките. ...

Налей ми, кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям – каква орисия,
сърцето ми още за нея копней.
Тя беше видение бяло, ефирно, ...

Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.
Но както нощта неиз ...

С бай Дан работихме заедно в един от приемните складове на ''Експрес'', фирма за събиране и доставки на стоки по островите с фериботите. По-точно дойде на мястото на Митьо Чилията, който сам се хвалеше, че бил като чилия, от където и да минел, все нещо закачал. Но номера му тук не мина, хванаха го, ...

Битката беше приключила преди час и войниците се бяха оттеглили в окопите си. Вече не се чуваха дори откъслечни изстрели. Обаче и французите, и австрийците продължаваха да хвърлят по едно око към бойното поле, където бавно крачеше самотна фигура. Това беше сестра Жустин.
Дребничката млада жена стара ...

Вече имам бели косми по брадата,
регулярно почнах да се бръсна.
Дълго търся огледало за душата,
все ми се струва, че е мръсна..

Понякога това е твоето наследство --
засукан, хитър котарак;
в житейското си поприще нелесно,
стоиш на бурето с барут,
преметнал крак връз крак. ...