МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ИЗГЛАДИ
Тя стопли на жарта една ютия.
Тя ризите ми пръсна с три води.
Тя ми застла постелите – ония,
в които никой друг не се вреди. ...

Докато се разхождаха в хубавия есенен следобед покрай голямата поляна до техния блок, Нора внезапно извика:
⸺ Пони!
⸺ А! – изненадано се обърна и Ники. – Пони!
На голямото зелено празно място работници разпъваха конструкцията на цирк, а съвсем близо до тротоара, по който вървяха, най-безгрижно пасеш ...

Питаш ли се често как ли оцелявам,
или е въпросът на живот и чест?
С моето достойнство нищо не признавам,
честно ще ти кажа: оживях и днес:
вятър ме повдига, люшкат ме вулкани, ...

Днес те има. Не измислена във мисълта ми.
Днес те има. Истинска си срещу мен,
красива си, неповторима. Днес те има...
Днес те има. И светът ми се обърна,
там не е за трима. Но пък теб те има. ...

Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят ...

Облечен в черно като сенките, в които се крие. Появи се като насън – магично, тайнствено и необяснимо. Лицето му не виждам, но го усещам. Мога да помириша парфюма му, енергията му да уловя, но не и него да докосна. Тялото му не мога да усетя, не мога душата му да уловя. Бяга като уплашена сърна, дал ...

Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СБОГОМ
Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от тумба циганета. ...

Обичам те. Каква красива дума.
И цялото море ще побере.
Копнежът ми щастлив е и безшумен,
при твоя идва, ще го избере.
И после ще заплуват към безкрая – ...

Ежедневки 166 (+18)
1. Маскирах се, като канибал... и жените започнаха да ми изглеждат още по-апетитно...
2. Раменете ми... са най-добрата почивна станция за женски крачета...
3. Подавам го на всяка, която има мерак... уви, засега си оставам само със своя такъв...
4. Не обичам да нося женски дрехи.. ...

Всички"случайности" ни сполетяват закономерно,
само от нас зависи,какво от тях можем да хванем,
те са предизвикателства към нашите проблеми
и важен кръстопът за много точки отправни.
Провидението постоянно ни отваря очите ...

От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят ...

Куплет 1:
Аз съм момичето от квартала,
сред вълци, лицемери бях живяла.
Ножове удари в гърба,
но нищо не ме сломи, ...

“Човешко наше щастие, какво си? Един копнеж? Въздишка? Стих? Очи, които в себе си те носят“... (Д. Дамянов) ... Всеки от нас има различна представа за щастието, а кой ли не го търси, очаква, дори намира ... И дали има някой, който не се стреми да е щастлив - едва ли ... Щастието осмисля нашия живот ...

Красиво като песен
Любовта е тайнствена есен,
която играе с нашите души,
бях влюбена, а ти всичко разруши
То разби всичко ...

По римски път прехвърлям планината
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои, ...

Родена съм за теб - да бъда твоя,
каквато искаш ти и както кажеш.
Ако не разрешиш, не дишам даже,
боли ме да съм ничия и своя.
Да бъда жива е да си отсреща, ...

Предадохме Левски!Убихме Ботев...Но кръвта им задължава!
Този,който падне в бой за земята--той ще стори пак държава!
Има ли нещо по кървави хълмове?!Само небо и птици знаят.
Връщане няма!Робски гърбове мълчат и прилежно си траят...
Дните отново са пролетни.На Костина костите вече ги няма. ...

Живях хиляда живота.
Цар бях. И просяк.
Зная къде скриха
кивота.
Дори с Мерлин бях ...

Зимни светкавици някъде тътнат.
Бял змей докарва ни снеговалеж.
Селото някак е призрачно-плътно,
можеш ли в него с шейната да спреш?
Кръг се извива хей там, на мегдана. ...

Когато неочаквано ти подадат ръка,
спри - не приемай я веднага.
Лесно в мрежата ще се оплетеш,
а накрая - сълзи в море не ще побереш.
Ще си казваш: “Ах, какво нещо е това - ...

Щастливите хора обичат
без корист и галят късмет.
Те боси по билото тичат
и носят от мъдрост сюжет.
Щастливите хора живеят ...

Валеше дъжд. Проливен, неспирен, безкраен. Небето плачеше горчиво и сълзите му попиваха в скръбната опустошена Земя. Тя, която бе на ръба на тоталното си унищожение, а сега- на прага на новото начало, прие двете, пулсиращи в чудодейна светлина люлки, спуснати от друго царство- на тежки древни закони ...

В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ
Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел –
да съм чист на тяло, дух и мисъл. ...

Дъждовно е, но слънчевото грее
в най-вътрешните кътчета в душата,
дъждът си е усмихнат, чудодеен,
душата от лъчите е залята.
Дъждовно е и слънчево, и чисто, ...

В тъмнината на нощта,
Сълзите ми се леят.
Спомени за теб горят,
Сърцето ми не спи.
Любовта, която беше, ...

светът оглежда
се в речта - защото тя
не го подвежда
и нали начало ѐ -
любвезарѐжда ...

Какво е по-нежно от тази жена,
която те гледа свенливо, с Обичане,
която зове те копнежно с бедра,
която е твоя в заветното сливане
не само на голи тела... ...

П Р О С В Е Т Л Е Н И Е Т О
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...

Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение. ...

Всеки човек е различен затова и всеки реагира по различен начин когато чуе "обичай себе си". Мисленето на един човек зависи от неговата осъзнатост. Хората на които понятието любов към себе си е чуждо, започват да философсват, че това е егоистично.
Аз пък мисля, че е нужно да обичаш себе си за да се ...

Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.
Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша ...

„Човек струва толкова, колкото струва думата му“- каква сила крие, мъдростта народна ... Всеки, който уважава себе си и държи на своя авторитет, трябва да говори честно ... И на всяка цена - да държи на думата си ... Като в популярната поговорка: „Казана дума - хвърлен камък“... Да се отричаме от да ...

Изгубените... но непотърсени надежди,
все още чакат своя Принц...а той!?
Отдавна своя кон загубил, протрил
мокасини в пясък и чакъл, бос...
Измокрен бе, гладен, беден, ...