ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели. ...

Болка.
Тялото ми е изпълнено със нея.
Болка.
Жива ли ще съм без нея?
Исках да чувствам, защото дълго време не бях. ...

Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...

Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...

Дори не разбра от какво ме боли
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...

-Пич, ще го утрепя този малкия, казвам ти!
-Защо? – попитах аз.
-Нещо прави със Таня, знам! – отвърна Алекс.
-Защо го караш да стои с нея тогава? Пък и той е само на единадедест, няма как да прави нещо!
-Знам, че е на единадесет! Не ми казвай, че няма как! Викам го да я пази, защото тя не може да ст ...

В превалящо лежерно – задрямалото пладне,
процеждат се лъчите на морно, бледо слънце,
наблизо се усеща дъхът на есен хладна,
дъгата заструява през грозде – златно зрънце.
Следобедът ленив е със чаша капучино, ...

Тази сутрин чаках, за да посрещна първите утринни лъчи, защото светлината на изгрева ме изпълваше с любов. Времето обаче беше мрачно, и тъмни облаци бяха покрили небето, сякаш танцуваха хванати за ръце, защото не спираха да се движат. Един от тях приличаше на малка лодка. Втори - на спасителен пояс. ...

ЗAВРЪЩAНЕ
Нa три рaзкрaчa от нощтa –
ceно, изгнило под плaтнищe.
Tо помни хиляди нeщa –
aлa нe ми рaзкaзвa нищо. ...

БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Седма пейка. Есен. Дама.
Вятър в нейните коси.
Покрай нея мъж за двама.
А край тях – moi aussi. ...

Вълните прииждат към мене,
а после се плъзгат назад.
Къде сте така устремени –
разбива ви тъмният скат!
Морето безкрайно немее – ...

Срещнах го в един тъжен ден. Ден, в който за останалите бе горещ и непоносим, но весел и озарен от цветове и нюанси. За мен бе дъждовен ден. В очите ми валеше. В душата ми напираше буря. Всичките емоции в мен можеха да предизвикат ураган, готов да разруши всичко подире си. Бях неспокойна, неукротима ...

Колко ли вълни съм пропуснала,
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните ...

З А В Е Т Н О С Т
Актуалното настояще е трансмисия,
която предава относителната автентичност на миналото,
към перспективата на евентуални бъдещи мигове,
с усета за първичната сила на героичната им сюблимност. ...

Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.
Защо има щастливи дни и такива на карък? ...

Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...

Закрилното огнено заклинание
Славянинът не се моли, прославя
Той богът, боговете свои. Заклинанието
Е форма на молитва,
И прослава е във време също. ...

Последен полет ви беше това.
Последният път към небесата.
За болка и мъка са тези слова,
за поредни жертви на съдбата.
Тъгувам за летците безутешно аз, ...

Ще ти кажа нещо. Дано ме разбереш от първия път. Втори път няма да има. Аз не съм лесна за обичане. Трудна съм. Трудна за разбиране, за откриване. Не обичам да разголвам душата си. Не обичам да споделям. Прикривам се зад тежки врати, заключени с няколко катинари. Трябва да спечелиш първо душата ми, ...

Тъмна нощ. Пирина тихо ехтеше из горите си. Трепнеше в разгар от тревога за момък, който стъпваше с нозете си из нея. Сякаш планината искаше да го предупреди, че нещо той бедува. Из дробовете ѝ на планина и на гора, се скиташе вълчица: бяла като сняг, очи сини като небесата и нрав като на човек, кой ...

Да бъдеш свободен
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...

Колко много бездомни звезди.
Някога бяха всичките мои...
Приютени във двете очи
на света ми-по детски огромен.
Колко много път ни дели, ...

Животът е непрестанен поток от промени, раздели и нови начала. Той ни поставя пред неизбежни моменти на загуба и раздяла – със скъпи хора, с мечти, с етапи от нашето собствено съществуване. Всяка раздяла носи със себе си усещане за празнота, за нещо изгубено, но същевременно отваря пространство за н ...

Сред калта и водата на тронната вада,
Пада на Савин главата,
С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-
Две години опит за мир,
Тялото се свлича и пада в кир. ...

- Пешо, това като кажат Северозапад, Североизток и т.н.,..Запад, Изток,... това какво е
- Дай лист и молив
Начертах горе-долу контурите на България със съседите ни, с по-големи стрелки основните посоки, с по-малки стрелки полупосоките.
- Тук е север Румъния, тук юг Турция- Гърция - обяснявах и почук ...

Сборен превод от книги на Гюнтер Андрес
Гюнтер Андерс (Günther Anders) ; 12 юли 1902 г., - австрийски писател, философ от немско-еврейски произход, активен участник в глобалното антиядрено движение и антивоенното движение.
Основни произведения - Остаряването на човека (на немски: Die Antiquiertheit ...

ЕДНО „MARLBORO“ В ДЪЖДА
... есента ще дойде скоро – мека като кадифе,
ще ѝ дам едно "Marlboro", ще я черпя със кафе,
нещо топло ще ѝ кажа, сетне ще си помълчим,
и ще поседим на плажа, опнал своя жълт килим, ...

Ухае ми на есен. И говори
на слънцето езика вътре в мен
и топла есен нежно ще отвори
денят ми още с миди украсен.
Съблича лято цветната си дреха ...

Опиянение, о, сладко
дръж ме там
в тази мисъл, сладка
Недей, после ще тъгувам
залезът не спира ...

З А Щ О ЛИ
Животът е бягане със препятствия,
но не на дистанции ограничени и кратки,
а до последната точка на цялата дестинация,
изпълнена с горчиви падения и победи най-сладки. ...

Като южняк сред ледената зима,
ще те погаля, после нелюбима,
ще го последвам - мрака безпризорен,
ще си отида тъжна и нечута.
Душата от столетия се лута, ...

ЩЕ СА КРАСИВИ ЗИМНИТЕ МИ ДНИ
... какво от теб ще взема, мое лято, когато си затръгваш мълчешком,
от грубата постеля, на която преспах във твоя лек тръстиков дом? –
парче мелтем – дванайсет метра вятър, сетре да си ушия – и костюм,
перо от гларус, срязал необята, със братята си развъртял джурум, ...

Любовта е като вятър пролетен,
нежно в косите ти играе.
В очите ти – светът е цял,
в прегръдката ти – светлина сияе.
Сърцето ми е пленник тих, ...

И се питам къде са поетите тъжни
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си, ...

Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...

Понякога, когато ме превзема
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...

Ей тъй по света си крача-
любувам се на туй-онуй.
Някой и да ме закача
го пращам чак към Козлодуй.
Във мечтите си съм сам, ...