Носете си новите дрехи момчета!...
... А и Времето ли, обяви ви вендета,
и без милост през снайпера гледа към вас:
то носете си новите дрехи момчета
и просто жевейте, и любете на „макс”!... ...

ЛЯТНО МОМИЧЕ
Аз съм твоето лятно момиче,
Ти си моето лятно момче.
С нежна обич аз те привличам.
Ти привличаш със силни ръце. ...

Черни ноти
отлитат на юг.
Последен танц на листата.

Вземи ме
Вземи ме цялата! Без дъх ме остави!
Сияние от нежност подари ми!
Плътта ми тръпнеща докрай изпепели
и силата да тръгна отнеми ми! ...

Жена
Заслушай се в тишината.
Какво ли ще намериш там?
Какво във празната си шепа
държиш? Дори и аз не знам... ...

Замълчи! Обърках се от думи.
Искам само да те гледам в тишина,
искам всичко да изчезне от ума ми,
да усещам думите със сетива.
Не е нужно все да си говорим, ...

Послеслов
И мина време, някак си - разбрах,
че пътят, който съм поела
не е напразен ход и не е грях:
Живот, в ръце съм те поела! ...

Защото теб те има
В мен горят шепа тишини.
Сбъдвам откровение и вяра,
случвам надежда, съдба и любов.
Стих съм, пиша се с обичане ...

Сънува Слънцето заоблена Луна
и с облаците меки се завива.
Земята е космична тишина,
която от мечтите му попива.
Хиляди разхвърляни звезди ...

Къде са цветята, защо саксията е празна?
Защо е само гола пръст?
Или някаква материя заразна,
оформила е в нея нечий кръст?...
Какво е кръстът, спасение или е знак за смърт? ...

Сипва залезът своето вино
на нощта във бездънната бъчва.
Радостта пак тъгата напива
на вината във шумната кръчма...
Спомените задяват мечтите. ...

Не вярваш, че си шепа студ,
отказваш да приемеш злото,
пък някога си бил и друг,
когато си отричал Господ.
Ти виждал ли си струя прах, ...

Живея на върха на кулата.
Трудно за качване.
На най-високото, зад парапета.
Въздухът ми е остър, но пък прозрачен.
Живея сама. ...

Някъде някой се моли за теб!
Някъде някой мисли за теб!
Някъде някой е близо до теб!
Не си сам в своята пустиня!
Не си сам в своя Гетсимански мрак! ...

Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци. ...

Една депресия ме хвана,
когато дойде есента,
защото слънцето го няма
и видях хаоса в света!
Щом скъсах връзката с живота, ...

За теб:
Прегръщам те, а сякаш прегърнала съм камък,
безмълвен и студен си ти.
Погледът ти до вчера ме изгаря,
а днес отхвърли любовта ми настрани. ...

Да бях на остров Лемнос се родила,
не бих добила тази луда сила,
с която надарена Хипсипила
бащата свой от женски гняв прикрила.
Да бях аз дъщерята на Мирина, ...

Рано
В дантелите прозоречният откос
краде деня и улицата теменужена;
кръвта гърми с априлски косинус -
като аларма в седем за пробуждане... ...

Аз съм човек. Човек като всички останали. Имам нос, уши, уста, кожа, съзнание, психика, чувства. Ям, спя, живея, чувствам, плача, смея се, ревнувам.
А какво са чувствата?
Дали е възможно те просто да изчезнат?
Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?
Чудите се защо задавам толкова много въпроси? ...

Las Fallas - Хляб от зрелища
Плановете ми за месец март 2014 бяха да работя здраво и да събирам пари за лятото, за отпуската в България. Вместо това останах без работа и целият месец пътувах-със самолет, влак, автобус, метро, лодка, лека кола... Само на магаре не се качих и с парашут не скочих, но - ...

Преди да отлетиш
още ведъж ме целуни.
Душата ми спокойна
да заспи, да заспи.
Преди да отлетиш ...

Дали е истинно, когато
си мислим, че е можещо без "нас"?
Защо ли вечно пазим като свято
така нареченото его и така
наречената всемогъща наша власт? ...

Колко е хубаво да си жив...
и да дишаш, да дишаш, да дишаш,
и да слушаш щурец гласовит
как в дъбравата стихове пише...
Колко е хубаво да си жив... ...

На крачка от тебе
и все така близо,
но не мога да те
стигна, караш
бясно, на скорост ...

Липсва ми приятелят, на който
Можех аз във три да позвъня.
Този, който бе съгласен
И с най-щурата мечта.
Липсва ми приятелят, на който ...

Комшийката Сийка
Имам се скришно хоби, ама на вас ще го кажа: през ваканцията изчуквам частно надгробни надписи. Не го правя за пари, а ей тъй, щото има нещо вечно в туй: човекът си заминал, а надписът останал, тъй я? Правил съм ги всякакви, и вдлъбнати и изпъкнали, но такъв като днешният не съм изч ...

Закачаш мисълта ми като трън
и пускаш бримки, както по небето
следи оставят чужди самолети,
дори не забелязвам как навън
през дупките започва да прозира ...

Вдън сърцето си, надълбоко
те закътах, за да не болиш,
и дори и да си нависоко,
пак те искам, мой копнеж и стих.
И дори от дявола по-лоша, ...