Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.3K results
Встрани от себе си
🇧🇬
„Кентавърът на мислите сега говори с теб.”
/”Импресия на мислите” - М. Мисана/
Стоя в страни от себе си
и наблюдавам -Кентавърът* говори
опитва някак си да ми внуши, ...
Не знам за кой ли пореден път днес наказвам Гошко да седне на пейката. Неговият пръв приятел и верен секретар Андрей веднага забравя, че допреди секунди се е оплаквал от пясъчния обстрел, на който беше подложен и дотичва.
-Госпожице, ще откажеш ли Гошко?
-Казва се „Ще му отмениш ли наказанието”. И н ...
Да си голяма, значи да не те е страх да си МАЛКА
🇧🇬
Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.
После да пуснеш ръката на тате ...
Липсваш ми, а днес е едва понеделник.
До следващия има много - седем дни.
Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,
а сега не мога да те видя даже за миг.
Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен ...
нещо като отговор :)
Ах, есента за мен е време на несретна
тъга. Така ми липсва стрелата бързолетна
от полета на чайка над юлските вълни,
на дюните лениви горещите дъги, ...
Ето го малкото кокиче бяло,
вече е излязло от къщурката си цяло.
И се радва на усмихнатия жълт приятел,
който е на всичките цветя владетел.
Ето ги и малчуганите игриви ...
Да си чужд, в друга земя.
Да ти липсва твоята страна.
Това е да си чужденец, чужденец на друга земя.
Това не ме спира, аз ще милея за моята страна.
Търпиш обиди, търпиш подигравки. ...
Крила разкриля ангел черен,
Отправя взор през бяла светлина,
Дух неуморен държи го ведър,
В последен порив през пепелта.
Стремежът славен към свобода го отвежда, ...
Обичам да се къдриш на мълчания,
очите ти да пия с тихи глътки.
Извивките ти крият изпитания…
и в сънищата ти съм пътник.
Обичам да ти лея вдъхновение… ...
Будилник. Надигане прекалено рязко от високата дъсчена койка.
Контакт между чело и таван - за поредна сутрин успешно осъществен.
Скърцане със зъби и запомняне на напомняне. Напомняне да се изтъркулва странично преди да изпружва каквито и да било части от себе си нагоре. Предпазливо ставане и разтърк ...
Свещичката ти всеки ден гори,
/никога не я забравям, сине/.
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...
Кентавърът на мислите сега говори с теб.
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
последният ти текст хербаризира.
Нахлува приливът на тъмната луна ...
Мълчи ти гробът – всеки ден студен.
Свещта догаря тихичко и плаче.
Аз искам да ти кажа, че във мен –
дете крещи, досущ като сираче.
Аз искам да ти кажа, че преди, ...
Обикновена вечер, на границата между ноември и декември. Студено, тъмно, и валеше от ония нещастен дъждец, който е по-скоро досаден, отколкото мокрещ. Излизам от супермаркета, наяден и постоплен, с намерението да се прибера в общежитието. Пак на топло.
Нещо ме кара да се спра. Забелязвам, че охрана ...
Ти ще бъдеш мой пленник докато светът съществува.
В други женски очи ще ме съзираш.
В чужди думи ще ме откриваш...
Дори нощем ще ме ревнуваш.
Все ще те преследва мисълта, че съм наблизко. ...