Той бе единственият мъж в селòто.
Единствен мъж при деветнайсет баби -
по-стари, като него, и по-млади.
Я портичка към дворче ще поправи,
я някой плет полегнал ще изправи, ...

Ако можех да имам едно,
малко, спретнато, мое казино –
бих продавал чалъми ангро,
на всеки ербап Арлекино.
Ако можех да бъда поне, ...

I'm still not breaking
It's getting so cold
Waiting for reasons to unfold
The world is so jaded
It's tainted my view ...

Бедняшки квартал,
и кофи, и кал -
мъглива и влажна е късната есен.
Играят деца,
поправят кола, ...

Денят във слънцето се къпе
и бърше потното челò.
На хладен въздух даже скъп е.
Изгаря птичето крило.
Във тази мараня и жега ...

Улицата жълъдово-кестенова цъфти
Колко различна бе през есента
Деляхме едно сърце
Докато го загубим
Две половинки разделени ...

Ако ти си в слънчогледите на Гог,
то аз съм нейде из мустака на Дали.
Живеем с теб в различно време
и няма как от това да не боли.
С теб се разминаваме като дъга и дъжд, ...

Лицето ти чаровно ще разкрия
Ледената ти усмивка не ще скрия.
Сълзите ти с ръка ще ти изтрия.
Косите бели с шапка ще покрия!
Звъниш, пари назаем да ти дам ...

. . .
Ако е чаша - да бъде с кафе,
ако е синьо - да бъде небе.
Ако е път - да бъде без край,
ако е пролет - нека е май. ...

За да направи смелата крачка на излизане от матрицата човек трябва първо да стигне повратна точка в живота си, в която наистина да прозре, да осъзнае цялата безсмислица на съществуванието си. Онова безумие, наречено живот с което са ни из-насилили да се съгласим още като деца и безропотно да следвам ...

Когато те обича, тя, е шматка –
изкукуригала, напълно изтрещяла...
Върви отнесена, като гърмяна патка
и като котка мартенска, мъркори пощуряла.
Когато те обича, тя, е кучка – ...

Лисицата на моя малък принц
направи си във селото бърлога.
И хората решиха до един,
че тая напаст вече им е много.
Животът им не беше никак лек – ...

Музика за релаксация.

До глупост не умеем да обичаме.
Болезнено във себе си сме влюбени.
В неистинност душите си обличаме.
В самотен кръг се чувстваме изгубени.
До пагубност живота си загърбваме. ...

ДЪЖДЪТ
На Анита Коларова
Дори да иска да опита
да скрие стъпки във мъглите,
дори в тревите тих да шумоли, ...

Деца от пъстроцветната планета
за вестник "А" направили анкета
с един въпрос - "Кое е най-доброто?"...
Отвърнал мелничарят: "Че брашното"...
Хлебарят отговорил: "Хлябът". ...

Всеки път, когато се погледна
Виждам момиче без път
Без мигли и вежди - надежда
Съдба без поглед напред...
Застанала съм на път - кръстопът ...

Сънят ми сам остана тази вечер.
След работа умората боли.
Навярно не желае да ми пречи.
Сънят преглъща жадните ми дни.
Той често с битието си играе. ...

Унесен по блузка червена
той тичаше на скорост четвърта,
че виж закъснял е за среща
със старата, нова любов.
Трудно ще можеш омая ...

Не исках тук да се родя.. .
да страдам,
затова хвърлете ме без жал...
във гроба,
о, как омръзна ми да плача... ...

Непокорната
Каква гореща и непокорна истина! Вдигам обгорената си ръка. Цепя
сгъстения и душен въздух. Разпръскват се безброй облаци: в тъмносиньо, лилаво, розово, сребристобяло и потъват в бързия на дните ми.
Опитвам се да ги разгранича, да ги уловя, да ги впрегна, да им заповядам: „Хей, вие тъмнос ...

Аз съм просто пътешественик загубил страха да се изгубя.
Знам, че не съм съвършен.
Може да ме наречете луд.
Може да се присмивате на идеите ми.
Няма значение! ...

Вятърът листата гони
по тераси и балкони!
Ято врабчета лудокрили...
В гъсти храсти
са се скрили. ...

Еднопосочен билет бих си взела,
да купя и тръгна завчас,
главата не ще си обърна,
да загърбя и болка и страст.
Не искам да мисля за нищо, ...

Дойде денят, в който всички ще се пременят
и заедно с мен до 12 ще броят.
След този ден ние ще се разделим
и по пътя дълъг сами ще провървим.
Свършват ни безгрижните моменти ...

на загиналия нелепо в катастрофа 4-годишен Паоло
Да станеш силен мъж не доживя...
Звезда си вече в небесата...
Застигна те нелепата съдба,
да бъдеш съдник на държава. ...

От време оно, та чак до наши дни, страхът е движещата сила в света. Така се управляват народи, така се свалят правителства, така се правят войни.
Да си различен - привилегия или наказание? Различността на индивида - независимо от това дали е на интелектуална, расова или религиозна основа, е наказван ...

Монотонен дъжд
разплака стъклата.
Успокоява ме.
***
Въздухът трепти - ...

Увлечение след спрелия дъжд
Леле... какво горещо излияние...!
Червенопухеста жена,
удавена в желание одежда
и токчета, посяващи нейния ...

Когато приятелят ми ме запозна с нея, видях как очите ù се усмихнаха. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, зяпнал насреща ù, но не бях виждал нещо по-възхитително от нея.
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хубавици от нея. Дори чертите ù не бяха кой знае колко правилни, аз, ...

С перо в ръка, на маса обикновена,
на нея свитък от листата бели,
а върху им душа му благовонна
ред след ред да реди слова и стрели.
Мечта да не бъде то, а реалност, ...

Живея си простичко и ей така,
напук на всичките неща!
Душата ми нежно и страстно Обича,
умът ми брутално ОТРИЧА!
Живея си простичко и ей така, ...

Лежаха прегърнати в спалнята. Навън валеше силен дъжд и се чуваше как едрите капки падат и се разбиват в земята във водна експлозия. Прокрадваше се лек хлад, който сякаш ги наблюдаваше и се опитваше да ги смути със студенината си, но телата им горяха без никакво стеснение под завивките. Тя се беше с ...

В живота ни пъстър и черен, и бял,
има и дни на страх и печал,
мъка обхваща душата без жал,
студ е сърцето в окови сковал.
Сълзите в очите напират, валят, ...

Приказна си,
пролет моя закъсняла,
със спомена за онези дни,
когато целувките на мама
отваряха моите очи... ...