В сладките нощи...
В сладките нощи, когато
се обича до безумие, до огън,
тогава с върха на пръстите
онемял те преоткривам жадно. ...

Притиска ни със облаци небето.
След вятъра вървят мъгли.
Замръзнало в ръмежа е полето...
Артритът се обажда и боли!
По цял ден слънцето го няма, ...

По бизнес
Аз съм слаб и висок. Работя в една известна мултинационална компания. Заемам достатъчно висока позиция, за да мога да си позволя пътувания до екзотични дестинации и да си купувам маркови дрехи и обувки. Карам скъпа служебна кола, в която прекарвам половината си ден. Смятам себе си за талан ...

Не смея да си запуша ушите, за да не чуя воплите на съвестта си.
Глупостта е най-опасният враг, защото никой не иска да се изправи срещу себе си...
Пушачите щели да си преместят времето с един Фас напред.
Разделиха се поради несходства в психичните отклонения.
КозЯ Мостра - изберете българското от и ...

Някои неща се случват така неочаквано, че няма време да ги осъзнаеш и да ги приемеш за реалност. Само преди няколко часа го изпратих, щеше да пътува до родния си град да се види с родителите си. Често пътуваше - сам или с мен - обичаше да шофира, а и пътят до там не беше кой знае колко. Местността б ...

Любовта ми се намръщи.
Изгоря без пламък.
Бе с години моя същност.
Ала днес я няма.
Метна раница през рамо. ...

Обичта е като дете.
Вечно в наивност
подкрепя делата ти
и чисто се радва.
Верността на сърце, ...

Притискам се към теб
с цялото си тяло,
дръвче прекрасно,
обсипано в бяло.
От теб струи ...

Роска
Роска и сега е много красива. Макар вече да е госпожа Венкова, за познатите ѝ от едно време тя си остава същото прекрасно и ведро девойче. Родителите ѝ бяха емигранти от Вардарска Македония и живееха бедно, но винаги успяваха да осигурят минималното за самочувствието на едно момиче. Носеше се ...

Във шепата на твоята усмивка
се разтопи и моето сърце.
А мъжкото ми чувство се предаде
на твойте бяло-слънчеви ръце.
Под сянката на твоята завивка ...

Издишаш от милиони дупчици...
Е, аз ли трябва да те "помпам"?
И да поемам негативите и луд, че си...
Съжалявам, мили ми човеко, кротвам...
Ще си мълча, ще гледам как се давиш... ...

откривам те тук
ти си глас на Земя
жена
майка
болчица моя ...

АЗ СЪМ ЛУД
Аз съм луд, аз съм луд, аз съм луд…
Аз съм луд, много луд, страшно луд…
Аз съм луд, аз съм луд, аз съм луд…
С любов зареден, като буре с барут. ...

Нощ е!
И тъмата в своята мощ е!
Звездите покрили небето, тъй ясно,
а щурчетата пеят все така прекрасно,
а нейде там, в далечината мрачна, ...

Deep in my soul rainy drops are falling.
Deep in the broken heart - there is a sorrow.
How many tears I have cried for you -
my lonely nights covered the pain
with ash and blue. ...

Again you’re dancing on my nerves
Like Sunny Bunny on bare wall.
And me undressing all reserves,
Remaining only naked doll.
And in my eyes are charcoils hidden ...

Scene after scene
I fade away… and blend in the end
But when will I see them?
When Will I be able to write the whole thing?
You tell me! I don’t know ...

Six months of work had finally paid off. Jackson put the phone on the desk and leaned back in his chair, running his hands through his hair. He couldn't believe what had just happened. The conversation was going over and over in his mind. He couldn't forget the voice of his publisher, telling him th ...

Спалнята си ремонтирах
с два пирона.
Спя на нея като Крез.

СЛЕДВАЙ СЕ…
Няма страдание, само представа.
Лее се бяла безбрежност,
слушаш сърцето си – тиха китара,
шепнат ти капките – време. ...

То е жител на синьото, стъклено копче
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето, ...

Тоз разказ за “Очи към себе си” не става,
защото случката не е със мен,
а е за дядо Слав и баба Слава.
И дядо Слав бил някога ерген,
а пък мома е била баба Слава. ...

Битие като път - падаш, ставаш, изтупваш се, тръгваш...
Срещу теб или слънцето - в силата ти е въпроса.
Всеки ден е борба: или с дявола в теб се надлъгваш,
или сядаш в най-тихия кът на душата си боса.
Докато завали. Пасианси редиш от дъжда, ...

Колко лесно щеше да бъде, ако всички бяхме еднакви.
Ако искахме едно и също, ако мечтаехме за едно и също....
Нямаше да съществува несподелена любов и може би несбъднати мечти.
Нямаше да се налага да нараняваме хора, които не го заслужават, нямаше да нараняваме и себе си.
Защото е възможно да нарани ...

Разлиства се забравена мечта
на кръстопътя на вината и желанието.
Напъпва вярата. Проглежда мисълта.
Илюзията истината на танц кани...
С воал от спомени пристига пролетта ...

ЛЕТЯЩО ГНЕЗДО
Не бях случайно в този самолет.
Приличаше на наранена птица.
В сърцето ѝ проплакваха през ред
и смееха се български дечица. ...

Пиша само думички две
Потъвам в очите ти
укротен шепа тишини
и се раждам в сълза.
Тогава пиша по теб с дъх. ...

Аз искам да съм млада, дива, буйна и щастлива
да се събудя с нова опаковка
да махна маската си сива
да грабна бързо любовна призовка.
Да изтрия лошите години ...

"Обичам тия утринни затишия,
където няма викове и изстрели;
големите мълчания на Витоша,
които се кълнат във свойта искреност"
Павел Матев ...

ти си отдавна прочетена история
изписана страница
изгорена от погледа
на слънцето
след дългия полет ...

Джани Моранди :
Да си живеем нашата любов.
До болка в нея да се потопиме.
И всеки ден, и всеки смисъл нов
да наречем с красивото ù име. ...

Тук съм..
Или поне така изглежда..
Поне така се чувства от време на време..
Надежда..
Или пък убийствено бреме.. ...

Искаме времето да спре,
когато е най-важно за нас,
а когато краят му допрем,
тогава оставаме без глас.
Мечтаем за успешен старт ...

Розово утро след розови сънища,
в розови устни целувка снове,
розови ласки обляха ме в розово,
розово плувам в очите ти две.
Розово утро, на рози ухаеш ми, ...

Мечти, илюзии напразни
за любов и нощи не тъй празни.
Мечти за двама,
рисуващи света, тъй розов,
ала той е тъй суров. ...