От тъжното ми вчера юли бързо
изряза ми сърце. Така завчас.
С парченце от небето синьо върза
два мака, слънчоглед и житен клас.
Кълне се, че съм първата (поредна), ...

Кучета биват осиновени. Мене никой ли?
Предстои ми погребване. Дали недоумрял?
От за спалня плюс кухня повече таксува ТЕЦ безрадиаторна тоалетна. В нея ли да се пренеса за икономия?
Лаптопът ми не киха. Нали още не е хванат от вирус?
Досега не се срамувах, че съм българин. Вече не ми ли се налага?

Преброй с мен звездите,
щом вечер не можеш да спиш..
Не искай, не питай..
С тях нищо недей да делиш..

Целувка творческа към теб лети
през светове безброй за да те има.
До теб ще стигне бързо щом пламти
душата от любов неудържима.
През светове безброй за да те има ...

БЯХ ШЕПА СЛЪНЧЕВА ВОДА
... дали е спомен, стих и сън, или е приказка красива? –
потъна младостта ми вдън горите – в тръни и коприва,
разпрала ризка дрипав лен в немилостивите шубраци,
изпраща старостта към мен все по-категорични знаци, ...

Тъгата има твоите очи,
лицето ти, което се усмихва.
Тъгата има твоите мечти
и любовта, която те открива.
Тъгата е като безкраен сън, ...

Ежедневки 70
1. Маскирах се, като корупция... и стигнах до най-високите етажи на властта...
2. Не се хваля относно размера... само жените се оплакват...
3. Отдавна не съм излъгал никого... защото никой не ми вярва...
4. Хората ме помнят... а дори не ме познават... ...

Някакъв сън се объркал –
влязъл при мене – не спя.
Вятър в пердето изхъркал,
кихнала нейде тръба.
В двора отекнали стъпки – ...

Еднообразието свършва и започва нашата,
а също и вашата, поредна почивка,
в която всеки ходи където намери за добре
и прави каквото си поиска...
и зъбите си стиска, търпеливо ...

П О П Ъ Т Я 32
Ракът не е болест,той е Принцип,
равновесието винаги флуктоира,
на Теломеразата вечната Мистика
тихо шепти:"Нищо,никога не умира." ...

Живата рана
Раната е жива в моята душа,
не заздравява остава си така.
Тя е от хората, тя боли всякога,
от близки хора, хора от рода! ...

Хей! Приятел, где ли си сега?
С устната хармоничка къде си?
Свиреше със нея, пеех аз.
Времето ли спомена отнесе?
Ученици във четвърти клас - ...

Трябваше да си заминеш,
исках поне да те изпратя.
До гарата ни спря таксито,
изоставаше от график влака.
И помня, стигнахме навреме. ...

NIKOLAY LILIEV – WAS, WAS HORCHST DU, NIKOLÁY…
Was, was horchst du, Nikoláy,
mitten in des Herbstes Weinen?
Du bist fern dem Heim, wobei
blasse Sonnenstrahlen scheinen. ...

NIKOLAY LILIEV – BLAU WIE NIE – DER HIMMEL HEUTE
Blau wie nie – der Himmel heute,
es klingt feierlich die Flur,
auf dem Weg nach neuen Weiten
hinterlass’ ich meine Spur. ...

NIKOLAY LILIEV – LENZREGEN FÄLLT AUF DIE STADT…
Lenzregen fällt auf die Stadt,
Dächer mit schallenden Rinnen,
Lenzregen fällt auf die Stadt,
wie viele Hoffnungen grünen! ...

Да беше ме обикнал, но не би.
Условности, причини и заблуди.
А имам сякаш няколко съдби
и май са до една тотално луди.
В очите ми невидим, но вали, ...

ТОЧКА, ЗАПЕТАЙКА И ТИРЕ
Загърбих вече скърби, страст, заблуди и гепих най-големия джакпот –
във мен мъжът напролет да се буди! – денят да бъде повод за живот,
по-як дори от хималайски кедър, до грош за всички болчици платих,
мен Господ ме научи да съм щедър, да се раздавам в песен или стих, ...

Дори да напиша
хиляди строфи за теб,
ти ще останеш някъде
там далече
в моите мисли. ...

Трябва силно да вярваш в нещо различно от теб самия, за да мислиш, че светът е съвършен.
Така мислеше младият господин, който се въртеше окооло шадравана в градския парк. Там имаше цветя, които той не разпознаваше. За някои от тях беше чувал, че нямат корени - просто се носят на повърхността и смуча ...

Жена, ти си мой идеал!
Слънце във висини грее!
Сърцето си съм ти дал,
но сам тъжно се живее!
Божиите сълзи падат - ...

...А пътят ми е песен.
Но песен... от молитва.
Молитвата е местна:
Как път не ни достига.
Но стигат ми мечтите. ...

13+
Последните момичета
разходиха голи бедра
по паважа.
И какво да ви кажа, ...

О, печал!
Твоите кокалести ръце
впиват се без жал
право в моето сърце.
И бездната черна ...

Стъпка по стъпка връщам назад
мигове, сенки, години...
Няма насищане страшният глад
пътя обратен да мина.
Колко ли срещнах, колко не съм, ...

Дотегна ми да те гоня.
Спри, за да те стигна!

Можем ли на небето да танцуваме?
Измежду звездите да се наредим?
Можем ли във техния океан да плуваме,
но за разлика от тях да не горим?
Можем ли светещи желания да бъдем ...

Ако любовни трепети искаш ти,
фактурата на 31ви донеси
и с колежката се срещни.

Аз съм вече сянка на часовник.
Буря е изтръгнала стрелките.
Тук ли беше – даже не запомних.
И не виждам смисъл да попитам.
Цифрите изронват циферблата ...

Шумят тополите пред старческия дом.
По пейките насядали са чезнещи надежди.
Животът неусетно, тихо и без взлом.
Отне им младите тела и техните копнежи.
По пътя станаха забързаните хора, ...

В магията на пъстри детелини
четирилистен порив имам аз.
Зелени, лùлави, в оранж и сини
цветчета всеотдайни са екстаз.
Четирилистен порив имам аз ...

Предстоеше ваканция, отново учение, отново ваканции и опознай Родината или света с екскурзии с колата.
- Петьо, момичетата вече ще са в 7 клас, да решим окончателно какво искаме - сериозно започна Мария една вечер - Аз ще ги занимавам по математика,ще помоля колежка за ги занимава по български език, ...

Ако бе ти .. щеше да бъдеш моята изпълнена молитва,
И ако бях аз .. аз щях да бъда твоя вечна свобода.
Но знаеш ли, че пролетта убива зимата,
А всяка зима ражда пролетта..

АПОКАЛИПСИС!
Във "Формуляр"- Книгата Господна..,всички имаме Термин,
но коя дата е... не знаем... просто попълнете. Амин!?
Ще разпознаете времето... бури, наводнения..., войни... Глад,
от въздуха ще узнаете... Нея .. Човешката греховна Смрад!? ...

на шантавото атмосферно
Добре, че те има проклето налягане –
навреме родено, съвсем предвидливо –
да има кого да виним преди лягане
за крачка назад, за изказване сиво! ...

Вдъхновявам се от огледалото,
в него грее целият ми свят!
Там е краят и началото,
там критици няма, брат.
Рамката му, като на икона, ...