Знаеш ли, винаги съм вярвала в Съдбата и в Изборът?
Но не съм вярвала, че ще си моя свят, но срещнах теб.
И винаги съм вярвала, че за всичко, всичко има причина.
Макар и невидима, но не знаех че нашата е необяснима.
Знаеш ли, не съм чувствала, това което чувствам към теб, ...

Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...
Аз се връщах винаги от пътя...
Много често като в сън вървях –
на Луната по пътеката залутан...
Дълго търсех нещо – и мълчах... ...

Б Р Е М Е Н Н А Т И Ш И Н А
Ако нямаш,какво вече да кажеш,
по-добре е,малко да помълчиш,
Тишината ще отсее важното
и душата ще утеши. ...

"Аз без властта на мога,
тя е моята силна дрога!
Хората да тъпча желая,
абстиненцията не трая!
Задоволете моя порок, ...

ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...

Най-хубавото утро разгласи,
вестта излязла от опразнения гроб.
Не спира ехото му да кънти,
видяло възкресения живот.
Веста достига всеки град ...

Вятърът на спомена
Бавно всяка болка отминава,
споменът след нея ни боли!
Забравяш я, а пак се появява!
След време тя започва да кърви! ...

А̀з-ът
чрез творбите
си става А̀з-ище,
защото „Бог е Любов“!

Интересни факти за Българския Език :
1. Българският език има уникална граматика, която включва седемте падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, звателен и местен. Това е единственият съвременен индоевропейски език, който запазва толкова много падежи.
2. Българският език има едн ...

|Сбогом, моя голяма любов..|
Нещо неизречено
на глас
застана плътно между нас.
За мене ти не бе готов. ...

Във душата хлад повя -
- нямам сили да се смея...
Време е да си вървя -
- иначе ще полудея!

Веднъж видях баща ми да плаче.
Не, излъгах - ще ми се.
Чух го по-скоро.
След странно тихия, и някак напрегнат,
късен телефонен звън, ...

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!
Греховни сме и сме грешни,
обичаме и мразим по човешки,
по друмища криви и трънливи
и нощи беззвездни, утрини черни, ...

Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа, ...

Той долови шумът, който му напомняше на нещо, не можа да определи точно на какво, но не беше оня постоянен звук в главата му.
Не бяха камбаните.
Това не беше свиренето в ушите, както казваха докторите, а отзвук от камбаните, които той чуваше и знаеше че те се люлееха там някъде на полусрутените си к ...

А БИРАТА МИ ГОСПОД ЩЕ ПЛАТИ
... щом влезе бавната Жена, аз си поръчах трета бира,
тя беше снопче светлина из кръчмата накрай Всемира,
авлига в ръж, сърна в треви, походка на среднощна пума,
към мене, казах си, върви! – и в миг изгубих ум и дума, ...

Губим се сред неизказани думи,
или между мълчаливи емоции...
с чувства прикрити и гневни,
разделени на мънички порции.
Гордостта бавно ни смачква, ...

ДРУГИ СЕТИВА
Да разкопчаем облака напролет
над жлътналата рапица в полето.
Понятията ни за тук и горе
объркват сетивата ни несрети. ...

Сърцето ми плаче, умира
погледна ли твойте очи,
Душата ми странно копира
красивите твои черти.
Сърцето ми плаче, умира, ...

Заваля, но това е близо месец почти.
Някой би ме оборил, че вали от години.
Простотия и подлост вали ли вали...
Не вярвам, че някога и това ще премине.
Лошотията бързо вкоренено расте. ...

И след поредната семейна разправия...
- Кифла - възкликнал съпругът
- Иска ти се, аз съм козунак...
- Козунак, ама превтасал и сух - не отстъпвал съпругът
- Може и да е превтасал и сух, ама ти нямаш зъби да го дъвчеш - намръщено му отговорила съпругата ...

Вълчевремие.
Разбитомислие.
Екстремоблеене.
Мъртвостишие.
Енерголипси. ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 27
Ако проектът Царичина бъде осъществен,
проблемът Боташ ще се превърне в детска усмивка,
но по-важното е,че ще бъдем всички спасени,
от всички проблеми над човечеството надвиснали. ...

Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...

Какво сънувам,
сложно и страшно!
Често се плаша,от душата...
Какво търпи,какво изживява?
Има своя тъжна драма... ...

Помниш ли онази късна вечер,
когато прибирахме се у дома,
а Бог в сърцата ни разкриваше,
по пътя бъдещата ни съдба?
Не знам за теб, но аз още помня, ...

Човечеството, и по-специално демократичната му част, е като дете. Трябва да се надзирава. И насочва.
Защото едно дете не бива да е оставяно на самовол. То веднага ще поиска да върши неправилни работи – най-вече вредни.
ННапример, да пита защо тате има пари за цигари, но не иска да купува всеки ден с ...

Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...

Не е авторско!
Православно песнопение
Слава Отцу и Сыну и Святому Духу!
Достойно ест яко воистину блажити тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную и матер Бога нашего. Честнейшую херувим и славнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем
Наистина ...

Не е авторско!
Православно песнопение
Слава Отцу и Сыну и Святому Духу!
Пее се на края на Утринята, преди Света Литургия
текст ...

Не е авторско!
Православно песнопение
Слава Отцу и Сыну и Святому Духу!
Господи Иисусе Христе, помилуй мя грешную
Господи Иисусе Христе, помилуй нас грешнихъ ...

Отново е пролет,отново цъфти!
Забързани в полет живеят мечти.
И дишаме леко,дочуваме смях.
Старите пътеки,забравили сняг,
отново възлизат по зеления скат... ...

Облакът - огромен и бял, накъдрен сякаш с гъби от избухнали безброй водородни бомби, навлезе през очите му и го накара да изпита тръпка на презрение към нищожеството на човешкия род. Тези милиарди еднодневки, които всекидневно се мотаеха из краката му, като в сюрреалистичен сън. Те искаха уют, храна ...

На всички зложелатели ще кажа,
на хилядите кухи пънове и врагове:
Небетата над мен ще ви накажат
и Дух Светий от други светове!
Завистници от манаса най-нисш, ...

ТОЧКА НА КИПЕНЕ
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори. ...

Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...

Не помня да са ми казвали,
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам. ...

Имах седем възела днес да развържа.
В първия плаха надежда,
беше се вкопчила здраво.
Сега пак ще се уча да живея без нея.
Във втория възел бях вплела мечта, ...