СИЛУЕТ НА АНГЕЛ В СНЕГА
Не ме рисувай по стъклото с пръст –
мъглата и студът са само ехо.
И вятърът, вилнял околовръст,
през прага смита сетната утеха. ...

Слийп Токен-Евклид (Евклидова Геометрия*)
Връщам времето назад...
Дай ми цели пет минути...
Като гъст катран изгарят всичките ми вътрешности...
В коридора си имам един ухилен призрак ...

Под моста Мирабо се лее Сена.
И всичките любови на света.
Но трябва ли, но трябва ли да помня,
че винаги скръбта предхожда радостта?
Приижда нощ и звънва късен час. ...

Вече се бяха изкачили по склона и пред погледа им се виждаше покривът на манастира, високата каменна камбанария и дуварът, опасващ като крепост светата обител. Двете жени се спряха пред дървените порти, постояха няколко минути за да си поемат дъх, защото от учестеното им дишане им премаляваше. Снежи ...

Истината е в “бурите“
Да,
аз живях на прелома
на две епохи!
Не зная, ...

Не зная възрастните как заспиват
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...

Somewhere the sea waves had found a quiet peace,
The tired wind had even forgotten its howl fierce,
The great sun even shone without its warm rays,
There he was waiting for the end of his glory days.
Staring ahead he reminisced about the Alps, Egypt, Moscow ...

Не е гозба, а магия!
Не бъркайте! Не върви изобщо със ракия!
А с кисело млекце,
меко като сърчице!
И всяка хапка е екстаз, ...

/камерна комедия/
Действащи лица:
А-ЛЕКО – с къса кестенява коса и оплешивяващо чело, козя брадичка, тъмносин панталон, тъмносиньо яке.
МАЙ ГАНЬО – със засукани нагоре мустаци, в тъмнозелен неопренов костюм за гмуркане и плавници, с водонепроницаем патрондаш около кръста, гологлав, с черна къдрава п ...

АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ
… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,
сняг се сипе на парцали пред Централни хали.
В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,
щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа. ...

В безсъница среднощна 2 . Пак не мога да заспя, поредна нощ ... И се връщам назад със спомените … За тях тъй благодарна съм, Господи ... Скъпи спомени прекрасни - опора ... Помагат ми днес във време тревожно, пълно с опасности, с беззаконие ... Моите най-близки и най-обични, един към друг с всеотдай ...

Кожата ти, млечна писта,
зовяща ме да разузная,
къде по ароматността й чиста
е мястото, което най-желая...
И търся, бродя със целуване, ...

Когато се срути стена
от спомени, къща градили,
и плъзне по двора мъгла,
подгонила жизнени сили.
Когато избухне вълна ...

Олеле, това дете!
Плаче, пее и се дере.
Грачи силно всеки ден -
за певец е той роден!
Баба го убеждава, ...

Ти днес си искрено блаженство ,
а утре вече ще те няма-
блестящо бяло съвършенство
сред мрачна градска панорама.
По детски пърхаш неуморно, ...

П А Р А Д И Г М А
Защо повече от седмица
Огненият Ад бушува в Лос Анджелис,
като епизод от гротескна поредица,
която човешките грешки наказва? ...

The day that I left behind me
Has nothing but beautiful footsteps around my tiny room.
And some days have nothing to offer
but that can be beautiful too
because they feel like a hug from life ...

Сълзите си, след като пипал лютиви чушлета, очите си непредпазливо и упорито триеш. Метър и осемдесет игла, ако с нея невъзмутимо чорапите си шиеш. Болката си, когато запознаеш на крака кутрето със случаен ръб. И без пълна луна на небето ти иде от дъното на душата си да виеш.
Легена до теб, когато п ...

Тишината е моята спътница.
Самотата – приятел добър.
Като фея и някаква странница
Все витая в мисълта и насън.
Не обичам да бъда на сцената... ...

Те срещнаха се, и се влюбиха почти случайно
Едно момиче и едно момче.
Обичаше го много силно,
Но той не искаше любов да й даде.
И стана тъй, че пътищата им се разделиха, ...

and tonight I’m gonna leave you alone
saying ‘goodbye’ and meeting the dawn
I lock the doors and I don’t look behind
the key to my heart you will never find
i’m carrying it with me, inside myself ...

Защо винаги мразят Добрите!?
Защо ги гледат като враг...
та те само за доброто живеят,
и свято вярват във чиста любов.
Защо на доброто със зло отговаряме!? ...

Винаги ли лицето на един триъгълник е по-малко от половината на лицето на кръга, определен от описаната около този триъгълник окръжност?
За правоъгълен и тъпоъгълен триъгълник отговорът е очевидно - да! Но за остроъгълен триъгълник нещата не са никак ясни. Какво е вашето мнение?

Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...

СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ
Кола го блъсна. Котето издъхна
на метри от Колхозния пазар.
Загърна го във дрехата си връхна
един случаен варненски клошар. ...

Тръгвам си, за да се върна,
обръщам се.
За кой ли път аз тръгвам си,
но връщам се.
Очите си отварям, ...

Научи ме, Болко, да живея!
Научи ме с теб да продължа!
Да остана тук, да се засмея
на живота с черната съдба.
Да изтрия, Болко, суетата. ...

Иде време да бием камбани,
да оставим по пътя следа.
Много хора, до днес неразбрани,
пак допускат в сърцето леда.
А животът им- тъмно мастило, ...

Ще дойде ден... ще бъда спомен,
спрял в черно белия албум,
застинал звук от сън отронен
и сив контур в нечий ум.
Ще дойде ден... в ранно утро, ...

Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...

Нима си позволяваш да се оплакваш,
Нима денят ти не е изпълнен със желания,
Нима всеки час с трудности се сблъскваш,
Че все намираш тези глупави оправдания!
Знаеш ли, кажи ми, за какво иде реч, ...

кокиченца
снега пробиха
и сърца ощастливиха -
и света̀ благословиха - и
усмихнати - към пролетта го доближиха

Сред бялото живота се променя
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...

на Арабела
Някой път,
ако без да искам
ритна попа
във г*зъ…, ...

Снегът – понякога изгрява!
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи ...

Боре обичаше всяка вечер да си сипва я вино, я ракия. Услаждаше му се туршия, но от време на време и кебапчета, пържоли или сланинка и не се вълнуваше от нищо друго, освен от това какво има на масата. Затова понякога и приятелите му се подиграваха, защото когато нарочно някой от тях споменеше за съб ...