ЦЯЛОСТ
Блести снегът и плисва ненадейно
по кожата ми своя знак нетраен:
тъй разсъбличам зимата и нейните
благочестиви навици и тайни. ...

Пияници градски
Сатири на паважа и бетона
Статуи към традиция изконна
На ракията и рома
върли почитатели ...

Вдигни очи и погледни небето,
в лазур искрящ след бурята в нощта
дъга блести, от слънцето родена,
да ти разкрие моята душа.
С червеното сърцето ми гори, ...

Лабиринт
Затворя ли очите си, те виждам,
с усмивка странна, но красива.
Със сила пълни са очите ти,
аз виждам, ...

Изборите - все по трудни,
изпитват вярата и любовта.
Уморен, а сетивата будни,
объркан между истина, лъжа.
Старая се да съм подвижен, ...

Ще дойда тихо във съня ти
със бурята и снежната тъга...
И ще осмисля аз деня ти,
преминала през цветната дъга...
Ще те целуна тихичко във мрака. ...

Земя - замръзнала и вкочанена.
Прекършени надежди под снега.
И стават зимите все по-студени.
И все по-малко моите дърва.
И кошницата ми е все по-празна. ...

Във огледалото на чувствата ти виждам:
една сърна от вълчи погледи ранена,
изгубило се в полета си малко птиче
и вещица - на кръст любовен изгорена.
Във огледалото на мислите ти виждам: ...

Искам да съм някъде другаде. Със тебе.
Искам да съм ти истински потребна.
Искам във кръвта мъка да не тича
и накрай света все да те обичам.
Моля се за теб – да напуснеш мрака. ...

(на един приятел)
Жената – най-красивата магия!
От тебе знам – Явление е тя!
И често плаче – кротко утеши я.
По скулите ще заблести „Благодаря“. ...

Ако има любов в този свят на грешници,
ако крият се някъде ангели в бели одежди,
преровила бих даже прашните дрешници –
да открия за мен… не, за всички надежда.
В безрадостно търсене бих прекарала дните, ...

Въоръжен със
моя
Schneider Tops 505 F
Чакам момента
за да стрелям ...

И какво от това, че си толкова хубава,
щом в дъжда ме остави пиян?
Разтопиха се капките в локвите глупаво,
и вечерях сълзи. С диагнозата: – „Сам”!
Не променям дори и парченце от себе си – ...

Всичко е написано като по книга
като онези детските, познатите така.
Да вярваме в приказки, не, не стига,
а да ги изживеем искаме сега.
Като Спящата красавица да чакаме ...

Животът на всеки един от нас е като едно парченце от голямото огледало на света. Ние сме част от него и го допълваме до идеала, но не го контролираме, защото не всеки е перфектен, не всеки може да остане без драскотинка. Тогава, образът се пречупва, променя се и придобива нова, различна форма. Никог ...

Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...

Кой си ти? Как посмя
да събудиш
Мен - принцесата спяща?
Тъкмо висчки мечти
бях прокудила... ...

Слепият гледа с очи гладни, дълбоки.
Гледа, взира се, а нищо не вижда.
Живот на заем носи и не спира да проси.
Иска още и още, срам го не тревожи,
но благодаря да каже за нищо не може. ...

... не поставяй
Любовта си остаряла,
там във ъгъла...
... и не искай,
за нежност да те моли... ...

Момче от пясък сътворих.
То беше тъй красиво, нежно,
че в него мигом аз се влюбих,
тъй искрено и неизбежно.
Опита в сладостна печал, ...

СПОР
Живеехме в Стара Загора. Двамата ми сина бяха малки, е, не съвсем. Бяха ученици и имаха някакви познания по география - поне за родните си градове. Големият ми син беше студентско бебе и роден в Пловдив, малкият син си беше старозагорец.
Един ден чух двамата братя да спорят. Баткото казваше:
- ...

Аз чувствам се щастлива
да чуя тез слова:
Че стара съм, но жива
и с вдигната глава.
Очаквах тези думи. ...

Изплакани тишини
Низ от изплакани тишини,
от които боли. Те раждат сълзи,
когато нощта изпие думите.
Не се обръщам назад, ...

Край стара къща минах този ден
и видях младеж усмихнат.
С очи, жадни за живот и слава,
лице, приличащо на ангел.
И силно впечатлена се загледах, ...

Имам нужда от (пълно)ценностна система...
Усъмних се в начина си на мислене и си направих проверка. Идея си нямах как съм се прецаквал досега!
Бавно, но сигурно се отдалечавам от хората. Особено от техните...
Чашата на търпението ми... се оля.
Много ми е приятно, когато не съм добре. Знам, че точно ...

Меглен
Не беше като другите деца. Докато останалите тичаха след топката, лудуваха, ходеха за риба, Меглен повече стоеше на брега и съзерцаваше морето. С часове обичаше да седи на високите скали, да гледа прибоя, да слуша крясъка на чайките, докато вятърът галеше руменото му лице и си играеше с перче ...

Ти си изгревът тъй хубав и красив,
ти си цветето в моята градина,
ти си всичко, дето ме поддържа жив,
единствена за мен и неповторима.
Ти си гълъбица в ясното небе ...

Вехнеща гора умира бавно в забрава и тъга край зловонните кървави блата.
През клонестите лабиринти проблясва ярък лунен лъч и сянката безжалостно разкъсва.
Черни кръстове ръждясали от кръв простират се навред по безбрежните поля.
И болката – рана, раздирана от мрак и самота, безмилостно в зенит възк ...

"Wayfaring Stranger"
I am a poor, wayfaring stranger
Traveling through this world alone
And there's no sickness, toil or danger
In that bright land to which I go ...

Sah ein Mädchen ein Röslein stehen
Blühte dort in lichten Höhen
So Sprach sie ihren Liebsten an
Ob er es ihr steigen kann
Sie will es und so ist es fein ...

ПРОЗРЕНИЕ
Поемам по Пътя единствен –
да следвам нагоре звездите,
пътеката лунна е диря,
в небето към нощна градина. ...

Кретам по разораната нива
на изпустялата моя душа,
прихлупен под небето сиво
търся посятите от мен семена
на кротко притихнала обич. ...

Приказка за Розата и Вятърът...
На скалата... На върха,
Роза прелестна цъфтяла...
... С обич божия ръка,
сигурно я там засяла!... ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №10 ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
За цял ден труд във Текезето,
ти заработваш за кибрит!
Пари не падат от Небето,
корема ти да бъде сит… ...

ДЕТСКАТА СТЪПЧИЦА
Беше по времето, когато все още по улиците на крайните квартали не светеха лампи, а за асфалт още никой не беше чувал. Мимето живееше с майка си и баща си в една стая в къщата на някаква баба, която според майка й беше много добра. Да, но Мимето обичаше само своята баба, на която я ...

Разбирам всичко. Даже и това,
че черното не става бяло.
Че слънцето е толкова и там.
Че думите с гласа са нещо цяло.
Забравям всичко. Може би така ...

Днес моето слънчево дете Катя навършва 20 години и това е нейният подарък.
Бъди красива като роза,
нежна като морски бриз.
Бъди сияние за своя любим.
Бъди обичана, желана. ...