Наваля ли се? Натрупа ли в душата ми доскоро празна своите лъжи? Тежи ми, явно си. Но поспри за малко, тежи, казвам ти. Няма място вече къде да трупаш. Топиш се в мен и бликваш от очите, сред сълзите. Спри да трупаш, умолявам те! Умориха се очите да ''ръмят'', душата да ''тежи''.
Затрупа ме с лъжи. ...

Колкото банално да звучи, разказът ми ще започне така. Седя пред кирливата клавиатура и беля кожички около нокътя на левия си палец със зъби. Кожичките ги беля, защото не мога да хапя клавиатурата, както бих хапал молива пред лист хартия. Ето един недостатък на прогреса. Седнеш да напишеш нещо гениа ...

Моята душа
Една празна и тъмна стая,
в нея хиляди мисли сноват.
Стените студени - черни и грозни,
притискат ме и сякаш крещят. ...

Окъпан в залеза на морска синева,
чертае път светлик,
полюшва вятър нежно -
тъмно-сините крила
на пориви безбрежни. ...

Двете думи „Обичам те“, които не са имали по-голям смисъл никога преди.
Обичам всяка част от теб, без дори да съм те докосвала.
Обичам погледа ти, без дори да съм го зървала.
Обичам устните ти, без дори да съм ги вкусвала.
Обичам любовта ти, без дори да съм я получила. ...

Днес в моите очи
тъгата скита и мълчи,
зад булото на някоя сълза,
която безутешно пак се гърчи.
Зад моето лице ...

Това е полетът на тези птици. В онази - нашата минорна песен.
Две истински печал - зеници. Две стръкчета фалшива плесен.
Две пагубни следи - години. Две болести в съня ни грешен.
Тук вярата е само в синьо. Тук изходът е вечно днешен.
А има ли живот насила? В смъртните криле на Дявол. ...

Любовта е отрова, по-силна
от всяка друга на света.
Тя в сърцето се забива
и не се лекува след това.
Лек не ще намериш, ...

Как досаден ми е този сняг.
Даже мръзне ми душата.
Сам-самичък съм на този бряг.
Мъка в мене е посята.
Сиви облаци над мен сноват. ...

„СЛЕЙ СЕ ВЪВ ВЕЧНО ДИХАНИЕ“
Събуден е трепет отвътре
и шепне ми вятър в сърцето:
„ Не можеш мигът ти да върнеш –
живот от минути безценни.“ ...

Умрях ли за себе си, Боже, умрях ли
за всяка себичност и плътска мечта?
Талантите в мен до един разпилях ги,
подгонила вятър с измамни крила.
Единствено мъртъв от кръста се слиза, ...

Снежна пролет
Бялата картина вън
носи мъничко тъга.
Липсва пролетният звън,
липсва цветната дъга… ...

Мутри пак на власт са.
Душмани и те на нас са.
Събуди се, племе, от чалга опростяло!
В море от безразличие си се самозаляло.
Към благоденствието ти ще си замине влака. ...

Целият в бяло, достолепно стои
в средата на двора ни снежен човек.
Зачервил се носът му, сякаш е морков,
вече трети ден сняг го вали.
И вятър го духа, но той не се плаши, ...

Бродим с тебе по тъмни пътеки
и неистово търсим пролуки!
И прегърнал е изгрева всеки,
но все още сме много неуки...
Думи, думи отронени в шепоти, ...

Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...

Мълчание, красноречиво като думи,
раздира тишината с тъп кинжал,
отекват спомени и стъпки, пусто е...
до кръв боли и до премала.
Аз ще намеря на слънцето изгрева, ...

Защото съм омесена от кал,
душата ми все в тъмното се вглежда.
(И кой ли Бог така ме е създал –
да бъда антипод на слънчогледа?)
И щом се мръкне, някаква тъга ...

Съдба
Мъжът ù - пияница.
Синът - вечно пиян.
По хората чисти -
за хляба - едвам. ...

Капка хлад изтича от листо
на две дървета с корени в безкрая.
Люшва се, замира, продължава
под звука от клоните метален,
вплетени отвъд и тук, ...

Минаха около два месеца, откак Отлагане се уволни. Бяха много добри приятелки с Немипука, така че не можеха да не си тръгнат заедно, след като Немипука беше изритана от екипа... И не можете да си представите колко добре се отрази това на работния процес!
Вечно неприветливата Есен тази година се усми ...

Поле с макове
(песен)
Поле с макове,
прелестни...!!!
Защо се страхуваш да не се отровиш...??!! ...

... избираш...
дали смело
да се свиеш
и скриеш в себе си
и да предадеш ...

Погледни ме...!
Погледни ме -
искам нещо да ти кажа,
прочети го в очите ми -
обичам те! ...

Да видиш своя образ
не в огледало, а в картина.
Да се питаш защо небето е синьо
и защо водата е синя?
Да се усмихнеш на себе си, ...

В ново и във старо време,
на стара нива в хоризонта,
посято смъртно семе,
полято с кръв от фронта.
... и там, под него, с пръст покрит ...

И вечер аз приличам ли на вятър?
Приличам ли на обич отминала?
Дали ме чакаш нейде сам и стар,
или аз бях една искра изстинала?
И там, далечен, колкото бе и преди, ...

Нощ, луна, море, момиче...
Класиката в жанра връща:
нощ, луна, море, момиче-
и е уж едно и също,
но момичето- различно... ...

Като камък на шията ми
тази обич нечакана висна,
спомените с усмивки уби
и в душата ми хвърли харизма.
И сега си ми в сънища дар, ...

Зимно в ноември
Натежало сиво небе.
Черен котарак
и мокра тишина.
Боричкат се врабчета. ...

В погледа ти аз се пържа
и душата не издържа
да те гледам как във хола
се мотаеш полугола!
Вчера купихме матрак, ...

Anger is what I want to let go,
Anger is what I need to give up
Something is stronger than it, I know
And I believe that love is the bulb!
You, slitty little bastards! ...

Белег за връщане!
В този сводест чертог е студено
и вали от таваните прашна тъма,
само в ъгъла с хрип, участено,
скърца с панти ръждиви олтарна врата. ...