откривам те тук
ти си глас на Земя
жена
майка
болчица моя ...

АЗ СЪМ ЛУД
Аз съм луд, аз съм луд, аз съм луд…
Аз съм луд, много луд, страшно луд…
Аз съм луд, аз съм луд, аз съм луд…
С любов зареден, като буре с барут. ...

Нощ е!
И тъмата в своята мощ е!
Звездите покрили небето, тъй ясно,
а щурчетата пеят все така прекрасно,
а нейде там, в далечината мрачна, ...

Deep in my soul rainy drops are falling.
Deep in the broken heart - there is a sorrow.
How many tears I have cried for you -
my lonely nights covered the pain
with ash and blue. ...

Again you’re dancing on my nerves
Like Sunny Bunny on bare wall.
And me undressing all reserves,
Remaining only naked doll.
And in my eyes are charcoils hidden ...

Scene after scene
I fade away… and blend in the end
But when will I see them?
When Will I be able to write the whole thing?
You tell me! I don’t know ...

Six months of work had finally paid off. Jackson put the phone on the desk and leaned back in his chair, running his hands through his hair. He couldn't believe what had just happened. The conversation was going over and over in his mind. He couldn't forget the voice of his publisher, telling him th ...

Спалнята си ремонтирах
с два пирона.
Спя на нея като Крез.

СЛЕДВАЙ СЕ…
Няма страдание, само представа.
Лее се бяла безбрежност,
слушаш сърцето си – тиха китара,
шепнат ти капките – време. ...

То е жител на синьото, стъклено копче
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето, ...

Тоз разказ за “Очи към себе си” не става,
защото случката не е със мен,
а е за дядо Слав и баба Слава.
И дядо Слав бил някога ерген,
а пък мома е била баба Слава. ...

Битие като път - падаш, ставаш, изтупваш се, тръгваш...
Срещу теб или слънцето - в силата ти е въпроса.
Всеки ден е борба: или с дявола в теб се надлъгваш,
или сядаш в най-тихия кът на душата си боса.
Докато завали. Пасианси редиш от дъжда, ...

Колко лесно щеше да бъде, ако всички бяхме еднакви.
Ако искахме едно и също, ако мечтаехме за едно и също....
Нямаше да съществува несподелена любов и може би несбъднати мечти.
Нямаше да се налага да нараняваме хора, които не го заслужават, нямаше да нараняваме и себе си.
Защото е възможно да нарани ...

Разлиства се забравена мечта
на кръстопътя на вината и желанието.
Напъпва вярата. Проглежда мисълта.
Илюзията истината на танц кани...
С воал от спомени пристига пролетта ...

ЛЕТЯЩО ГНЕЗДО
Не бях случайно в този самолет.
Приличаше на наранена птица.
В сърцето ѝ проплакваха през ред
и смееха се български дечица. ...

Пиша само думички две
Потъвам в очите ти
укротен шепа тишини
и се раждам в сълза.
Тогава пиша по теб с дъх. ...

Аз искам да съм млада, дива, буйна и щастлива
да се събудя с нова опаковка
да махна маската си сива
да грабна бързо любовна призовка.
Да изтрия лошите години ...

"Обичам тия утринни затишия,
където няма викове и изстрели;
големите мълчания на Витоша,
които се кълнат във свойта искреност"
Павел Матев ...

ти си отдавна прочетена история
изписана страница
изгорена от погледа
на слънцето
след дългия полет ...

Джани Моранди :
Да си живеем нашата любов.
До болка в нея да се потопиме.
И всеки ден, и всеки смисъл нов
да наречем с красивото ù име. ...

Тук съм..
Или поне така изглежда..
Поне така се чувства от време на време..
Надежда..
Или пък убийствено бреме.. ...

Искаме времето да спре,
когато е най-важно за нас,
а когато краят му допрем,
тогава оставаме без глас.
Мечтаем за успешен старт ...

Розово утро след розови сънища,
в розови устни целувка снове,
розови ласки обляха ме в розово,
розово плувам в очите ти две.
Розово утро, на рози ухаеш ми, ...

Мечти, илюзии напразни
за любов и нощи не тъй празни.
Мечти за двама,
рисуващи света, тъй розов,
ала той е тъй суров. ...

Катарзис
По пътеки вървя,
към себе си се стремя,
искам с емоциите си да летя,
не се нуждая от емоционали миражи ...

От хилядите часове мълчание, избрах си само два да ги запомня -
единия от първата целувка, а другия за твойто "Сбогом" да напомня....
От малкото ни мигове прекрасни, избрах си само два да ги запомня -
единият за музиката в тъмнината , а другият за тялото ти да напомня...
От многото изплакани сълзи, ...

ПРЕДИЗВИКАН ВЪПРОС
След дългата и студена зима, показа се срамежливото мартенско слънце, спря се да си отдъхне Севернякът и се напълни кварталната градинка, с дългокраки майки, дълбокопазвести баби и много, ама много дечурлига от най-различен калибър. Пенсионерското мъжко присъствие и видните кварта ...

Алчността природата ни унищожава,
няма мисъл за последиците ужасни.
Вместо околната среда да се защитава -
ние стоим безразлични, безучастни.
За да може фирмите печалба да имат - ...

Научих Пепеляшка да чете
и тя захвърли своята метла.
Дори обувката си милата не взе.
В книжарницата първа днес се спря.
- Искам всичко тук да прочета - ...

Когато видях лика ти омаен,
безумно се влюбих!
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
Погледнах очите, тъй бляскаво жадни,
затворили цвета на есента... ...

Имам си брат един и той ми е най любим.
Имам и сесричка една, малка, и
друга по-голяма сестра.
С тях заедно рано останахме без баща.
Но имаме майка много добра ...

Не съм дете...
... но ще седна във скута ти,
а ти, моя Обич, разказвай
колко дълго без път си се лутала
и дълбоки си пазела тайни; ...

Спомените парят,
настоящето зловещо ме изгаря...
Луната кръвожадно приближава,
а слънцето е още тъй далеко...
Иван Христов

Мъж на три жени
Прилича на латиноамерикански сериал, ама не е. Жива истина, обхванала в някакъв странен гърч приятелката ми Александрина, ведно с единородния й син и трите му жени или нещо подобно. Тя, Александрина е много свястна жена, живее според всички християнски парила, затова когато нещата ок ...

- Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втр ...