"Не бойте се, деца!"... Пред България се разкрива уникална перспектива - да завладее света... Все повече наши хора се преселват в чужбина и покоряват нови хоризонти...
Известно, научно признато е, че българският ген, генетичният ни материал, е най-стар и ценен... Знае се, че българските жени имат не ...

Всичко на света е преходно – нетрайно,
ражда се, умира всяка жива твар,
нищо не е вечно, нито пък безкрайно,
има ли начало, има си и край.
Всяко нещо е на времето подвластно: ...

Погледнах те! Останал бях със зинали уста…
Желанието в мен напираше брутално...
Поисках да те имам… Да! Как? За вечер ли? Не! Не за една...
След всеки поглед в теб се влюбвах аз фатално...
Нима реална си? Не си мираж? ...

Казано накратко,
днес на твоя ден рожден:
-“Обичам те, татко!,
дълголетие от мен,
с чаша вино сладко!“

Без теб забравих да летя.
Забравих и усмивките си сутрин.
Без теб сив е всеки ден.
По-страшна и от смърт изглежда ми нощта.
Защо си толкова далеч? ...

Аз коя съм не питай.
По-добре измислù ме.
И във твоите стихове
аз присъствам без име.
През съня ти се нося, ...

Нощ
Месечината като сърп
безжалостно деня откоси
и стана тъй тъмно.
Не виждам, ...

... недопушена цигара
угасена
във шепота на раковина,
две недопити
чаши вино ...

(из едноименната ми нова книга за деца)
Днес в гората има карнавал!
Всеки облекло си е избрал,
тъй че не на себе си прилича.
Лиса дреха заешка облича, ...

Среднощен - късен до премала - час.
Прозорците - угаснали светулки.
Без дъх, без стон, а даже и без глас
в душата сънна свирят ми цигулки.
И свети само моето перде. ...

Тъжна песничка
Радостта ще отшуми,
песента ще свърши,
мене щом забравиш ти,
всичко ще прекършиш. ...

Аз цял живот съм любопитен,
вървях след всякакви следи,
за новости бях ненаситен,
дори да носеха беди!
Не казвах никога:"Не мога!" ...

Танцът на белосините вълни
напомня за нещо старо и познато.
Носталгията като дъжд вали,
сълзи в очите образуват ято.
Прибирам се в родния си град, ...

Виновна си, Любов! Но имаш право
от това задържане да се освободиш,
като докажеш, че съвсем не си такава.
А дотогава - можеш само да мълчиш.
Виновна си, Любов! Признай си вече, ...

Поспри
Къде си хукнала?
Не ме обсебвай!
Не ме затваряй още
за света. ...

Падат тихо листата...
Падат тихо листата,
стелят шарен килим.
Меко е под краката...
Хайде да повървим! ...

Дори и след сто години
Дори и след сто години,
дори и след сто живота,
ще продължавам да те докосвам с обич
и пак ще капва сълза в сърцето, ...

обичта прерасна в съмнение,
скри се, за да се откриеш,
попита, за да разбереш...
всъщност колко много не можеш
и колко ти е необходимо ...

думи студени
остри кинжали
целувка от устни
с цвят на сакура
уби самурая...

Казват, мечтите умират последно!
Умират ли, искам да знам, въобще?
Вярвам, че те са мерило нагледно
на целия наш път житейски...
Мечтите са нашето вътрешно цяло, ...

Хората влизат в твоят живот
сетне излизат от него...
Всеки има своя подход,
едни със скромност, други със его..
Някои от тях си струват и... грях ...

И пак сама съм,
изпълнена с мечти,
сънувах нежен сън,
а луната пак мълчи...
Сълзите капят пак по листа, ...

Разхождам се по ,,Веселата уличка,, в Созопол. Вече не е весела. Тъжна е.
Септемврийският вятър нежно танцува с първите есени листа.
Морето е тъжно притихнало в следобедната си дрямка!
Вълните тихичко се плискат и разказват красивата и слънчева приказка за лятото.
Опустял е и плажът ,,Харманите,,. Т ...

Сива къща със зелена морава,
сив покрив и крива ограда.
Геран и обрасла пътека
в двора познат от памтивека.
Затварям очи и пак крача смело ...

Преди смятах това за дума, с която хората описваха временното си състояние, докато не я почуствах. Не смятах, че психически може да боли в пъти повече от физически. Изпитах най-ужасната болка, тази която е силна, не спира да те боли и най-лошото, нямаш представа кога ще свърши и не можеш да направиш ...

Нощ в старата гора...
Нощта се спусна от звездите
с воал над старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...

Епопея за любимата!
Ах, колко топла е нощта!
И колко зведно и сияйно е небето!
И гравирана е там твойта красота,
що до лудост кара да бие у мен сърцето. ...

На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.
Не проклинам ракията снощи изпита ...

И все едно от минали животи
обичаме се двама - аз и ти.
Дали така е? Все едно, защото
във този се обичаме, нали?
И все едно кой колко е раняван - ...

Наричаха го с много имена –
Арлекино, Канио, Палячо,
но никой никога не бе видял
кога под маската си плаче.
Съдбата го роди мечтател, ...

Есента разсипа огърлица
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.
Куп белички пари за черен ден ...

Невидима ще мина през света.
Нечута! Невидяна! Неразбрана!
Със шапка-невидимка, ей така,
встрани от светлината ще остана.
Край мене ще се носят ветрове. ...

Не ни липсва време, липсва ни план -
без него целта ни е просто мечта;
на думи сме силни, в делата - жив зян.
Не питай „Защо”, а „Къде” и „Кога”.
И ни липсва душа, и ни липсва сърце, ...