Бутилка вино. Погледи. Животи два разбити...
Съдби в сълзи разголени. И истини отпити.
Спонтанен танц... Пригалващ глас. Докосвания скрити.
Съмнения. Разпалване. Изгубване в мечтите.
Хотелска стая. Плачещ дъжд. Разкъсани заблуди. ...

Излъгах -
себе си излъгах.
Загубих се в мъгла,
с роса препих,
до бяло се измъчих. ...

И в пустото извирам от река. Във нищото дори се стичам.
Протягам се към твоята ръка. Безпаметно в любов се вричам.
А думите са хладен шепот. Потъват тук, във дълбините.
Животът ми е само преход. Какви са дни, онези, преди дните?
Какво са всичките животи? Нима живот е, като на куче? ...

Флиртува ми се
Повярвай, много те обичам
и това винаги е било така,
но ще бъде грешно да отричам,
че искам малко свобода... ...

Връзка
(за мен, за хората, които обичам и за Иван)
Наричат го „връзка”... Връзка без чувства, сексуална връзка, емоционална връзка... Така се нарича, защото свързва хората по някакъв начин... Защото те имат частица от другия винаги... Връзката не е непременно седмиците, месеците, годините, които спо ...

Окапаха последните листа
от вятърния порив разпиляни.
Животът откъм багри оголя
и откъм чувства есенно събрани.
Побягнаха златистите лъчи. ...

Стара болка днес ме връща
към забравената къща.
Сред трева и храсталаци,
с изпочупени капаци
къщата се разрушава... ...

Танцувай с мен под тихата луна,
танцувай с мен под ласката на вятъра;
под сребърния звън на сутринта,
когато всичко е от чисто злато.
Когато всеки шум топи се в тишина ...

Тази вечер е особено красива,
пропита от магична светлина!
Целувайки с лъчите си морето,
въздига се препълнена луна.
А Ние на брега сме – блудни, трескави, ...

Кристално ехо от стъклени звуци,
цигулка плаче напевно в нощта,
мракът стиснал е в силни юмруци
на Хаоса - безкрайна разруха - скръбта.
Трептят зеници, в танца - жена, ...

РИСУНКА
Узряла хубава жена
отива на пазар в узряла есен.
След дъжд разлистена дъга
над нея багрите си веси – ...

В памет...
Не си отиват близките ни хoра,
когато пръст телата им покрива!
Животът им не свършва тъжно в гроба.
Последен дъх споменът не убива!... ...

Нейде из града голям и шумен
Сред коли, смок и кал
Скита се човек привит и тъжен
Всеки го отбягва без капка жал.
Ветрове студени брулят през палтото му прокъсано ...

От Аспарух до днес,
годините броиме!
Годините,
огнищата,
света! ...

Пази се от лоши хора, ми каза тя.
Усмихнах се.
Не ме е страх от тях.
Имам си една фея, която ме предпазва
да не влизат в моето сърце. ...

Едно въображение коварно
рисува пред очите ми картини
на ревностна любов, на изневяра...
Напразно се опитвам да отмина -
те войнствено нахлуват и в съня ми, ...

“Хвани ме здраво тук и сега...
Времето е малко... отива си бързо.
Неусетно те губя...
Играеш си с мен...
Песента е кратка. ...

За сетен път из божиите пътеки,
разплитам възела на мъдростта,
на славен миг или утеха
ще ме подложи силата или греха.
Казват, сами сме в крехките одежди, ...

Онемяла нощ
Нощ. Тежка като грях.
Гола и безсрамна.
Изпила думите и виното
на узрялата есен. ...

Със теб научих се да бъда търпелива,
в очакване обличах всеки следващ ден.
Повярвах, че щом е трудно, истинско ще е.
Повярвах в още хиляди неща,
а може би си ги измислих... обърках се накрая. ...

Ах, нима това живот е,
щом изгарям всеки ден.
В затвора мой едничък
държа се вечно в плен.
Горя в пламъци от ада, ...

Болезнени, безброй шамари
животът ми удари,
аз падам, плача, ставам,
сълзите бърша... продължавам.
Душата си ревниво пазя, ...

С коси дълги, от злато,
с очи стъклени, студени,
надвила отминаващото лято
и хиляди от красотата ù пленени.
Но тя – жестока и всевластна, ...

Същността му е в сливането
с другите по магазините -
фанатичните поклонници
на новата религия,
с ярост ритащи жалките си мозъци ...

Ой ти, Недо, Недо недоклатена,
недоспала и недосъбудена,
недомислена, недоизбистрена,
недочакана, недородена!...
Кой те, Недо, Недо, недорадва, ...

Колко е трудно, когато човек до теб не те разбира. Трудно е, когато така ти се иска да поговориш с някого... Някой близък до сърцето ти!
Иска ти се понякога да върнеш деня, в който срещна този човек, толкова мил, че си казваш, намерих тази част от себе си, която търсих дълго време.И когато просто ст ...

Ще ослепея някога,
но пак ще виждам
сенки…
Във тъмното на две очи
ще се внуша! ...

Събудих се, когато колата спря. Качихме се в апартамента на Мишо и той ми показа стаята ми. Влязох вътре, хвърлих чантата на земята и застанах до прозореца. Мишо ми говореше нещо. Звучеше някак далечно... Чувах гласа, но не и думите му. След малко се чу звук от затваряне на врата. Не помръднах. Глед ...

Приятелство-Предателство
Приятелството, дума ценна е това!
Казват, че богата е човешката душа,
когато до себе си има приятелска ръка!
Но дали приятел истински до теб стои?! ...

Сърцето се бореше,
като вълна отнасяща
на брега любовта,
бореше се, като стар пират
за младото момиче, ...

Майка - дума свята!
Майка - дума на всеки позната.
Коя е тя? Това е мама,
винаги усмихната, засмяна.
Когато имаш проблеми и грижи, ...

Когато в тъмнината сам се взирах
Мислех, че светът ми се разпада
Вярата я няма и смисъл никъде не виждах
И се чудих докога ще съм във ада.
Питах се защо ли точно ‚аз‘ ...

Беше топъл октомврийски следобед, но улиците пустееха, защото беше работен ден. Само в парковете и градинките имаше повече хора, предимно пенсионери, които се наслаждаваха на хубавото време и се молеха то да продължи поне още някоя и друга седмица.
Редник Райков се прибираше пеша от една среща с при ...

Косата разрошена,
очите притворени...
Сънувам ли?
Вече не зная...
Ту има те, няма те. ...

Есен... № 6
Тръгна си и „циганското” лято-
Северният вятър го отвя...
... Горе грачи гарваново ято-
долу пъпли дрипава мъгла... ...

Всички имена и исторически събития са действителни и приликата с тях е умишлено търсена! Всички твърдения, засегнати в текста са единствено израз на личностната позиция на автора!
Мъжът спря пред вратата на кабинета. На табелката пишеше - Доктор Майкъл Нютон – хипнотерапевт и специалист по модификац ...

Никога не съм вярвала в себе си. Всичко, което правех, ми се струваше грешно. Но когато започнах да пиша, намерих мястото си. Харесвах това, което пиша, но го пазех само за себе си, докато един слънчев ден (май не беше слънчев) една моя учителка ме накара да участвам в литературен конкурс. Тъй като ...

Училищните дворове са пусти.
Пустеят днес и жълтите павета.
Сънливи вещици със черни устни
изхвърлят гнили тиквени парчета.
Един написа "Gort s1m, 4e s1m balgarin!" ...

Не че има много връзка, но този коментар на
Дочето - Довереница ме провокира:
" ...цветът на щастието е лимоненожълт"
Цветът на любовта ли? Може би,
прилича на снежинка полетяла. ...

Поспри за миг... Сърце, не си отивай.
Сънувай стих. И полет нежен, и окрилен.
Поспри се пак. Само пътьом си несретник.
Това е знак... онзи съдбоносен шепот.
Поспри се тук... Сърце, че ще заплача. ...