Нощни пеперуди в танц зловещ
с жестоката завихрена фуния,
която ги засмуква в луд водовъртеж...
В небитие от мисли – и униние.
Неми сенки в мълчаливите поля – ...

Защо е толкова масово нашествието на чужденците в родната “А” група? Повдигат нивото на шампионата? Помагат на отборите ни да жънат успехи в Европа? Стига “лъжливи овчарчета” и басни без поука!
Истинската причина е точно формулирана като “пране на пари”. А схемата за това е колкото проста, толкова г ...

Имало едно време... започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае...
Живеят заедно, навсякъде два гласа - неразделни. Хем се разбират, хем се карат, никога не се напускат.
Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се б ...

На баба
НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА
Ще нахлузя някоя вечер овчата козинка,
ще нахлупя шапката от баба,
оная пъстрата ...

Тоз, който учителите размотава,
тръгнал сега образованието да защитава.
Образоваността на учениците приоритет била!
Който я остави със счупени крила.
С делегираните бюджети дисциплината руши. ...

Колко бързо пътуваше -
пък и навреме дойде
влакът бърз за битието.
Всичко беше като на книга:
ред по ред, ред по ред, ред по ред ...

ЧОРБА
Чорбата е тя за чорбаджиите,
от там е името чорба,
ако е чорба за сеирджиите,
на чорбаджиите е тя творба.

Така ли ще замръкнем
Така ли замръкнем и нощес -
с разплетени в безсъниците длани?
Потърсил си на нейния адрес
довчерашата вяра, обичта ни... ...

Магарето избра да свири на тромпет,
защото... чува се навред.
Но как да свири само с три машинки
с диези, със бемоли шеснайстинки?!
И-а-и-а, поема дълго мощен дъх, ...

Кристална роза, тъй самотна... сред грозен и сив камънак,
блести и плахо потрепва, на вятър - жесток северняк.
"Зли ветре, полека! Ще счупиш изваян от ангели ствол.
Ще падне страшно в остротата, оставяйки кристална сол"
И ето, там съм суетя се, от роза райска заслепен. ...

Тя сънува
На Д.
В тишината затвòри очи
и потъна във ятото спомени.
Тя не плаче преди да заспи. ...

АТМОСФЕРНО
Навън е облачно, вали,
а в стаичката е студено.
Не си ли тук ти, в мен боли
и ми е странно и смутено. ...

Уморих се от хората и техните лъжи,
от света, в който живея и горя.
Нищо не е същото като преди -
не мога и не искам да търпя!
Сякаш не останаха достойни хора, ...

Мъжът трябва да бъде воин. Воин на честта, на светлината, на доброто.
Да воюва за щастието, да го сподели.
Да побеждава гнева с нежност, злото с добро, лъжата с истина.
Първо воюва със себе си. За да бъде достоен. Победил себе си, става могъщ.
Защото знае колко обич побира сърцето. Колко болка, обид ...

Сипах си ягоди в чаша,
изядох горчиво кафето до дъно.
Пожелах си захарта - нашата,
а досега не бях проглеждала на тъмно.
Спънах се два пъти в прага. ...

Докосваш снега със ръката си
и усещаш ледените мънички кристалчета.
А споменът разкъсва душата ти
на изграждащите я безброй парчета.
Парчета, запечатали болката ...

Бродиш по безкрайната земя,
чужди улици пресичаш
и нанякъде с гълъб случаен отлиташ.
Търсиш нощ и ден,
но няма да намериш така жадуваната цел. ...

Да подрани възможно е,
но никога да закъснее няма -
тя, есента за двама!
Ще дойде, ще се срещнем под листа,
където слънце ще огрява - ...

Неспокойство, тъга, тревожност, Самота, къде сте? Къде сте се скрили? Защо ви няма.. страх ме е. Свикнала съм с вас толкова много, че се ужасявам от непознатото. Какво е това щастие? И защо облаците са толкова бели и пухкави.. изглеждат странно, някак усмихнати. Какво стана с мрачните и тъмни дни, к ...

Забравил е някой на гарата на моето сърце своя багаж -
огромен сак пълен с амбиции,
безумна смелост и кураж.
Забравил е чанти пълни с мечти,
преливащи от живот - ...

МЪНИЧКА МЕЧТА
Нямам розови и стъклени пантофки.
Ходя боса – дори да ме боли.
Нямам шарена и куклена рокля.
Имам само дрипа, но ми стига и това. ...

Бездействието прави силата бледа,
докато минават минутите безспир,
а казано е, че без борба няма победа
и без положени усилия няма келепир.
Изразходвани са годините отминали ...

Видях те отново в съня.
Случайно. Дори не очаквах.
Душата сама те позна.
Веднага усети те някак.
А после през нас любовта ...

Прашинка вечност влезе в окото ми,
не бързам да я вадя.
Аз съм сламка от сено в купа,
безкрайна сгъната диплянка
в блаженството от самота. ...

Запомни ме такава...
като обич и слънце -
от зори как изгрява,
като влюбено зрънце...
а на пладне пониква, ...

Забравих имената на цветята.
Забравих птиците как пеят.
Зла вещица открадна ми душата,
прокле ме да се разпилея.
Покой да не намеря, мъка да не мине, ...

Капчукът безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива...
И тази непрогледна тъмнина, ...

Писано било да ти се случа.
Орисано било да те обичам.
Като ромон на планински ручей,
истинска жена да съм, да се науча.
Колко малко срещи ни събират ...

С любов и труд
Дори и сам самичък да останеш
в света изгубен да си, тъжен, слаб,
ще имаш сили - за да се изправиш,
ако си дал на гладен залък хляб. ...

Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...

Демо от 14.08.2013
Калин Мирчев - вокали
Кирил Кирков - китари и вокали
По стих на Станка Пенчева

Всеки ден ставах и си казвах не е късно,
всеки ден лягах и си казвах утрещния ден ще е по - добър.
Но виждах, че хората се променят. Променят
се но се променят в отрицателен проспект...
И си задавам въпроса защо? ...

Истината...Истината е съвсем различна, събрана в няколко автобуса, платени кафета и едно промито робско съзнание.
Търпи робе! Търпи! Прекланяй главица!
Обречени сме да повтаряме историята си. И децата ни ще продължават да я повтарят. Защо ли? - ще попиташ, приятелю... Защото спряхме да се учим, защо ...