Мъжка топлина
Жадуваш, знам, за мъжка топлина!
Цигарата с кафето ти догаря.
Оставаш често ти сама,
а може би това си заслужава. ...

С обувки от нападали листа…
С жакет от ветрове, а на глава небесно синя шапка…
Дъждовни капки се бунтуват по стъкла…
Вървя и във ръката си държа онези, неизпратени до теб писма във папка…
Дъждът се сипе не навън! ...

Препускане и вой, и люлка,
дъхът накъсва се - "Ела по-близо...",
аз съм вълкът, ти си Луната - булка,
и само нощ изпод прозореца ни влиза.
Опияняване, усещане за страст ...

Къде ли си
Къде ли си сега?
Осъдена на чакане
е твоята душа.
Забързаните влакове ...

Не ми се пише вече... и не зная
защо не идва онова перо.
Дали от всичко пошло се отчая
или пък просто чувства само зло?
Не ми се пише... Може би защото ...

Приятелството
Приятелството е божествен дар,
а истински приятели трудно се намират!
Приятелят е този, който ще е твой другар,
дори когато всичките са срещу теб и те презират! ...

Езерна бъди ми! До почуда!
Както даже в сън не си била.
Като снежно бяла пеперуда,
свила в трепет своите крила.
Мислите ти тихо ще преплува ...

забранявам ти
да се влюбваш в мен
не си го причинявай.
аз съм от хората, които бягат
бягам сутрин и вечер ...

Рано сутрин слънцето
в морето се оглежда
и то заблестява честито
в нова искряща одежда.
Чайки се втурват ...

На настроения била съм, да така е.
Веднъж се смея, други път тъжа.
И колкото да ми е трудно се старая
никога, на никой да тежа...
Странна птица, казват някой, ...

Изменчивостта
Вкъщи сме тъщата, жената, чичо ù и аз. Те двете са седнали на кратка следобедна раздумка. Ние с чичото възстановяваме щетите от пожара, който предизвиках по невнимание преди месец. Той върви пред мен с маламашката, аз го следвам с шкурката. Прах като в каменоломна. Набива се на знайни ...

Дойдох на тоз безкраен свят
за бяло слънце да се боря.
Да видя всеки земен цвят.
С луната вечер да говоря.
И под замръкнало небе ...

САЗДЪРМА
Ох, ще ме побърка това моето любопитство! Въоръжило се е с едно остро шило и човърка ли, човърка. Леко ме бодне първо под лъжичката, после се прехвърля в главата и върти, върти, забива се по-надълбоко и дълбае ли, дълбае.
Кой ли ще е този, дето ще се обозначи с НИК „саздърма”, ще влезе във ...

Чувствителните днес не се котират,
не са за този свят жесток.
Със себе си се борят и не спират,
приемайки поредния урок.
Чувствителните даже са излишни, ...

Здравей... Познаваш ме? Отговор липсва. Бързо забравям? Не, не мисля. Ти ме бъркаш с някоя друга. И тук ли греша? Съмнявам се. Да ти кажа коя съм? Все същата, непроменена. Изваяна от восък, топящ се при допир, изпълнена с ураган от емоции, връхлитащ неочаквано. Та нали ме познаваше? Тогава защо не з ...

Липсата усеща се, но ти си знаеш,
лисваш ми и всичкото това,
не може да се трае!
Липсва ми усмивката желана,
липсва ми прегръдката мечтана, ...

Попадал ли си в жестока буря?
Не си ли - значи ти е време,
животът ти в(ъв) хаос ще туря,
че да си спомняш винаги за мене.
Такава съм, като торнадо, ...

* * *
Бънджи скок
животът е.
Само в кратки мигове
си птица. ...

Родените от пяна на вълна,
от шепота на морски раковини
са между нас. С човешки имена.
Но светят, като бисер сред коприна.
Родените от тайни на гора, ...

Дар от природата
Очите ù - искрящи бисери, сапфирни,
от мен безкрай жадувани и всеобширни!
Косата ù - лешникова градина, ухаеща,
да я вдишам силно с въздишка нуждаеща! ...

В отражението на Луната
оглежда се плахо Земята.
Сърцето ѝ наранено гори,
душата ѝ обречена скърби.
Човечеството с болка я обсипа, ...

Ще ми се случи, но няма да е днес -
да пия от очите ви умора,
да бягам тъжна сред окъпания лес
от сълзите на множество безлични хора.
Ще ми се случи, ала не сега - ...

Морето ми сложи сълза във окото
и каза: – Тъгувай, тъгувай за мен! –
Усетих сълзата дълбоко, дълбоко
в последния час от последния ден.
Тогава все още бях капка в морето, ...

Събудих се, а слънцето го няма...
Наоколо все още има мрак.
Във ъгъла луната е голяма.
Отива си, но се усмихва пак.
През клоните небето розовее. ...

Облегнат удобно на седалката, Елизар Моранди подкара бавно колата си по тъмната улица. Наближаваше полунощ в неделя вечерта, но град като този никога не спи. Огромни неонови реклами светеха високо над улицата, уличните лампи бяха по-слаби дори от тях и от осветените витрини. Автомобилът меко прегази ...

МОРСКО 002
(умалително)
Не е играчка морето
със надуваемите лодки и чадърите.
Не е играчка морето, ...

Тишината съм
В тишината съм.
И в светлината
потънала в две топли очи.
Есенната сълза съм, ...

Тиктакат неспирно годините,
бръчки дълбаят, в тях впиват се,
усмивка и хубост бавно отмиват,
искри и блясък в поглед убиват!
По-често сърцето ритъма бърка, ...

Никога не поставяй под въпрос колко много се отличавам. Ще кажеш, че преувеличавам, ще ме обвиниш, че лъжа. Мислиш, че е красиво да си различен, може би дори забавно. Чети, разбери що за проклятие възхваляваш.
Всеки път, щом се опитах да дам воля да чувствата си, да махна проклетата маска, умирах. Р ...

Световете ми бавно се сриваха –
до основи, до очертания...
Снегове милостиво зариваха
многоцветните мои желания.
Презимувай при мен, моя бяла, ...

Опитвам
да те разбера.
Да те позная
носи много болка.
Освободени от лъжа, ...

Любимата риза
Пак мъча с ютията теб, моя ризке страдална!
Куп дрехи лежат в гардероба,
а твоите ярки райета бледнеят отдавна,
протъркан до кръв ти е джоба. ...

В градинка орехче видях.
Седянката му чух и не заспах.
Интересите ни в Македония то предава,
път за ЕС и НАТО и дава -
на тия, що имат претенции териториални ...

Като чук блъска отвътре
самотното мое сърце,
вае чертите безплътни
на незнайно нежно лице.
Коя ли е тя? Откъде е? ...

Желания
Искам в поривът на Вятър
поривисто развъртян,
да предчувствувам когато
се заражда Ураган!.. ...

Сам.. Сам избираш какъв живот ще водиш,
до къде ще стигнеш дали ще успееш или ще пропаднеш..
Сам Ейо..
Студа нахлува в мен , душата ми плаче,
градя каменно его от пеленаче. ...

Очи премрежени,
във поглед нежен,
към теб насочвам
и гледам сведен.
Коси разрошени, ...

Асфалтът едвам дишаше и пъшкаше още повече от размекнатите гуми на колите и камионите, които допълнително го задушаваха, колкото и на рядко да минаваха.
Маранята наоколо размазваше образите в далечината и ги правеше сюрреалистични.
Момичетата се бяха скрили на сянка под няколко крайпътни дървета и с ...