(минали работи)))
Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива... ...
КАСАТА
Тони беше поредната българка, повлечена от емигрантската вълна. Подгонена от неплатени сметки и просрочени заеми, тя потърси спасително решение в ягодовите полета на Испания. От единия край на континента, та на другия. В земеделския отрасъл. Явно не са им достигали чиниите на баш-европейците ...
ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
АВТОСТОПЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Учител в СПТУ по СС Чирпан 2. Петъчната вечер на 10-ти ноември 1989 г. с нищо не предвещаваше какво се е случило по върховете на държавата и на комунистическата партия. С моя съученик Евгени си седяхме в коктейл бара, бъбрихме си и кротко отпивахме ...
1 Част. Подсъзнанието
Човешкото подсъзнание крие в себе си много тайни, то притежава уникална сила. Подсъзнанието притежава способността да съхранява дълбоко в себе си спомени, факти и сцени от нашия съзнателен живот. Подсъзнанието е онази част от нашата психика, която възвръща стари отдавна забраве ...
На Белоградчик, чиито скали
ще останат приказна загадка за мен
Градчето зимна приказка сънува,
притихнало под снежно одеало.
И скални фигури в мъглата плуват, ...
Не се имам за патриот. Никога няма да се бия в гърдите и да викам „България на три морета!“ Не бих се присъединил и към марша на сегашните модерни патриоти – националистите, които правят препратки към древната българска история докато техните привърженици препикават национални паметници на културата ...
Вярвате ли в ролята на съдбата?
"Съдба", една дума, която решава целия ни живот. Никой не може да избяга от нея. Всеки човек се ражда с мисия на този свят, която трябва да изпълни!
Аз вярвам, че всичко, което ни се случва е предопределено и че в него има някакъв смисъл. Истина е, че има хора, които ...
Защо все ме питаш дали те обичам,
защо не погледнеш в моите очи?
Те всичко ще кажат дори да отричам,
на устните отговор спрял ще мълчи.
Но виж ги, защо ли те леко потръпват? ...
Един посред нощ е. Ръмжи булевардът
с гърла на таксита и късни коли,
а улични лампи, с очи на клошари,
от локвите гледат как ситно вали.
Пияни, бездомници и закъснели ...
ПЕТЛЬОВДЕН
У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.
Да, ама този петел ...
Наливай ме във чашата кристална
на влюбеното си до смърт сърце.
Рисувай ме в картина гениална
с прикрито от загадките лице.
Аз вино силно съм – ще те опия, ...
Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога-усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - тр ...
Рамка със платно си купих днес.
На триножник дървен я поставих.
Тук сега със майсторство, с финес
как ще те рисувам си представих.
Цялото лице във бял нюанс, ...
Автобиография на Фукльо Гъзоръков
Европейски формат
Съгласно изискванията на Директивата за кривите ученици (не краставици).
Вие сте щастливи и сте надарени от архивисшето – вие живеете в епохата на екстремално ненужния ви, тангиращия към безкрайно ограниченото и безгранично крайното Фукльо Гъзоръко ...
Научи ме да обичам и най-нагло си тръгна,
сега и да искам не мога да те прегърна.
Нямам сили да те погледна в очите,
в тях останаха ми само сълзите.
Сърцето от лед е сковано, ...
Сякаш съм в затвор...
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува... ...
Днес съм като сбъдната мечта,
днес изгрева докосвам с длани,
днес прегръщам росната трева,
днес вятърът къдриците ми гали.
Днес морето предано замира, ...
Да. Паднах. Всичко ме боли.
Мълчанието вече не е чуждо.
Очите ми крещят със сто сълзи,
аз имам от спокойствието нужда.
Не са ми нужни питащи въпроси - ...
Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...
Болката ни... няма да отмине,
жестока е и раната кърви.
Не може тя в сърцата да утихне
от сведени в прискърбие глави!
Във мислите ни те са, във ума ни, ...
- Какво се е случило? Защо изглеждаш така?
- Влез де, не стой на вратата. - каза Габриела и покани приятелката си вътре.
След като седнаха на дивана в хола, Габриела се умълча.
- Ей, ама ти плачеш ли? - попита тихо приятелката й, забелязала сълзите в очите й, и я прегърна.
- Направих нещо лошо, мног ...
Лекият бриз е посипан със дъх на море
и ми нашепва отдавна забравена мисъл,
че във съня си те срещнах. Не зная къде.
И че сънят се превърна за мене във смисъл.
И че светът е невидим за празни души. ...
Нямам спомен как стана така, та баш посред зима се наканихме с дядо да ходим на кино пеш до града – цели шест километра! Магарето ни умря от старост, а не взехме комшийско, че докато сме в киното, трябва да му плащаме бач в Жапоновия хан…
Та, не си спомням дядо ли рече, аз ли съм искал, ама, според ...