Дали се усмихвам често?
- Че аз постоянно съм усмихната!
Истинска ли ми е усмивката?
- Ами, не знам! Свикнах с маската и не се замислям кога е истинска и кога не!
Дали плача? ...
Целувай ме навсякъде... целувай,
зарастват от дъха ти мойте рани,
от хлад и самота ме излекувай –
налагай с билки – две тъй топли длани.
Целувай ме, до болка ме целувай... ...
Ако съм цвете – ти си почвата, която го подхранва.
Ако съм птица – ти си въздухът, из който се рея.
Ако съм мустанг – ти си вихърът, който ме понася.
Ако съм слънце – ти си вятърът, който гони облаците, които ме засенчват.
Ако съм усмивка – ти си мускулът, който я предизвиква. ...
Част 34
Никога няма да бъдеш сам, когато вярваш в нещо красиво!
Съдбата те среща с много хора, но накрая в сърцето ти остава само един човек...
Умът може да бъде страшно оръжие, но и най-силния лек. Използвайте го така, че да дарявате Живот, да поддържате с него Живота и да създавате красота. Нека д ...
По пазарите и магазините - скъпотия.
У народа - мизерия, беднотия.
Налапаха се мафиоти, олигарси.
Емигрант на Запад - там си,
вместо страната да градиш ...
За работата
Стремя се, следвам, боря се и искам,
да бъда вечно първа, най-добра – изисквам!
Работя много, рано, късно, през нощта,
впечатление огромно да направя ща! ...
ДЕФИЦИТЪТ
Едно време хубави неща трудно се намираха в търговската мрежа. На пръсти се брояха обектите, където, я с късмет, я по другия начин, простосмъртният можеше да сбъдне някоя своя дребна човешка мечта.
Такъв един беше „София”. Разположен в центъра на столицата, в близост до емблематичните „Цен ...
Не съм за този свят родена, Господи.
Насън живея - в мои светове.
Преплувам океани, търся острови,
където няма лоши ветрове;
където всички хора се обичат ...
Умът е най-лошото наказание за страдащата душа. Той е този, който те връща непрестанно към спомените, към болката, която и без това е нетърпима и изгаряща. Опитваш се да забравиш и сякаш колкото повече усилия полагаш, толкова по-усърдно умът ти се старае да ти напомня за всяка минута изживяно щастие ...
Запретнах ръкави по първи петли,
меся хляб в тази утрин прозрачна...
Любовта ми се стича по пръстите...
И тестото пораства – добро и голямо...
То е меко и топло – ...
- Дядо, разкажи ми приказка преди да заспя.
- Не си ли вече голям за приказки, Мика, не ти ли омръзнаха?
- Голям съм, дядо, затова ми разкажи нещо за пораснали.
- Да видим, нещо за пораснали...
Случи се преди петдесет години, тогава бях на дванадесет. Ваканцията бе започнала и аз имах три месеца, ко ...
Тя седеше отново там на масичката,
присвила краката си вън на терасата
под звездното небе!
Отново плачеше и говореше с Луната,
говореха си тихичко, за да не ги чуе никой! ...
С тънка свещ във ръцете ми - вярата,
аз ще тръгна навред по света.
Всяко зло като лист ще изгаря,
от лъжи ще горчи съвестта.
Светъл лъч в тъмнината на нощите ...
“Белият таван отразяваше светлината от луминисцентните лампи. Отдъхнах си. Онова бе само кошмар, просто бях сънувала. И все пак нещо не беше на ред. Това не беше моята стая, а и болката в ръката ми напомни за себе си.
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...
Летящо щастие
Не виждаш ли, че времето лети
и че светъл лъч от щастие душата ти огрява.
Не виждаш ли сред теб животът как блести
и как прелестите свои в теб отвътре отразява. ...