Не убивай сърцето ми с ръцете си.
Не ми обръщай гръб.
Аз исках само - слънцето да си ти.
Да ме будиш сутрин рано,
да галиш косите ми, ...

Боже, и днес откъсна една бяла роза
от земната си градина.
И времето сякаш спря и небето
се изпълни толкова болка и тъга.
Взе го, Господи, сега му отреди място ...

На уличка тиха далеч от пазара,
под склопа на цъфнали млади липи,
старица, изпита от болест коварна,
с тояжка едва на крака се крепи.
На пейката своите книги продава. ...

Не плача! Просто душата ми тъжи,
че ти далеч си от мен.
Боли ме, че сърцето позволи
да те обиквам повече, с всеки изминат ден.
Влюбих се в неподходящ мъж, не го отричам, ...

Вече няма да ме видиш там,
където зайчетата са крилати,
където бялото кипи от свян,
а черното се слива със дъгата!
Където тежък нестинарски танц ...

Като есенно листо съм
падаща, лутаща..
Откъсната съм от вятъра
и този път не ми прости – пак ни раздели...
Като есенно листо съм ...

Любовна зараза си ти,
какво ми направи кажи,
така сърцето ми плени,
че то съвсем се промени.
Дъхът ми спира щом видя ...

Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.
За пръстите, отдали всеки плам, ...

Прощално
На Ати, която топло и силно обичам
Любима моя, щом четеш това,
то значи съм увиснал на бесилото.
Недей рони сълза подир сълза, ...

Животе
Удряш, животе, биеш.
Стискаш душите
с грапавите си пръсти.
Ровиш болки и страхове. ...

Здравей, татко!
Пиша ти първото си писмо. Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи ...

Нощта като древен владетел седи.
Висока и катедрална.
Коя ли е твоя от всички звезди?
От нея цигарка да пална.
Знам, че е сън. И сънят е дълбок. ...

Побягна есента по билото високо
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни ...

Напред
Отворих таз кутия на Пандора,
не знам сега какво да сторя.
Да се опитам пак да я затворя
или напред да продължа. ...

Една симпатична, но и много мъдра песничка на Боби Макферин ;)
Ето и малко поетизираният ми превод:
Това е песничката малка , която съчиних!
Ще искаш да я пееш, но е трудничко нали.
Но недей да се тревожиш, а щастлив си ти бъди! ...

НА НАШИТЕ БУДИТЕЛИ!
Поклон за всички български будители,
избрали твърдо тежкия си път!
За вас е нашето "Благодаря!", учители!
Делата ви навеки ще блестят!

Disappear
Hollow, like you don't remember me
Underneath everything I guess I always dreamed
That I would be the one to take you away from all this wasted pain
But I can't save you from yourself ...

ПИСМОТО
(...на всички събудени...)
В просъница го усети, че става, измъква се тихо от завивките, подпъхна ù одеялото откъм гърба, на пръсти прекоси стаята и внимателно притвори вратата. Обърна се на другата страна и с доволна усмивка на уста продължи дрямката си.
Разсъни се след около час, събудена ...

Тежкият напечен въздух с мирис на гранясал нефт, застояла морска вода и прясна блажна боя нанесена директно върху ръжда се процежда през тясната амбразура на каютата на третия помощник капитан. Капитан океанско плаване втори ранг Марин Дръндарски гърчеше изнуреното си тяло на тясната койка и не смее ...

СТАРИЯТ УЧИТЕЛ
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – ...

Аз чаках тези неминуеми мъгли
да изпълзят от облачните си постели
и да се кротнат в тъмните ъгли
на мислите ми – тягостни недели...
И те дойдоха, вмъкнаха се тихо, ...

Не искам само оди да ти пея!
За теб понякога ме хваща срам!
Историята не е епопея
и много мръсотия има там!
Видял съм твоя страшен егоизъм! ...

Крада от устните ти смях,
и във сърцето си го крия.
Изгарям парещия страх
със огнена и зла ракия,
а после в лепкавия мрак, ...

Една капка от първия есенен дъжд
се приземила с тихичка стъпка
върху чадъра ти, който все още обичам.
Ти не усети, както и аз,
ала за капката било е въздишка ...

Слушай, малка глезано, пиша ти това писмо не защото съм очарована от твоята тъпа история и не защото си падам по измисленото ти щастие и „победата” на доброто над злото. Това са пълни финтифлюшки! Писани са за наивници,които си нямат елементарна представа от ехидството на живота.Не, не, драга, мене ...