(СЪН)
В забравата кръжат очите,
Над бленувани гори и ниви,
С криле, по-тежки от мечтите,
С пера убийствени и диви. ...

Да ти кажа ли или пред теб да изплача...
как стенеха бурите и зажиждаха ме мъглите,
а аз се учех как от любовта си да замълча.
После просто си приех като гост самотите...
Само ти ми подаде ръка и ми каза "Обичам те". ...

Нагледах се на лоши хора.
И в бездната така пропадах.
Надявах се да свърши скоро.
Отмина си и тази младост.
Сънувах го в нощта развоя. ...

Затиснах думите под камък ежедневие,
оставил мислите да бият във платната...
Как да полетя в това безве/т/рие
оплело като паяжина двата свята...?
За "утре" как да се покая, ...

Или неподправената истина за поредния „расистки” инцидент в близост до центъра на София
Съвсем накратко за варианта на т.нар. „национални” медии, наслушахме се на лъжите им до втръсване. Според тях трима младежи „от арабски произход” кротичко си седели на един уличен ъгъл до кв. „Захарна фабрика”. Р ...

Полулудата запали
всички кораби, лодки,
брегове.
И заваля оловносив дъжд.
Един мъж-простак ...

Знаеш ли , приятелю, ти може още да не си разбрал, но всички наши движения и мисли са продиктувани от една много проста нужда. Една нужда, която я има откакто света го има. Една нужда, която може би понякога не разбираме, но имаме нужда да я изпитваме. Нуждата, да обичаме и да бъдем обичани. В крайн ...

Такава съм. Такава ме обичай! -
Ревнива. Безразсъдна. Непокорна.
Жените като мене те привличат.
Не ми разказвай как си търсиш скромна.
Не ми разказвай - виждам ти очите! ...

Не ме съди, аз просто съм такава,
различна, уникална за света.
Лица различни - ползвам ги стремглаво,
а вкъщи си стоя така - сама.
Опитвам се да кажа на човека, ...

Кръчмарски гърголения
/вогонска поезия/
Надфъркан над орската светилност
гамбуркам шльокавишки, начи.
Фъркулно въф намезена чинийност ...

Изпод света
изкочиха с трясък
димящи рога
с перлен блясък.
-Кажи ми, дяволе, ...

Ще вдигна пир след стъпките ти глъхнещи в нощта
и ще разливам в чаши тънкостенни самотата,
наздравица ще вдигна за онази (любовта),
страхливката след теб изчезнала в тъмата.
Под звуците на тишината ще танцувам с твойта сянка, ...

Днес запалихме Коледната елха пред супермаркета. Изгоря заедно с още 12 автомобила.
Имам усещането, че България е ударена с оръжие за масово изпростяване с голям обсег.
Днес една жена искаше да ù говоря за много, много мръсни неща. Казах ù само две и тя избяга - ризи и чорапи...
Не страшно ако жена ...

Снежностишие
С шепичка сняг поръсвам
моят есенен стих
и той става безумно тих
като зимно врабче. ...

Докато хора едвам оцеляват,
някои политици се забавляват
с Пеевски или в Студентски град.
Не виждат, че хора страдат от глад,
не виждат на бездомните сълзите, ...

Празнувам днеска мойта нова Пролет!
Броя коя е тя по ред...
Щастлив съм, братя, като птичка в полет,
с надежда гледам все напред!
За мен това бе много важно, ...

Право на влюбеност
И аз за възрастта се поразмислих,
бръчките около очите си обмислих…
Остарявам ли красиво, както искам
и чувството любов защо така потискам?! ...

Нощта ти е спокойна,
и спокойна е затворила очи,
а в очите ти играят сънища,
нахвърляни. За мен. Лъчи.
Очите ти порепват и не знаят, ...

Отново всичко е покрито в бяло.
Полепва сняг и в нашите коси.
Едни очи изгубени отдавна
добрата зима ми ги възкреси.
Не можех да повярвам в тая снежност, ...

Защо пък аз да не взема
да създам една поема,
стихоплетство да тренирам
и чувства да разконсервирам?
Скалъпих я за ден, за два, ...

Моето име е Клошар
ЧАСТ 4 последна
Звезда се поколеба, намести очилата си и каза плахо:
─ Не съм много запозната, но имаме лекции по основи на религиите…Та там не съм срещала нищо за болката…Зная само, че в Новия завет пише, че любовта покрива много грехове.
Мъжът я гледаше съсредоточено: ...

Сред изгреви сияйни
Поток от звездопад и светлина
се лее върху земните вселени,
притихнали разцъфнали цветя
ухаят сред безкрая озарени. ...

Безкрайно откровен
За сетен път едно се питам:
Защо съм толко много откровен?
Дали сред истината ще се скитам,
която дава, взима в теб и мен. ...

НИКУЛДЕН
Още помня детството си. Баща ми се казваше Никола. Три четири дни преди Никулден започваше подготовката за празника. Закапваше се алкохол и други благинки. В едно дървено каче се пускаха два три шарана. Улисани в подготовката на празника, мен, петгодишния мъж ме забравиха.
Заразпитвах какво ...

Буря от емоции в малка колиба
Мисловен хаос в съзнанието на мъртвец
Последна молитва запратена в прахта
Маската свалям или с нова я покривам
Как ще знаеш - за мен е загадка ...

ВАЖНО Е, че бях със теб -
погледи, усмивки, ласки...
Важно е, че беше с мен.
Кой си Ти и Аз коя съм?
Важно е, че бях със теб, ...

"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.
Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."
Мира Дойчинова
Как да нося Рая във сърцето си,
щом са ме обрекли да съм в Ада? ...