Казват, че си беден
и нищо не можеш да ми дадеш,
но ти ми даваш най-безценното -
даваш ми това, което ме кара
да вярвам в чудеса! ...

Де да бях…
Ако не бях толкова страхлива,
щях да бъда повече свободолюбива!
Щях да бъда аз велик художник,
а не на хорските слова заложник! ...

Задъхват се снежинките в небето,
увлечени във празнична игра.
Прегръщат се Земята и Небето!
Ликува цялата страна!
Щастливи са горящите очички ...

По студентския въпрос
- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми ...

Видяха някои, че случва се промяна
И аз съм станал някак по-различен.
Защо, кажете ми, е нужно да остана
Такъв един харесван, но безличен!
И всеки кресльо тук с апломб да ми говори ...

На кръстопът
Аз зная, че е трудно
живота си да промениш,
отново да повярваш,
отново да твориш. ...

Да запалиш слънце
Времето е болка. И борба.
Измълчани тишини. И жажди.
Безвремието е нежност. И вяра.
Избор. Надежди. И обети. ...

Плачеше... Плачеше от обида, от безпомощност, от мъка... заради предателството... Може би не дори не можеше да формулира защо плаче. Струваше и се, че светът се срутил, струваше и се, че няма път, по който да продължи...Чувстваше се съвсем сама и изгубена...
Предателство... Самота, разочарование... ...

В късната октомврийска вечер улиците бяха като мъртви лабиринти на иначе шумния мегаполис. Светещите реклами изглеждаха сюрреалистични, сгушени в ореолите на уличните светлини. Необичайна бе и тишината, застинала някъде във времето, което сега сякаш бе спряло.
Артемир - работник в обществена пералня ...

Вече сто години
една принцеса търпеливо чака,
с топъл дъх любимия
да я събуди.
Принцът изгубен, ...

Често ме дразниш,
дори те ненавиждам -
иде ми да блъскам,
да ритам и обиждам.
Но ти ме прегръщаш, ...

Във порите ми
изпотени
с горещи капки
летен дъжд
навлиза ...

Млечният път - наша вечна люлка
и път, по който всички ний вървиме,
и звезди, с които си говоря мълком
нощем, с шепота на твоето име.
Гледай я - казват - буквар са ù очите, ...

Целувай ме бавно - аз знам, че умееш,
Целувай дълбоко, дори да не смееш,
Целувай ме нежно, с език неуморен,
Целувай – да пусне в сърцето ми корен!
Прегръщай ме силно, почти до припадък, ...

По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова
Бе избрала маса до прозореца -
в малкото, уютно кафене.
Скицникът немееше отворен,
моливът не беше вдъхновен. ...

Очите твои като две звезди
денят ми ярко озаряват,
рисуват те по мен мечти
и сърцето ми завладяват.
Косите твои изящно разпилени ...

Отзад на огледалото
Хмм, какво трябва първо да кажа? О, да, вярно. Първо трябва най-вече да ви поздравя вас – милите хора, които четете това. Здравейте! Приятно ми е и се радвам, че сте дошли да прочетете точно моя, да го наречем разказ. Вие може и да го приемете като нещо друго, но аз си мисля, че ...

'' Не тъгувам за теб, че тъгата убива безмълвно... ''
Стефан Александров
Не тъгувам за теб... Кой ли лъжа? Май себе си само...
Не тъгувам в нощта... А защо ли пак мисля за теб?
За очи на дете, за любов, за едно силно рамо, ...

Приличам ли на кошче
за душевната ви плява?
И не е важно болна ли съм
или жива, здрава...
Набутайте в мен утайката ...

ЕСЕНТА
Есента е
циганка с къносани коси,
несменила още
лятната завивка. ...

И един ден всичко приключва... Като играта на монополи - всичките придобити имоти и построени хотели се връщат обратно в кутията, остават само спомена от борбата и сенките на спечеленото. И в този момент, в който прибираш всичко в кутията, осъзнаваш, че си е заслужавало. Отново ще ги извадиш, нали?! ...

Не беше дъжд.
То бяха стъпки на
една жена, която е далеко.
По хлъзгавата хладна светлина,
по мокри листи, покриви, пътеки, ...

Известна дама, не съвсем тактично,
веднъж един нахален господин
попита нещо, безусловно лично;
"На колко сте години?" По един
перфектен начин тя му отговори; ...

Не знам къде да търся - но ще те търся.
Навярно си се скрила в дълбините -
тъй предполагам - в теб, дълбоко вътре.
Но някои неща за мен са скрити.
В дъгата и в цветята - тъй приятни ...

В главата на Кларис
танцуват риби
и малки платноходки,
Кларис обича да обича
и обича да мрази. ...

Надявах се да бъда по-добра.
Надявах се, но времето не чака.
На глътки подарявах любовта
и всяка болка приглушавах в мрака.
Надявах се на сбъднати мечти, ...

Умението да обичаш обич!
+ 58
(текст с препоръчителен родителски контрол за лица под 58 (петдесет и осем години)
Стреснах се от нещо в съня си! Отварям очи! Таван! Хммм! И то непознат! Лежа по гръб!? Не обичам да лежа по гръб, защото понякога като съм в тази поза хъркам. Хммм! А сега защо съм легнал ...

На две места живея едновременно,
на две разделям се.
В два свята съществувам,
постоянно сблъскват се.
Вътрешен и външен свят ...

ЖЕЛАНИЕ
Нека да се срещнем във съня,
моя невиждана, далечна и любима...
Да чувствам силно пулса и дъха на твоята душа...
Как понякога болезнено изгарят ни съмненията и страха... ...

Във шепи слънцето ще взема,
за да раздавам светлина.
Сърцата тъй ще ви превзема
със слънчевата топлина.
И всеки стих от мойта песен ...

Видяхме се... във капка от роса,
в един единствен миг от тишината,
обичахме живота от душа,
а не през призмата на сетивата.
Един единствен миг ти отделих, ...

Условия за продължителен живот
Да живее човек на земята по-дълго, това е ВЪЗМОЖНО и е желателно, но са необходими ЗНАНИЯ – да се избегнат някои фатални обстоятелства – вредни храни, които нашата сегашна цивилизация ни предлага и някои други вредни фактори...
Тук ще обърна внимание на ХЛЕБА, месото; ...

„Тъгата прави костите чупливи”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Тъгата – капчици катран в сърцето –
оглозгва го като бездомно куче.
Раздира ни, зачерква ни небето. ...