Самотна птица над морето...
Самотна птица над морето
размахва дързостни крила...
Къде отиваш птицо клета,
объркана, насам ела... ...

Bir an için çıksam (Ако избягам за миг)
Hayatımdan (от живота си)
Yanık tenli omuzunda (в изгорялото от слънцето ти рамо...)
Haykırsam maziden, uzaklardan (Ако крещя заради миналото, заради разстоянието)
Şu anda yanında (сега, когато съм близо до теб...) ...

Загубил съм по всичките си смешни и ненужни фронтове,
затова и се взирам с нескрита надежда във лунната пита.
На балкона,смълчан, без излишната моя словесна наконтеност,
поумнял и заслушан в спокойния тих диалог на щурците.
А заспива градът, само кучета тъжно и хорово някъде вият, ...

На Живко
И ако зададете си въпрос
защо сълза в очите му проблясва,
спомнете си за обущаря бос,
спомнете си и кривналата маска ...

В светлината няма кът за мен.
Аз съм твоя нощен пристан.
Когато падне мрак
и споменът за мене те прегърне,
с тихи стъпки идваш тук, ...

Tanelia
03.11.2013

Приятелю, разказвай на морето!
Историята ни да се разплаче в него.
Хвърляй камъни по поредния залез
и ако щеш - с дрехи във водата влез.
Викай по бесните вълни като луд, ...

Искам да порасна. Да ми стане тясно
в телесната ми хижа. Но уви,
широко ми е по врата. И ми е ясно,
че със мечтите ще троша скали!
Преди да се науча да вървя, притичах ...

Борис и Нели
Глава втора
Мисълта за Нели и нейното състояние не му даваше мира. Борис не можеше да се примири с заключението на своя състудент. Макар и специалист от световен мащаб, Мумтаз също можеше да сбърка. Поне така му се искаше на него. Нели не беше само пациентка нуждаеща се от неговата помо ...

Клепоуха орис
Усмивката- защитната ми броня,
премигва кротко в есента.
Аз само с нея плаша коня
на всеки рицар, не познаващ верността. ...

Неразбрана
(Ще почивам в мир)
Не боли когато не ме чуват,
но боли ме вътре в себе си да знам,
че няма да е чут след мене ...

ПЪРВИ РОЖДЕН ДЕН
Днес е първият ти ден рожден,
откакто ни донесе радостта
с живота ти честит, благословен
изпълни нашите сърца. ...

Поетът е роден, за да обича
По всички сиви пътища дотук
вървя и падам, спъвам се и тичам.
Но всеки камък ваях в калъп,
издялан от сърцето на обичал. ...

Залив... Красива луна,
която рисува в морето пътеката своя.
От двете страни го крият скали,
в които се бие прибоят.
Тук... тази вечер... в един късен час, ...

Да запалим във храма свещици,
за безсмъртните бели души
прекрачили Рая, пречистени
от вселенските божи искри.
Да сведеме глави към нозете, ...

Ако някога, толкова някога,
ако някога все пак си решила,
да останеш до мен като вятъра
или просто изведнъж да заминеш,
ти си знай, че толкова искрено ...

Защо му казват "циганското лято"?
Дали защото бедно е, неуко?
Или защото стопля ни сърцата -
на слънцето за нищо не му пука?
Усмихва ни се "циганското лято". ...

Не ме търси. И край. Ще се ядосам.
(Октомври се застреля посред лято.)
Ще те оскубя целия — до косъм...
Ще ритна в коша думите изпяти.
И ризата ти ще с'дера на ленти. ...

Това е женската ти дрога –
мъжете влюбващи се в теб,
и знаеш, че без друго можеш,
но без копнежите им – не...
Без погледите похотливи, ...

Дали защото в теб родих се
на празничен и светъл ден,
с мен златна есен се здрависа
и багрите си вля у мен.
Дали защото стих прописах ...

Така си знаех... Пак ще завали.
Това Небе и днес не ме пожали.
В пунгията ми - твоите мечти,
а моята я дъвча... незапалена...
Нощта е нежно свилено перде. ...

По детски
Яхнах златното си конче,
без пътека да подиря.
Здраво стиснал съм юздите,
чак додето поглед стига. ...

БАБА МИ
Беше време когато
баба влизаше в стана...
Редеше шарки весели
и от слана попарени. ...

Едно момче в мен още си живее.
То още търси своето момиче...
Изгряваща луна да чака с нея
и влюбен, в лунната трева да тича...
Едно момче все още там остава ...

Каква дружина бяхме само! -
четири пръсти свити в юмрук!
За палец ни служеше мама
и нямахме нужда от друг.
За празник и делник, за мъка, ...

Тайната на Любовта
Днес Купидон ми разкри тайната на любовта. Искаш ли да я узнаеш? Да?! Тогава ме последвай и си представи една река с много вирчета и бързеи. Има дълбоки вирове, които се пълнят с течащата вода, преливат и на мястото на старата вода идва нова. Тези вирове са широки с образуващи се ...

ЛОТОСЪТ СЕ РАЖДА…
Родена съм в пълен комплект,
Земята е моето рамо.
Не търся събран интелект,
животът не е бял цвят само. ...

НАСАМЕ С ВЯТЪРА
(на всички безмоторници)
Крачка напред и на крила.
Секва дъхът във гърлото сухо.
Трескав взорът е към синевата, ...

Невидим дух... в съня ми пагубно се спира.
Отвън е кух... и вътре болката извира.
Химерен свят... и в него ме изгаря жезъл.
Не прося хляб... а само шепа резен.
Затворен тук... в обвивката на черен орех. ...

Понякога трябва да свикнем с мисълта, че хората се променят и че поради тази причина ги губим до себе си. До преди известно време са били наши близки приятели, а утре можем да очакваме от тях достойни врагове. Но все пак не бива да оставяме различните обстоятелства да ни променят и дори да бъдем нар ...

На Иван
Остана ми само това – да пиша за теб. Да пиша. Независимо, че ти няма да го прочетеш. Друго няма да има. Никога. Знам, че мразиш многоточията, но чак сега разбирам защо. Почувствах се слаба. Изгубена. Намирам се само в твоите очи, които вече не виждам. А ти си силен и смел. Ти - с всичкото т ...

НАЗДРАВИЦА
Посветено на Юлия и Живко, по случай сватбата им
Приятели, вдигнете пълни чаши
да пиеме за здраве и добро!
Със радост и любов съдбите наши ...

За Тебе живея, Моя Любима,
за Тебе живея, Мое Сърце,
за Тебе живея, дано да те Има,
да Има Любов в твойте женски ръце!
В Душата си светла със вяра те нося ...

Той ù подаряваше цвете
след всяка красива лъжа.
После прегръдка,
последвана от целувка...
Колко фалшив бе той, ...

В амфитеатъра на залива стърчаха седем гарвана –
наминали да чуят новините.
Готови за търкал - десетина зорки гларуса -
решително мълчаха от гърбицата на рифа.
Недоволните фантазии на мъжките им пориви ...

Болеше ме да те обичам,
но продължавах до последни сили.
Прощавах без да спра и непростимото,
пропадах в собствените чувства.
Изричах думите една след друга ...