Седи си той, седи
там някъде
в полите горски.
Мрачни, свити те
от мрак и студ. ...

Аз не мога повече на две да се деля.
И сянка няма как да бъда, твърде ми е тъмно.
Имам само себе си - късче топлина,
останало да топли. Неразумно.
Аз не мога повече да скитам. ...

Дъждец ръми и ме унася,
сънувам чуден сън, любими,
вървим си двама по брега
като във приказка без име.
Безброй звезди ни се усмихват, ...

А сега кажи... какво ти липсва?
*
Дали е чувството в стомаха?
Или пък е допирът на устни?
Помниш ли, когато плака? ...

Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Нижа гердани
от думи и рими,
редя ги ред по ред. ...

Боже, колко е хубаво –
да те прегръщам, да те обичам.
Да ме поглеждаш щураво.
Лудо след теб да тичам...
Дланите си да сплитаме. ...

Бележки. Листи. Самота.
Откраднат миг от вдъхновение.
Моливник. Вечер. Тишина.
Едно сърце. Едно спасение.
Очи. Смиреност. Бяло рамо. ...

Сълзи на русалка на брега се разливат,
откъде идват, накъде отиват?
От дълбоко синьо-зелено море,
вперени в лазур - мъгливо небе.
Свиреше цигулка за въздишка платена, ...

Затворих уморено своите очи…
Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…
Въздъхнах тежко със гърди, устата ми мълчи…
Когато плаче ми се, как да се засмея?
Сълзите, казват – признак са за слабост! ...

в белотата на снежинка
се срещаме
в памучната тишина
на премръзнала
въздишка ...

"Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк" - Христо Ботев.
Някъде в едно N-училище, в час по литература, в Република България. Време, когато учениците са се досъбудили вече и трябва да разредят енергията, насъбрала се в тях, след изяждането на п ...

Дали кометата
е по-щастлива
угасваща,
едва показала се тя,
или звездата, ...

Де да можех да те пратя,
откъдето си дошъл – Далечe!
гоня те; прокуждам те,
но ти оставаш.И се връщаш
още болка да сееш в менe: ...

ТРИФОН ЗАРЕЗАН
С почит днес ще срещнем Зарезан.
На дедите ни традиция отколе,
винарски празник весел и засмян,
за берекет и пълнина ще се помолим. ...

Отново тази черна дата от календара ми крещи,
кръвта във вените се мята, сърцето ми в гръдта боли.
Как искам някак да се върна и да прескоча този ден,
света обратно да обърна, но да те зърна пак до мен.
Да ме целунеш по челото, да ме погалиш със ръце, ...