Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.7K results
Последния тролей
🇧🇬
Прибирам се с последния тролей.
Ужасно дълго във дъжда го чаках.
А ватманът за нещо си бесней
и с нервни фарове разсича мрака.
Седалките са изтощени. Може би ...
Някога, преди години, след първата среща,
там някъде, на старото място до фонтана,
в късната вечер под светлина трепереща –
там безусловно беше целувка обещана.
Години, хвърлени в миналото далечно, ...
Не исках да се буди днес денят. Така хубаво се беше сгушил в прегръдките на последната лятна нощ, прохладна, но все още топла, напомняща, че скоро си отива. А аз не исках да заспивам. Приятно ми беше да гледам как лятото спи. Все още свежо, истинско, изпълнено с живот. Дишам с пълни дробове. Да поем ...
Не ме храни с думи, с обещания не ме храни,
по-добре си замълчи, върви,
не чуваш ли, върви по твоите си пътища -
толкова тесни, че двама са много,
толкова прави, ...
ПОКАНА ВЪВ ФОРМА НА МАЛКА БАЛАДА
на Франсоа Вийон
Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра ...
Напомняй ми, че жив съм още
с очите си – две грейнали слънца.
Дари ми изгреви след нежни нощи
и залези, узрели в любовта.
Напомняй ми, че жив съм още ...
ТУЙ НИЩО НЕЙ
Не съм аз нито претенциозен, нито префърцунен, нито пък се правя на такъв, но чуя ли някой на масата да рече „туй нищо ней”, грабвам си шапката и се изнасям, дорде не е станало късно. Вий ако искате си стойте, стойте си и си ги мерете, а аз не че нямам какво да извадя, ама нейсе, нали и ...
Броди призрак в нощта непрогледна
с пламък плачещ на ранена душа,
търсещ в мрака светлина и утеха
за свойта ранима, поетична душа.
Протяга ръцете си и моли за прошка. ...
Прости ми, не успях да те опазя
от всичките среднощни страхове,
от болката, сълзите, самотата,
от неговите думи, бесове...
Прости ми, не успях аз да ти кажа, ...
Това, което нявга преживях,
не може никой да ми го отнеме.
Същото, едва сега разбрах,
че ще улегне, но нужно е време...
Така откривам новите си сили ...
Тук всяка стъпка има смисъл
на скука, безнадеждност и на страст.
Аз от хитрините му съм слисан...
Тук всеки дебне своя час!
Дошли отвсякъде за кратко - ...
Душата ми не е таксиметрова компания, която ще Ви разведе от точка А до точка В. Нито увеселително влакче, което ще качи адреналина Ви в гърлото, заедно със стомашния сок. Не е и нова версия на "Титаник", който потъва непрекъснато до заснемането на перфектния дубъл. Душата ми, не е "Кен лий" от естр ...
Когато сили нямам да дишам
и не искам нищо и никой не обичам,
когато агонията ми в шепа пепел ме превръща -
тогава отново всичко към теб ме връща.
Щом слънцето чернее и уж се усмихвам, ...
ЕРАТО
Докосвай ме открито, без никакво съмнение и свян,
Завивай голото ми тяло с целувки, парещи от плам,
Поглъщай жадно мириса на страстна нощ,
Желая те безумно, люби ме силно с мъжка мощ! ...
С теб навсякъде бих отишла.
Къде и колко вървим е без значение.
Знаеш ли, влюбена съм, мисля...
Защото често съм в добро настроение.
И нощем не мога да заспя. ...
Част 2
- Добре.- бе единственото, което излезе от устата на Адам. Той запали двигателя на колата и тръгна към южната част на Сан Франциско.
Пейзажът от двете страни на колата бе един и същ и независимо колко напредвахме си оставаше все така еднообразен. Къщи. Отляво къщи. Отдясно къщи. Имах чувствот ...
Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото ...
Посвещавам написаното на д-р Иван Гр.
На масата сме. Мълчим. Пред мен чаша. Пълна.Пред него – бутилка, пълна.
Моята чаша се изпразва бавно, неговата бутилка седи недокосвана.
Не се бяхме виждали от години. Ей така ни разпиля живота.
Той е син на леля ми, но от дете го наричам моето малко братче. Так ...
- Хайде, пущини такива! Пръй! Къде се намерихте такива и вие! Чумката да ви изяде! – Райко замахна да заварди с тоягата към вироглавите агнета, който нервно пощипваха шумки от раззеленилата се земя и тръскайки глава, току-напираха да се пръснат къде им видят очите. Беше следобед и слънцето висеше ви ...
Планетата в една звезда се блъсна
и правдата за прехода ни лъсна.
Каква бе всъщност неговата същност?
Смениха думата “Другарю!” с “Господарю!”
Смениха думата “Другарко!” с “Господарко!” ...