Животът, аз и морето
Отмина милята сетна, пътят в кърмата още личи.
Отпреде безбродната степ, никога, никога не казва -
ти ме покори, ехей, ти ме покори.
Хей, моряко, обречен на този самотен живот. ...

Господ не е виновен.
Дори не съм го виждала.
Аз си правя избора.
Аз си нося съдбата.
Аз изкорених тревата, ...

Луна. Тихо се огледа тя в залязващата синева.
Потъваща под мекия изгрев на звездите сред небе от пухкави облаци.
Гледаш през тях с премрежен поглед и усещаш как бавно и неусетно потъваш в нощта.
Сякаш се разстели мека сребриста мъгла, която обгръща цялото съзнание...
Забравяш за този свят... Потъваш ...

Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си, може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата, ...

Нещо в мен умря, когато ти си тръгна!
Проклинам онзи ден от вечността, в който зърнах те.
Проклинам онзи ден, в който повярвах ти!
Ти си тръгна със лъжи, остави ме сама.
Сега съм тук и плача, душата ми е празна... ...

Не ме гори!
Сама ще изгоря,
ако ме караш тайно да обичам!
И не вини!
Сама ще се виня, ...

The silence keeps it easy keeps you safe for the moment.
Тишината го поддържа лесно, поддържа те спасен за момента.
As you're walking away your foot steps get louder.
Отдалечавайки се стъпките започват да се чуват по-силно.
All you needed was time but now time will destroy us. ...

Навярно сбърках пак вратата.
Но влязох. Повика ме с душата.
Приседнах до прозореца отворен.
Бях непознатата със светлината.
Прибрах крилата и зачаках ...

Я вас любил
А.С. Пушкин
Обичах Ви
Превод: Кр.Тенев
Я вас любил: любовь еще, быть может, ...

Някъде след пет
*посветено на : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=304402
В късния следобед
(някъде след пет)
с гръм и трясък появи се ...

Животът ми бе пълен с тъга,
нямаше кой да ми подаде ръка,
живеех в свят изпълнен с мечти,
но тогава появи се ти.
Аз ти разказах своята история, ...

"Защо причиняваш това на света?"
синът ми
Какво ли причинявам на света
със нескопосаните си стихотворения?
Със хладната, себична суета ...

Прашно ми е от думи.
Ако стълбицата на живота ми все още е така затрупана,
скоро просто ще се обърна и ще се върна.
А няма много стъпала...
Само два пъти сдържах усилията на краката си да се надигнат и да ме възкачат. ...

Жена
За мене зная ти мечтаеш...
За теб съм сбъднат блян.
Като в уютна, топла стая,
нахлуваш от любов пиян. ...

Защо ли аз съм сляп
за всяка друга?
Защо ли аз съм бряг
за всяка друга?
Извайвайки сърце в гърдите ми, ...

От виното наливам...
с мъка се заливам...
Решавам да мина на бира,
главата ми не го побира...
Ще обърна на мастика, ...

Великанското джудже
(Кое ли е то?)
Притъмня и Великанското джудже, което за краткост ще наричаме само ВДЖ, затътрузи уморените си от велики дела крака към обителта си, която в изтерзаната си от кахъри душа наричаше бърлога. Също като един самотен вълк е, единак, мечок, кашалот, кит, рак-пустинник… В ...

Опасно е за истински мъже във Варна,
сред хаоса от слънце,голота,
Марии, Яни, Беатричета,
сред лабиринта на кафетата със хладни пазви,
подмамващи със цитронада,джин - ...

Тишината мислите събира,
били са вече казвани на глас.
Думите отчаяно подбирах
и нищо не успях да кажа с тях.
Вятърът чувствата ми взима, ...

Имоджен лежеше в пухкавото си легло, завита до брадичката с топлото одеало. Минаваше полунощ, а тя не можеше да мигне. Странна нощ бе тази. Гледаше празно към тавана и ù се привиждаха малки сини точици, които танцуват в мрака. Затвори очи и духът ù полетя над стария парк на края на града. Уличните с ...

Омая ме и сякаш в приказка попаднах.
“Кой е той и откъде дойде?”
Това са въпроси, които измъчват ума ми
не от една нощ или от две.
Вървя след него, а полунощ минава. ...

Ласка, от луната да откъсна
парче небе, миличка моя!
Звезди няколко, красиви малки.
И лъчи сребърни като божи устни.
Всяка нощ, когато заспиваш през тази ласка, ...

Сам сред хора, беден сред богати, в сърцето буца, хлябът със кора е... с думи ти не можеш, неразбран си, хладен вятър що те бутне - паднеш. Ставаш, спъваш се, залиташ, много искаш, малко взимаш, обръщаш се и спираш, какво се случва не разбираш?!... А все потъваш и потъваш... спаси се, чуваш ли, отли ...

За това, което остана от огъня
………………………………
В мъглата
от чувства и мисли
ти блестиш ...

След време
Сега си мисля, чe
не те е имало,
щом всичко избледня
и няма минало … ...

Тихичко, тъй както съм дошла,
от твоя свят сега ще си отида,
ще бъда малка пареща следа,
която ще бледнее със годините...
Ще бъда спомен, може би красив, ...

Снегът се стелеше на парцали и покриваше пътеката. Той знаеше, че съвсем скоро снегът ще закрие съвсем следите и ще се озове съвсем сам в непознатата ледена пустош. Алпинистът погледна към небето и се замисли за това, което го чакаше в края на пътя му. Спомни си за топлината на огъня и усмивката на ...

Отиваш си далече ти.
Останаха само моите мечти.
Скоро и с тях ще се простя.
Болката - непоносима е тя.
Като светъл слънчев ден ...

- Хей, поне за миг се спри
и едно нещо ми кажи!
Защо бягаш от мен
и крадеш живота ми ден по ден?
Какво ти сторих, лоша ли бях? ...

Нарамихме с теб рано-рано мечтите си,
без изобщо да им бе дошло времето.
Преплетохме с грешните хора съдбите си
и сега - ще си носим бремето.
Но, кажи ми, как обясняваш, художнико, ...

Как обичам във очите ти да гледам,
и да виждам вътре силния ти дух
и как с усмивка всичко покоряваш,
и как не искам до мен да има друг!
Как със поглед само ме разтапяш ...

Родиш ли се, ти вече си с присъда.
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!
След бебето, детето и младежа, ...

Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпре ...

Аз искам да знам, о, как искам да знам
небето когато захлупи
със сивите облаци древния храм,
горите, колиби, хралупи.
Когато настъпи всемирният съд ...

Ръкавите на бяла риза
навила в лудия си бяг,
вълната благовито близва
смълчания застинал бряг.
А той от допира омеква. ...

Повдига ми се от спомени - искам да имам бели петна.
Повдига ми се от изказани думи - превърнати в мъртви слова.
Най-трудно е да спра да заспивам с мисълта за теб -
когато заспивам.
По-трудно ми е да спра да се будя с нея - ...

Сърцето се отваря
и истината като кръв
изтича -
по вените покой
се сипва. ...