Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...

Аз мога да ти пиша стихове,
но да ти кажа всичко ме е страх.
За себе си задържам всички викове,
а пред теб безмълвна ставам чак.
Аз мога да крещя, да крещя високо, ...

Живей, гори, бъди
и стопляй със сърцето.
Разпалвай, подпали
във дебрите където
ни вятър, ураган ...

Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...

Какво ли съм за теб, какво... не зная...
но ми е трепкащо и пеперудено.
Извайвам те в мисловни очертания,
коминопушечни и непринудени.
Жужат (дочуваш ли ги?) думите – ...

На Рада Казалийска
Припада здрачът над Родопа
и сякаш в скутите вечерни
сълзата Божия изтропа
и сурна се – като в каверна! – ...

Не искам над мене да светят звезди -
че инак все бих се надявал.
Не искам да виждате моите сълзи -
ще мислите, че се прощавам.
Не искам да знам за последния миг - ...

В очите ти,
куп ярки звезди.
Косите ти,
сноп фини лъчи.
В сърцето ми, ...

Този път си тръгвам (за последно)
И даже спомените няма да си взема,
Молбите ми към тебе се изчерпаха, а
Истините ти лъжовни не приемам.
Измислена любов не ми е нужна, ...

Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.
Рисуваш обръча на слънце, ...

Обичах някога така,
обичах и не питах него
защо избра ни любовта,
а на другите отвърна с Его.
Обичах някога така, ...

Чаршията е опнала гръбнак,
катери се по стръмното нагоре.
Вървиме двама с теб и странно как -
сами сме сред гъмжилото от хора.
А спомени от миналото спят, ...

Боли. Душата се разкъсва.
Боли. Сърцето на парчета се пръска.
Боли. От очите капят сълзи.
Тъмна нощ. Без луна и звезди.
Черен мрак край мен шепти. ...

Сред тълпата от хора сама съм.
И отново питам себе си коя съм?
Защо съм още тук - при вас,
когато трябва да ме няма?
Всеки миг е болка! ...

Събужда се ясна нощ,
нито звезда на небето,
с духовната си мощ –
ангелът охранява битието.
Нощта с мъгла покрита – ...

Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...

Изнасилен стих!
Изнасилен живот!
За стиха - простих.
Кърваво слънце!
Обезкървена луна... ...

Ти знаеш ли как се пълни луна,
за да свети в нощта тъй красиво?
Колко пъти се е пиляла в нощта,
докато почне да свети щастливо.
Колко раздели и колко любови ...

Аз цяло лято пак ще съм на село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бачкам неумело
и ще изкупвам своята вина.
Най-истински се чувствам аз на двора: ...

Вървим сега един до друг,
а раменете ни тежат.
Не сме съпруга и съпруг,
а в длани пръстите лежат.
Вървим, мълчим сега по път, ...

Въздухът е пълен с твойто име,
а небето с твоите очи.
В сенки като дъх недоловими
и в мъгла от сънища незрими
липсваща хармония мълчи. ...

Бягам от себе си - бягам цял живот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Бавно превръщам се - превръщам се в робот.
Животът си в клетка наричам свобода.
В твърдата зидария на моя зандар, ...

Зимна идилия
Изчуруликвайки нахално
няколко зимни нотички,
чорлави врабчета
се гонят по клонките. ...

Пост-апостроф след последното време.
Тъй, както глезен, заклещен във стреме,
бясно препуска, по друма размята,
конник несрет, потрошил сам главата си...
И ни напомня за черната дупка, ...

Не ти ли стигаше - аз цял живот
раздавах се. До дъно. Безрезервно.
На дребничко хитрувах - не, не съм светец,
а ти крадеше ме... крадеш ме все наедро.
А имах покрив - нямах дом. ...

Кръщение
Захвърлих обичта си в бледото на мрака,
залепнах в глинената, кална паст... ей, така!
И все ми беше тая хорска горест,
преливаща се в мъжката му доблест. ...

Тъй далечен и недостижим си ти,
криле да имах,
пак не бих могла да те достигна,
тъй красив и тъй обичан може би,
оставаш ти неопетнен в моите мечти. ...

Пред посолството в Лондон
минават различни хора.
Да, те са толкова много
и все на английски говорят.
Трибагреник гордо се вее ...

Облаците съдбоносни са съдби,
Милиони тревоги и сълзи.
Те се раздират, късат, разпадат
Както листата от първия опит!
Напиши ми ти една съдба, която да е истина, ...

Най-тежка от всичко е тъгата,
която в мен се е вкопала.
Тъжно е, че наивен все греша.
На другите прощавам.
И в моята помръкнала душа ...

Тайната...
Аз зная страшна тайна, Скъпа:
там дето сливат се небето и морето-
не свършва, а започва Пътя
пренасящ ни през битието... ...

Пространствата зоват
Препускаме през вихъра на дните,
напред - към хоризонтната черта
и мислено се взираме из ширините,
където търсим брод за нашата душа. ...

Време е Санди поредното стихче
със липса на смисъл, такъв, афективен,
да седне на задника свой и напише
във стил недълбок, но дълбокопървичен.
Сиреч: "Небето над назе е синьо, ...

Повикай ме
през пустини и зимни ветрове.
Там, където умират цветя, се раждат мечти.
Повикай ме.
Топъл повей в студена мъгла. ...

На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден ...

Тъжен поглед се рее самотно
в бездънната синева
и душата почива охотно
в порив бляскав на доброта.
На антената сива, заспала ...