Двама с тебе мечтаем Париж
и в ума си преплуваме Сена.
Виж, Сорбоната, тъжна е, виж,
от очите ни плахи ранена.
С теб пресичаме Шанз-Елизе, ...

Цветята да цъфтят
Остави цветята да цъфтят
в градините ни есенни
и росни капчици да си текат
по листчетата тъжно-весели. ...

Сега си правя равносметка
след срещата със моя клас...
Не искам да си правя четка,
но от щастливците съм аз!
От цял клас тук сме шепа хора... ...

Години се трупат
една след друга,
а невинното отлита.
Вълшебният замък
златните си порти ...

Виждам погледа ù, с който те облива - топъл, нежен, влюбен, очакващ. Очите, с които аз никога не те погледнах. Изразът им, който винаги съм криела и продължавам да крия, защото не ми се иска да призная дори пред себе си, че бих ти дала тази сила да избереш дали да ме погледнеш по същия начин или да ...

КАФЕТО С РАЙБЕР
Винаги преди!
Палав поглед... Закачлива усмивка... Искрица ток, а после мълния.
Спонтанност! Обещание без слова... Тук и веднага! Райбер!... По средата на деня, в началото, в края... Някъде сред себеподобните!
И райберът, пазещ малката ни тайна... ...

Пътят от моята къща
е път труден и нелек,
пътят, който в дома ми ме връща,
израснал и станал човек.
Пътят на моето детство, ...

Уморих се да бъда безлична.
Уморих се да бъда убивана.
Уморих се да бъда различна
и в приятелски бой да умирам...
Уморих се да бъда доверие ...

Любовта - за себе си
Аз - изгубена - понякога,
не съм забравена - никога.
Живея при времето -
не като спомен студен. ...

Стих
Преди стиха идва сълзата.
След стиха идва тишината.
А помежду им е онова безвремие
жадно за любов. И светлина. ...

Ти през мен премина като буря
и обрули всички чувства в мен.
И преди в сърцето да те туря,
ми отнесе тъй и моя ден.
И объркан спрях, като замаян ...

А животът си тече, като река. Понякога бърза, буйна, камениста. Друг път бавна, спокойна, дъното песъчливо. Крачиш през водата и... нищо. Даже риба няма къде да хванеш. Къде, къде по–интересно е да преминеш през бързей. Ей така, да се пребориш със стихията, наречена живот.
И те се бореха. Ежедневно. ...

Глава единадесета
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуи ...

Не съм брегът на твоите мечти
с фламинго розов пясък и русалки,
които тен събират на скали
и с принцове на яхти правят свалки.
Тук хвърлят котви бури и мъгли, ...

Остави ме да изкупя всичките ти тревоги!
Обещавам ти вярност...
каквато има кокичето към първата пролет
(нима може да ù изневери с други сезони),
каквато има луната към любимите ù звезди ...

Любовта ни е стара луна.
Помни приливи в чувствата нежни.
Всеки дъх, уловен в тишина.
Болки, радости, мигове прежни.
Даже с облак да скрие очи - ...

Muse - Неразкрити копнежи
I know you've suffered
But I don't want you to hide
It's cold and loveless
I won't let you be denied ...

Lacrymosa
Out on your own.Cold and alone again
Can this be what you really wanted, baby?
[Lacrimosa]
Blame it on me ...

Sweet Sacrifice
It's true, we're all a little insane.
But it's so clear,now that I'm unchained.
Fear is only in our minds,taking over all the time.
Fear is only in our minds,but it's taking over all the time. ...

The Frames – Rise
Breathing in the night
There's nothing else I'm needing now
The wind is at my side
And so are you ...

Крехки стръкчета бъдност,
трепет, усмивка, мечта –
велико чудо живот,
влюбеност, шепот, деца…

Преображение*
Още лято... Тишина...
Вечер... Нещо омилее...
... Хлуе нежна ведрина
вятър палав щом повее... ...

Във мисли от тръни горят сетивата,
без болка останали в топлата нощ…
Във ледена пара изгарят душата,
потънали в своя ограбен разкош.
И някак без думи крадеш от Морето, ...

провокирано от разказ на vale5
Карамелка съм. В ягодов цвят. И дойдох
по случайност във вашия свят. Да ви кажа.
Че сте станали сухи, студено безлични,
но в сърцата ви липсват ефирни безжичия. ...

Не искам да се провалям, а да успея,
сигурен бъди, че ще я преживея,
няма да се променям и не мога,
никога няма да отстъпя,
а на здраво ще стъпя, ...

Тя е малка и добра, има си крила.
Живее тя сама в приказна гора.
С вълшебна пръчка прави чудеса просто на мига.
Животни тя обича
и на помощ винаги им се притичва. ...

Рано следобед. Слънцето огряваше безкрайното поле. Зюмбюлите пъстроцветни бяха отдавна цъфнали на тази земя. Гордите нарциси се извисяваха над зеления килим. Лалетата високомерни, привличаха пеперудите със своите прекрасни червеникави цветове. Цели поляни бяха засипани от прекрасни детелини. В това ...

Ветровете на моето лято.
Винаги странни и унесени.
Ту гонещи залези,
ту чакащи изгреви.
Самотни ветрове, ...

Седя на прага на душата
и трудно е да го прекрача,
макар че всичко е познато.
Била съм вече тука в здрача.
Душата ми очи притваря, ...

Ще се разпръсна на парчета -
разнесена от вятъра ще бъда,
като листата ще съм лека
и над света ще потанцувам.
През светлината ще премина - ...

Мъртво вълнение
Всяка мисъл за теб
(като мъртво вълнение)
ме повлича към дъното
на безплодни съмнения. ...

Концепция на Виртуално Народно Събрание (ВНС) съставено от активната част от Българския Национален Интернет Електорат (НИЕ!), от всеки и всички, представляващи чрез интернет себе си, групата, сдружението, партията, народа си!
Нека Тези, Които Имат Само Аргументи Защо Концепцията на ВНС Е НЕОСЪЩЕСТВИ ...

У дома
Идвам си!
Буца гърлото души!
Не я топи ни споменът
за топлата усмивка ...

Малка свещичка съм! Изпратена, за да се храни с мрак!
Скромно цвете, превръщащо вонята в аромат!
Осъмвам с първи слънчеви лъчи
и чакам вечер Луната да ме приспи.
Къпя се в дъжда и сред листа се крия! ...