Ако си сам, потърси ме!
Може и да съм до теб.
Ако си тъжен, намери ме!
Ще изтрия сълзите ти от лед.
Ако си болен, повикай ме! ...

Какво съм аз? Какво си ти? Какви сме ние?
С каква ли цел събра ни днес съдбата?
Дали един на друг сме отредени за отплата
за минали добри дела?
Дали изписал ни е някой на небето? ...

Аз съм само един тъжен остров
в есенното море на безкрая.
Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.
Няма го моето име - не съм отбелязан на никаква карта -
и в никоя книга за мен нищо не пише. ...

- Ще отида да видя Миранда. – казах на моята приятелка Джесика. Миранда беше моя приятелка от по-горния клас. Тя беше на 18, а аз на 17.
- Отново ли ще ме оставиш сама, Лия? – попита ме Джес с големи невинни очи. Винаги се разхождахме по коридорите на училището, но веднъж дневно отивах при Миранда, ...

Лятото прегръщало есента. Септември се усмихвал от календара. Дърветата започвали да сменят премяната си, окъпвайки се в огнени цветове. Нощите вече не били така горещи, а студеният вятър все по-често се разхождал наоколо. Щъркелите вече ги нямало, лястовичките също тръгвали на път. Всички прелетни ...

Чакам, дишам, а не чувствам.
Пея, плача, а не чувам.
Оглеждам, скитам, а не виждам.
Всичко минава, а аз не спирам.
Докосвам, галя, а забравям. ...

Ей живот, събран си в снимките безброй,
през годините художник бил си мой! -
Рисувал си със черно, с бяло, цветно,
чертал си дълго, бавно пъстроцветно!
Тук бебенце съм, с шапчицата бяла, - ...

Ти казваш, че много обичам да плача
и драми да правя за всичко.
Ти казваш, че нямам усмивка с която
да знаеш дали те обичам.
Ти казваш, че даваш ми всичко с което ...

НА КАЛЪЧ
Една работа, тръгне ли „на калъч” – зарязвай я! Туй от мен да го знайте, щото я чуйте тая:
Имаше една мома в махалата, още от мъничка спираше мъжките погледи. Нямаше и 13-ет кога напъпи, разцъфтя, а в пазвата ù две любеници завързаха. Дешка ù беше името, и си го носеше засукано и напето мом ...

Може ли да сте толкова зли, заядливи?
Герберите "не са" с дипломи фалшиви.
Работа голяма хората учени вършат
след като Кеймбридж завършат.
Като няма у нас рабфак днес - ...

Романтична ли? Бях.
Преди няколко дълги живота.
Още помня - светът беше шарен
и лепкав на вкус
като захарна пръчка, ...

ЖИВОТ
Животът е лудешки танц,
всеки го танцува с реверанс
и там догонва той мечтите
или проклятието на съдбите. ...

Виж, Миле, аз съм безпощадно възмутен от ситуацията. Значи, казвам ти, от скоро съм в тая София и хич не съм доволен! Слушай сега какво ще ти разкажа. Една вечер, началото на септември, края на хубавото, топло лято, си хващам аз влака към Плевен. Викам си, я да върна старите времена назад и да си вз ...

Правилата на играта
-И повече откази не приемам! Стига си се оправдавал с тази твоя работа, че не сме се виждали от по-миналата зима. Последния път ние бяхме у вас, сега е ваш ред! Казвай за кога да го планираме? - сърдито нареждаше приятелят ми в телефонната слушалка.
Прав беше, да му се не види! П ...

Двамата седнаха в едно кафене. По същото време, на друго място, далече оттам, Лудия беше с руската си приятелка.
„И ако тава не е ирония на съдбата, не знам какво е!“ — помисли си Симона.
— Много си концентрирана… За какво мислиш? — наруши тишината Владимир.
— За нищо.
— Не може да бъде! Познавам те ...

Копнеж
Аз искам да си с мене,
при мене - да си Ти!
Аз искам да те стопля,
при мене - остани! ...

Бузата ти хладна като есенния лист -
припомня ми, че мога да обичам
под небосвода ни, не толкова лъчист
две птици с песен си се вричат.
Тази нежност някога жадувана ...

Донеси ми уморената въздишка
на ранено есенно море,
открадни ми спомен в песъчинка,
скрита в малко мидено сърце.
Запечатай късно слънце в хоризонта, ...

Понякога, преди да взема решение си представям, че съм добрия герой във филм.
Какво би направил той, как би реагирал... и се получава.
Понякога, съм много искрен... и много ме харесват.
Понякога, не съм.
Понякога, ми се иска винаги да казвам, каквото мисля. ...

Ужасът в Дъруент
Това е втора част на разказа! По-рано (вчера) съм пуснал първата.
„Скъпи господин Феч,
Съжалявам за неуспешния Ви опит. Бих дошъл до Дъруент, ако можех да Ви помогна. Уви, Вие сте единственият, който може да доведе нещата докрай. Когато Вирунас обсеби някого, може както да го остави ...

Когато те искам
Нежно притихвам, когато
сърцето ми те търси.
Пресичат се кръстопътища,
когато ръцете ми ...

Когато седнеш на земята – гол и сам,
без поглед чужд, без повик на приятел,
заставаш тихомълком истински и ням
без страх от среща със предател!
Във себе си когато се опиташ ...

Днес трафикът изместен е отляво
и малко по-нагоре от стомаха,
за него няма знаци, светофари
или пък полицай - да се размаха.
На трафика ми, всичко му е чуждо ...

Когато тишината проговори,
а твоят глас до моя се смълчи,
и падайки - отлитаме нагоре,
угасвайки от блеснали лъчи...
Когато непонятните причини ...

Сиви облаци и дъжд
ми поднесе сутринта,
тя разказа ми за битка,
водила се през нощта.
Как се скарали сезоните, ...

Сънят отново ме върна при тебе -
при студената пропаст,
където удавих мечтите,
където изгубих горчивината,
страховете, солената самота. ...

Всеки път се примирявам
с твойто безразличие,
всеки път за себе си забравям
и мисля само, че обичам те.
Всеки път греша, обаче ...

А някога ме гледаше влюбено... Харесваше ме, желаеше ме... Усещах го... усещах, че се нуждаеш от мен, че искаш да ме видиш. Бях важна за теб. Целуваше ме, прегръщаше ме. Гледаше ме влюбено! Обичах да съм красива за теб, обичах да съм до теб. Обичах да правя всичко за теб… Аз и сега обичам, но ти веч ...

На един дъх написах прощално писмо.
На един дъх реших, че си от зло, по-зло.
А всъщност крещеше душата
от скръб и от зор!
Зове ме тълпата, ...

Обеща ми небе. И Земя, и Вселени,
и парченца от нежност - обвили безкрая,
и кристали от обич, в моя ум наслоени
от самотните нощи пренаписали рая.
Обеща ми любов. И очи, и сърдечност, ...

За нея...
Любов като пожар пламна между нас
и за тебе ден и нощ копнея аз.
Превърна се ти от малка сладурана
в прекрасна красавица най-желана. ...

Не си отива никой от сърцето ми
прашинка от любов щом е посял.
Всеки спомен и хубави мигове
са за мен като златен Граал!
В олтара на душата са събрани ...

Сгуших се аз някога отдавна в пурпурен порой
и дълго чудих се за мъдростта на жужащия пчелен рой.
Опитах се път слънчев да открия
и всички тези тайни човешки да разкрия.
Но уви, покой намерих аз не в ярка слънчева прегръдка, ...

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Клейтън и Тайра се готвеха за един малък съботен обяд, в който да се видят и да разменят няколко думи помежду си. Поръчката им беше готова и сервитьорът им поднесе ястията, които си бяха поръчали. Клейтън се беше спрял на пилешко филе на скара с пържени картофи и салата, а Тайра бе фе ...

... на художника, който рисуваше с думи
Навярно си забравил как изглеждам,
как мамят плитчините ми навътре?
В зениците ми уловът е тежък –
с нюансите на сивото изпъстрен. ...

Слънцето бавно изгрява
над студената мокра земя.
И бавно изсъхват дъждовните
капки от новородени дървесни листа.
Отива си мракът - изчезва страха ...

Многото лица на любовта
Размиват се във времето - вода течаща.
И нищо не остава също,
Тъй, както от начало се захваща.
Животът - чувствата и страстите ...

Нашата Земя голяма! -
силна и могъща. -
Ти с любов да я обгърнеш,
тя стократно ти я връща!
Нашата Земя богата- ...