Орис
Нощ като другите -
безкрайна, сива, мразовита.
Камината изпълва с топлина
душата ми от болка свита. ...

Няколко минути насаме.
Няколко тежки въздишки надигат се в гърдите ми.
Иска ми се ти с мене да идваше към онези висини,
но писани са ни само няколко минути да сме сами.
После ще си тръгна със сълзи на очи. ...

Сбогом...
Едно красиво момиче, две сияещи очи
със силата да разпукат пролетта...
Едно прекрасно момиче, а ухаеш на сълзи,
отивайки си тъжно, като есента. ...

Разказвай, за всичко разказвай...
аз искам да мина по всяка
пътечка в леса дълбок,
където си бродил от малък.
Да глътна от всеки поток, ...

Нарамил торбичка по прашния път -
така си отива денят...
И летните облаци бързат
към слънчева мека постеля,
вечерят все още звездите, ...

Трака – трака!
Идва влака!
Баба зелето претака.
Грачи в мрака
черна сврака. ...

Дневникът- Преди пет години
В килера на живота
скрих усмивката, която носех вместо грим.
Оставях на тъгата да избира с кого
какво и как, вечеряйки да споделим. ...

Какво лице.. Каква красота!
Какви очи..
О, тези очи биха могли да те преследват цял живот...
да не можеш да заспиш заради тях,
а когато това случайно се случи, ...

Ако имаш минута за мен,
а ме няма, тревите попитай
слънце имам ли в мрачния ден
или с вятърни бури се скитам.
Ако имаш минута за мен, ...

ЕЛЕГИЯ
Чувства се вихрят в мен.
После – стихват.
Пустиня.
Мираж далечен. Студен! ...

Завърнах се към старите руини,
на детството, към полъха му свиден.
Назад аз тръгнах, към дядовата къща,
вече със име на жена, а не на момиче.
Изтърколиха се годините, ...

Хайде, малко замисли се!...
Нека прочетем отново
старите ни приказки!...
Кой стои, дете, зад Кума Лиса -
тая хитра комунистка?... ...

Заглъхна тиктакането
на живота забързан.
Остана само ръката ти
и две очи, впити в устните ми.
Кожата ми потръпна ...

МОРСКА ЦЕЛУВКА
Морето
се целува
със земята.
На приливи ...

Приятелството
По светa имa нaвсякaде
лицемери и лъжци,
но тaм имa и някъде
хорa с чисти души. ...

Нощ,
море,
луна…
Плисва се вълна.
По пясъка ...

непознат вятър
кръстосва лицето ми
слънчево зайче

Щастие
(Албена 1991 г.)
Вечер. Светлини. Мотори.
Играещи пламъци. Весели хора.
Замислен художник рисуващ картина. ...

Дойдох, видях и... си отивам.
Една предречена съдба.
Във туй пространство аз се свивам,
като изплакана върба.
Сега реката ми изтича ...

РЕФРЕН
Повредена е
тази плоча.
От години
все един рефрен. ...

Моят ден
Моят ден започва
с обичайната белота,
с дъх на йодови пари...
със стенания и въздишки ...

Тръгване от някъде...
Начална гара,
самолети,
влакове,
някакви коли... ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 16-та част
С подобни мисли в главата отново задрямах на дивана в стаята. Определено напрежението от предишната вечер ми се беше отразило и почувствах силна умора. Не знам колко съм спал, но се събудих от шум на отваряща се врата. Джилянов се прибираше. Когато вле ...

Хубаво беше, момчета.
Бяхме на десет-дванайсет години,
имахме велосипеди
и те ни стигаха.
Вечно превземахме улици ...

болкоуспокояващи
за летни гуми с настинка
по пътя - квадратни окръжности
циркулирам
кръжа и паркирам ...

Може би е по-добре така:
Да се заключиш зад една врата,
да се отпуснеш в мекота кресло
и да не питаш де, кога, какво...
Да гледаш през прозореца навън ...

Той е мъничко момче,
ще се учи да чете,
свърши детската градина
и през новата година
всички ще му казват как, ...

Усещаш ли ударите, чувстваш ли агонията?
Дори в дъха ми има болка, пронизваща сърцето.
Буреносен облак се стоварва върху мен,
единствено се чудя за какво ли съм роден?
Подлост и предателство, обграден съм от страдания, ...

"Студено ми е"... караш ледения вятър да задуха по-силно.
"Страх ме е"... изкарваш наяве най-ужасните ми кошмари.
"Искам те"... отдалечаваш се.
„Обичам те”... прошепвам на отдалечаващата се фигура.
Какво е любовта за хората? За някои е като бяла лястовица, която е спасението им в трудните моменти, и ...

Откъсна се и падна
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове ...

Изписах всички стихове за теб
и вече не остана нито дума.
Не те виня, не те боготворя,
за мен си спомен, нищо друго.
Добре, признавам, горд ли си сега, ...

"Омръзна ми да бъда таралеж"– Дочка Василева
Когато Бог ме е създавал,
наравно с всички добрини,
бодлички тайно ми поставил –
да ме предпазват от злини. ...

Две ръце,
преплетени
лиани,
две души,
прилепнали ...