Ти и Естествата ти
............................
като капка роса
заблестя
мисълта ...

Sobre el contenido de mi maleta roja
За съдържанието на червения ми куфар
Me marcho otra vez, está seguro, Поредното ми тръгване е факт.
mas cuando vuelvo... no sé todavía. Поредното завръщане – не зная.
Así galopa el tonto, con locura Така препуска съвършен глупак ...

Последните лъчи на залеза
изпращам с песен на щурче.
Че пролетта е време за живеене
и грешно е през май да се умре.
Но хич нехае Оня, дето взима, ...

Вярвате или не...
Премахнахме смъртното наказание да бъдем демократи
и по едно-едничко нещо да изпреварим Съединените щати.
В България няма футбол, но има повече футболни хулигани
от Англия - майката на футбола. ...

Гледа мило влюбената тя,
стои и мисли си за него.
Безкрайно дълго е сега,
времето прекарано без него.
Часовникът явно не помръдва ...

Пак познатото пътуване.
Цял живот пристигане и заминаване.
Вали. Къде съм? Със кого? Защо?
Неподходящи са въпросите ми за задаване.
Капки и сълзи се стичат ...

Човешкият живот е като книга,
писан страница след страница,
живеем до един момент и стига,
а много искаме да няма граница.
Ако е откъснат поне един лист ...

На 6-ти май, точно на именния си ден почина дядо. Той така си избра. Все казваше: „Когато умра, не ща да плачете, забранявам! Ще пеете, ще пиете и ще се веселите – все едно е празник!”. Много силен човек беше, и физически, и като характер. Тези, които го познаваха, знаят как обичаше да ни командори. ...

А беше хубаво в съня ми
като утринна литургия!
А беше чисто в съня ми
като детската душа.
И палаво беше в съня ми ...

Разхождам се - пиян до веждите от тишина.
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...

Там горе
(на П. Пенев)
Изпитваш ни там горе, от високото.
Годините прекрачва твоят стих.
Подвластно ли е времето, жестокото, ...

Истинската пролет идва със събуждането на природата.
С упоителния мирис на люляка.
С огнено червеното на божура.
Със зелената свила на гори и поля.
Със златния дъжд, който ...

Гореща си, кръвта завира!
Влизам в тебе, твърдо съм решен.
Влажна си, ума ми не побира,
защо съм толкоз много изкушен?
Трудно дишам, пот се стича. ...

И няма го вече любовният рай
Небето на мойта любов се пропука.
Светкавица блесна и в миг онемя.
От тази внезапна сърдечна пролука
разля се горчива, студена тъма. ...

Оставù ми кичур от косата,
твойта лека стъпка във росата.
Оставù за спомен и очите,
да се сливат вечер със звездите.
Оставù целувка сладострастна - ...

ПЪЛНОЛУНИЕ
Нощта със ефирност ни свети,
облива Земята навън.
Напомня пак меко на всеки,
че вече е време за сън. ...

Седни до мене, самота.
Тъгата си в лилаво облечи -
така по-малко ще горчи
продаденото утре,
измаменото вчера. ...

Веднъж извърших нещо срамно.
Ала, от срам или от страх,
аз истината не разказах -
дипломатично премълчах.
Защо си замълчах тогава, ...

Първата любов бе драматична.
За жалост, втората, с трагичен край.
Но третата - тя издържа стоически
на бурите - дойде бленуваният рай.
За мен ти беше всичко, за което съм мечтала, ...

Не ми е във кръвта да бъда лоша.
Дори и да ме спъне някой с крак,
а друг да ми забие два-три ножа,
аз пак ще съм добра. И пак, и пак...
И не от глупост, Господи, от обич ...

И ако дните натежат
като зърна от чепка грозде
и ако спомените ти мълчат
и мъката отвътре гложди
и те удавят лунни дъждове ...

Когато спиш до мене,
тъй - тиха и спокойна е нощта.
Дошла е тя от нас да вземе
една частица от съня.
И твоето, и моето безумие, ...

Все търся себе си! Не знам ще се открия ли?
В детето, което немирно на двора играе.
В момичето с поруменели от слънце страни
или в жената, която отново мечтае.
Ще се открия ли? В ято чайки над любимия град. ...

Аз знам, ще си отиде
някой ден
от тебе
Пролетта.
И Облаците ...

ОБРЕЧЕНИ
На смърт отивам в този час.
На смърт! Обречена в забрава.
За любовта загивам аз,
изпепелена във жарава! ...

Днес нашарихме яйцата,
че е празник за децата,
ден велик след дълъг пост -
днес възкръснал е Христос.
Вкъщи рано някой трака - ...

Къде си ти сега? За да ме гушнеш в нощта!
Днес трябваше да бъде твоят ден рожден и да празнуваме в този ден!
Сълзите ми не спират за тебе да ридаят!
Ръцете ми не спират да те желаят!
Очите ми не спират да те търсят. ...

ДЪЖД
Така навярно никога не е валяло –
не дъжд,
а сребърно стъкло се спуща в здрача,
като разкошно венецианско огледало; ...

Денят свърши, вечерта дойде.
Виждам те сега, вижда те и моето сърце.
То те харесва, мило.
Харесва те, защото си добра.
Добра и красива, красива и усмихната жена. ...

Отново е пълнолуние.
През прозореца сребърни снопчета се спускаха върху лицето на сина ми.
Това малко създание бе глътките ми въздух в дробовете. Целият ми живот. Вдъхновението върху празната страница на монитора.
,,Имате съобщение в пощата''
Разсея ме малкото пликче, примигащо на екрана. ...

да възпламеним любовта,
отдавна иска да живее
още и още
и да продължим,
отдавна е време ...

Животът ми е цирк,
а аз съм в него клоуна
с усмивка на лице,
макар и да съм болна.
Там някъде дълбоко - ...

НА РЪБА НА ПРОПАСТТА
Огледа около себе си и навсякъде бе бездна... Бездна, която застрашаваше да я погълне, заедно с целия ù нещастен живот.
"Точно на мястото си съм", помисли си тя и спирайки крясъка си, започна да се взира с копнеж в дълбините на бездната. Зейналата ù паст сякаш я подканяше да ско ...

***
Търся те
в бистрия смях
на дете.
В майски цвят. ...

Тежи ми, че вече няма нищо.
Че слънцето все грее, а не топли.
Че и залезите не се окъпват в красота.
Тежи ми, че във всичко липсва смисъл.
Че един ден и друг са все еднакво кухи ...