Колко пъти изпускам влака към себе си,
несверила часовника-истина,
с тежки куфари - нерешени ребуси
на перона на Недонаписаното.
Колко пъти се лъжа в лицата зад маските, ...

Уморени са очите ми, любими, да се взират в пътя прашен все за теб.
Уморена е душата ми, прости ми, да копнее без минутка да се спре.
Уморено е сърцето да пулсира във очакване на всичко недошло.
Уморих се да тъгувам и умирам, ден по ден... безропотно…
Уморих се, трябва да отдъхна, да те чакам просто ...

В малкото градче на края на света,
непознато дори на местни хора,
има една къща стара, много цветя
и една крива череша на двора.
Първите слънчеви лъчи огряват ...

Влюбих се в човек, когото мразех, в човек, когото исках да убия.
Изведнъж започнах да го харесвам. Бях искрена, наистина бях
искрена – вече не го мразех – това ме плашеше, защото вътре
в себе си знаех какъв е. Знаех как влиза под кожата на хората
и знаех, че прави същото и с мен.

Великата история на
един беден мъж
Част първа
- Влизай и да не създаваш проблеми! – рече ми полицаят, като грубо ме бутна в малката килия в ареста – Изчадие с изчадие такова. Тръгнал да се съпротивлява на полицията. Заслужаваш да изгниеш в затвора.
Аз не му отговорих. Не говорих и в колата, докато м ...

Поглеждам небето – безрадостно, сиво.
Природата тъне в безцветна мъгла.
Денят ме притиска и страшно, и диво.
Изпадам в бездънна печал и тъга.
Да, всъщност това е житейското бреме. ...

посВетено
Задъхва се душицата ми клета,
безсилна тази примка да отхлаби.
Обострен ми е май имунитета,
макар че мойте ангели са слаби. ...

Обичай се, скъпи, обичай се !
Да, себе си... щом мен не можеш.
От образа си привличай се,
гали се по смуглата кожа.
Целувай се сам. И задъхано ...

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е, сякаш не съществуват чудеса. Другият е, сякаш всяко нещо е чудо"
Алберт Айнщайн
Чудесата са неразривни и монолитни.
Те са нюанси от неизвестен цвят.
Има ги в пълнежа на моите възглавници, ...

Светът на сънищата – един свят, изпълнен с неяснота, с много ярки цветове – нюанси отразяващи силни чувства и мисли. Цветове - замъглени, матирани по един странно опияняващ начин. Усещане за всепоглъщаща емоция – щастие, страх, тъга,съмнение... любов. Всичко това, изкривено и пречупено през призмата ...

Със шепа обещания за вечност
прилъгах спомена за теб
в безлюдното гнездо на самотата си...
Прегърнал тишината -
дочувах мислите ти ...

Самотна си и аз съм сам.
Добре все пак, че те усещам.
Дори къде си аз не знам...
Защо за тебе все се сещам?
Ще те позная ли, ако те видя? ...

СЪНЛИВАТА луна се
пробужда от кошмарния сън.
Скрива лицето си
в парещо було.
Греят звездите, обречени. ...

В градина пъпеш, плод бостански,
слуга на генерала Ганьо Балкански.
Вифаджия герберски с уши големи.
Подслушва сини, зелени, червени,
та да докопат ГЕРБ меда от кацата, ...

Ние сме толкова големи и толкова малки. Безкрайни като океана. И малки като любимата чаша с кафе на масата вкъщи. Толкова вълнуващи и пълни с тайни като морски вълни. Толкова обикновени, като любимата чаша в ръцете ни сутрин.
Ние, човеците - еднакви и единствени. Обидата ни смалява. Ласката ни просв ...

Обичам самотата.
Обичам и тишината.
Когато сутрин слънчо
през прозореца наднича
и слънчево зайче по стените тича. ...

Кажи ми, що желаеш, Душо моя?
Кажи, с какво да те даря?
Ако искаш, мога от небето звезда да ти сваля!
Ако искаш, мога в скъпи дрехи да те наглася?
Или с отбрани манджи да те нагостя? ...

Ти си тази, която привлече очите ми
и забравил за целия свят,
следвам плах, събудил мечтите си,
а в душата сигнали от чувства звънят!
Ти си тази, която подмами ръцете ми ...

Самотна стая...
Самотна стая...
четири притихнали стени...
без прозорци и без светлина -
тук ще ме намериш ти. ...

Наранената душа не обвинява,
тя търси причината в свойто сърце,
усмихната през сълзи се изправя
и тръгва смело да се раздаде.
Възражда се отново в тъмнината, ...

Вали вече от седмици, а небето е като натежал тензух, от който се стелят вълни от студена пара. Влагата е пропълзяла навсякъде и като слузесто, жадно животно е изпила всички цветове от света, оставяйки го да тъне в досадна сивота.
Има хора, които в такива дни са подтиснати, други, като касиерката на ...

Подслон
Душата ти не искам на земята,
добре тогава, нека да се рее,
щом двамата сме яхнали съдбата,
и вятър моята ще я повее... ...

Ще ти се усмихна - като първия път, когато те видях. Естествена, непринудена, обикновена... и много, много красива. Излъчването, присъствието, добрината ти - просто няма как да се скрие това, което виждах за пръв път. Идваше срещу мен, все едно чакаше моя поглед и внимание. И аз го направих! В мига, ...

Водни хора, змиорки или просто хора,
дайте път
на олющените ключове,
на неуверения Хамлет,
път на тамариндите, ...

На ръба на зеленото
Седиш срещу мен.
Говориш разпалено.
В очите ти скача зелено пламъче
като дяволче... ...

Нощта се преоблече в нова роба.
Съблече черната си стара рокля.
С лилава на сребристите цветя
и със коси на златни букли.
Превърна се в море от кадифе. ...

"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората - ...

Ти огнена диря
остана
сред океана
от кръв,
една непревързана рана, ...

Писна ми от твоите лъжи,
с какво заслужих го това?
Къде сгреших, ми кажи,
че постъпваш с мене така?
На есемесите ми не отговаряш, ...

Благодаря на Кадир, че сръчка музата ми с това:
Тази нощ размечтала съм лято,
нежни бризове, смях и отмора.
Тази нощ закопняла съм ято
волни птици дивящи простора. ...

Когато съществуваш във химерите
тук всеки полъх буден ме държи.
Такава обич няма да намерите
тъй дълго във небето да кръжи.
Синее то, от щастие преливащо, ...

Тя ме иска, аз също я искам,
ала още не знаем това.
Лекострунна китара разплисква
уталожените сетива.
Предначална хармония ляга ...

ДНЕС И ВЧЕРА
Някога в ушите ми шумеше
порив дързък като младо вино.
Беше пролет. Знойно лято беше.
Беше преди толкова години... ...

МАЙСКИ ДЕН ДЪЖДОВЕН
Прекрасен майски ден!
Дъжд вали навън пороен,
но слънце грее в мен
и денят е тъй спокоен. ...

С усмивка ще започна.
И ти благодаря за милите ти думи,
които достигнаха до моето сърце.
Едно сърце, докоснато от любовта.
Докосна ме и избяга. ...

Видях слънца. Видях и океани.
Живях без страх. Живях сред драми.
Живях за мен. И против мене.
Бях с дъх студен. И вдишах навреме.
Имах сила. Имах светлина. ...

И той я погледна и ù каза:
Знам, че си красива,
знам, че си добра..
Знам, че си и талантлива
и че си жена мечта! ...