Безкрайни
думи от гласове
с молби,
със запалени свещи
и очи ...

С теб съм объркана,
обичам те, чакам те, старая се,
но все не успявам,
все недостатъчна съм.
И все тя перфектна е, ...

... И щом си омагьосан, стой си там -
при лебедите. Мен не ми отива
да мажа люти рани със балсам
или да шия ризи от коприва.
И няма да те чакам сто лета - ...

На Мария Вергова
В житейски плитчини глава не сврял,
пригалих бос озъбените туфи
и със венец от миди и корал
морето взе за мен, че се натруфи. ...

Аз не можах да те обхвана
и пребродя.
Всеки път, когато те докосвах
и си тръгвах от теб запален -
се изкачвах нависоко ...

когато носорозите се смееха
в най-розовата осма нощ от седмицата
изчезна времето
@
тогава стадото дълбаеше из сънищата ми ...

Жената опложда духа на мъжа
така, както той ѝ опложда плътта.
Любовна искра. После лумнал пожар.
И ражда духът оплоден красота!
Разсича победно с пророчески мълнии ...

Ти просто си тръгна, ей така,
без да се сбогуваш и без причина.
Както есента преди зимата да е дошла,
ти нанякъде ей така си замина.
Остави спомени недоразказани, ...

Осъмна розата във сняг-
цветът и малките листа
покрити бяха със снежинки.
Кристални, малки, бели -
една след друга наредени, ...

И дните минават
все едни и същи.
Нощите оставам
пак сам вкъщи.
А колко мразя ...

Конете на деня - на водопой,
усмихната се губя в ширинето
и виждам баба със стария разбой
тъче пътека към небето.
И викам детството - наивно, босоного ...

Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...

Колелото на живота
Човекът на тая земя
идва като пеленаче
и в своята зора
суче, спи и плаче. ...

Ако не искаш да живееш, защо се мъчиш? Отиди, купи си земя, вземи си лопата, отиди си на земята. Изкопай си гроба, върни се, скови си ковчега, изкъпи се, облечи се в най-хубавите си дрехи, постели си в ковчега, вземи си нещо за отвъдното. Положи си ковчега в гроба, легни си, завий се, наяж се, излез ...

Живеем ли в правова държава?
Живеем ли в правова държава? Разбира се, че не!
Дори ще дам пример с моя живот. Преди няколко години аз и съпругът ми (тогава просто съдружник) ограбихме една банка. Бяхме си изработили план и разбира се успяхме. Аз бях позната с прякора Танчита, а мъжът ми като Лео голя ...

Ние не сме сами.
Нямаме половинки, на които да облегнем натежелите си от проблеми глави, няма на кого да се оплачем, но въпреки това не сме сами.
Ние не споделяме храната си с други, не делим мечтите си, леглото си, надеждите си, проблемите си и пак не сме сами.
Ние не сме от тези, които бързат да п ...

Как сладко спиш, душицо моя,
и лекичко потръпват крехките ти раменца.
Навън е нощ и тихичко шуми прибоя.
Две гълъбчета пърхат със крилца.
Как сладко спиш, душицо моя, ...

Ти искаш да бъдем завинаги,
но ние не можем това,
след време ще бъдем изстинали
и пепел насред пепелта.
Небето дали е завинаги? ...

Тъжно из листата се промъква.
Сам умира в есенната шума
и следата му безпомощно помръква
като изтървана, груба дума.
Ако се помамиш и го следваш, ...

ПАНТОФКАТА НА ПЕПЕЛЯШКА
Пантофката вълшебно
блестеше във нощта.
За Принца непотребно
бе всичко след това. ...

Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.
От очите на бурята взех искрометни светкавици, ...

Че кой на младите години
не люби вечерите сини?
И кой тогава да загрява,
че ден след ден си остарява?
А те - годините - дойдеха ...

Спомените тихо отболяват
или парят в нощи без звезди.
Щом Земята снежно се кръщава
някога от спомени боли…
И вали едно различно време ...

Огледалце, огледалце от стената,
отворя ли си мъничко устата,
всички в интернет се подиграват
(е, няма управия в таз държава!).
Без уважение и ням поклон ...

И такава пак ме обичай
Когато съм лоша, толкова лоша,
че ти се иска да избягаш далече от мен...
Не! Не изпивай поредната чаша!
Не покривай сърцето си с платнище от лен. ...

Дванайсе
Мониторно хипнотизиран,
прегръщам с поглед
изсъхнало дърво.
Неистово жестикулират ...

Измислям те
Измислям те добър, усмихнат,
единствено обичащ мене.
Измислям коледна закуска
в едно уханно, друго време. ...

Колко мило, щом запътвам се към
теб
и обличам болката с помисли
разумни,
та други да не дириш в скръбния ...

Това никога не е бил моят свят.
Душата ми умира всеки ден.
Искам отплата от всички.
И безмълвни да бъдат.
Имам толкова неща да кажа. ...

От липсата ти плисва светлина
Смутен,
Дъждът загръща локвите опърпани,
невярващо премигва,
разтърсвайки на кестените гривите, ...

Вървяхме всички -
куци и сакати,
строени бяхме
"бъдно" да строим!
Със зъби скърцахме ...

Сбогом
Бели стени, бели покривки, откъснати цветя...
Мониторът тихо писука в ритъма на сърцето,
из тъмните ъгли се крие Смъртта,
готова всеки момент да си покаже лицето. ...