В хоризонта на очите ни
бавно тлее денят.
Без капка влага, изгарящи,
в двубой са устните,
твоят дъх и ударите на сърцето ми. ...

Сутрин е най-хубаво. Но рано сутрин… преди звуците на събуждащи се животоподобни хора, тръгнали нанякъде и мърморещи неприятно. Рано сутрин… преди слънцето да се е показало напълно иззад сградите и преди лъчите му да започнат да топлят. Рано сутрин, когато всичко е някак си измамно тихо и спокойно, ...

Любовта е опиат
Тази вечер неустоимо ме плени
и миг от вселенски взрив се роди.
Пред очите ми изгряха звезди
и сетивата ми чудото разби. ...

Очите!
Черно-бяло все виждат
поредна любовна лъжа.
Сърцата обичат,
но пак не им стига, ...

Разпънати на кръст
от сто великденски въпроси.
Разпънати на кръст,
по сто товара носим.
И сто са равносметките, ...

Горчива съм и трудна за преглъщане.
Задръжки не понасям! И провали...
Като миг отлитам - без завръщане,
но помня винаги каквото са ми дали.
До дъно пия, без да се вживявам – ...

ВСЕЛЕНСКА ЛИТУРГИЯ
Всички имаме един Бог,
а го наричаме различно.
всеки надува своя "рог",
и иска той да го чуе лично. ...

Елегия...
...и любовта ни сякаш по е свята
защото трябва да се разделим.
Димчо Дебелянов
Кога да е, то все ще стане, ...

Завърнахме се днес от Емирата.
От пътя дълъг още съм унил!
С обидни думи още съм в устата,
те все напираха, но бях ги скрил!
Там бяхме да им правим кефа, ...

ИЗПОВЕД!
Казано честно нищо не ми е в ред.
Какво ли? Ето започвам да изброявам,
но може ли да почна отзад напред?
Объркан съм, просто се задушавам. ...

Един сив път, път в кръг и сиво небе над него.
Някой запали Искра, Искра вътре в мен,
тя тихо шепне, докато светът крещи.
Не искам да те слушам, свят, Искрице, говори ми ти.
Защо си толкоз плаха и майка си на плах копнеж? ...

Пустеят къщите на село -
тухлите от скръб се ронят,
прозорците - тъжни немеят,
призраци из стаите се гонят.
Тук-там ще видиш немощен старец, ...

Сто земи да пребродя на Изток,
сто луни да оставя зад гръб,
сто реки от любов да пречистя,
с бури сто пак да тръгвам на път…
Ей така си завихрям живота ...

Какъв си ти? Защо обиквам те, но без да те познавам?
По теб обезумяла съм… Защо така е, хич не осъзнавам!
Какъв си ти? Защо слова не ми достигат пак да те опиша?
Защо покажа ли те аз на всяка, тя по теб въздиша?
Какъв си ти? Та аз не зная името ти даже как е… ...

Празнуваме празника Вси светии.
Тиквата прави вси простотии.
Това е тя - един фенер -
Боко - нашият премиер.
Може да ви звучи комично и забавно, ...

Колко ми е мило, колко ми е драго,
че съм на гости при баба и дядо!
Има тука пиленца,
сладички мъниченца!
Има и писани, ...

◊НА ПАНАИРА◊
Аз, Мила и Добрила
отидохме на панаира.
Взех си въртолет,
а пък Мила сладолед. ...

Ти беше моята любов,
дойде внезапно в синеоко лято,
не каза "сбогом", тъжно отлетя
като лястовица след безгрижно ято.
Ти беше моята стихия, ...

На Маги
Когато сутрин слънце се събужда
и нощ очите си измива;
когато чак душата има нужда
от хубав ден да се напива; ...

"Прекален светец и Богу не е драг!"
Спокойствието вече ми е дреха,
придиплям си отминалите бури,
фустаните на идващото време
не ще играят в мисли богохулни. ...

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...

Музиката- или онова прекрасно чувство на вдъхновение. Една песен – а е целият ти свят. Свят на върховно изживяване- пулсът в сърцето ти, мелодия в душата, тоналност в съзнанието, ритъмът на кръвта във вените. Момент на безсмъртие- затвори очи и си представи, че светът е точно под краката ти. Разтвор ...

Днес даже и небето се разплака.
Валя до дупка. Слънце не изгря...
В оная нощ, когато тебе чаках,
се пръкна тая буря. И узря...
Тръбяха гласове на синоптици ...

От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях
и как дъждът внезапно се превърна
във сняг, от който ме е страх,
защото ми напомня, че съм смъртен, ...

Очите ми не са огледала...
Защо се търсиш, отразен във тях?
Обичах те - безумна съм била
да крия сълзи в изумруден смях.
Ръцете ми не са като лиани, ...

Есенна приказка
зад девет планини в десета
окото на живота бе се свряло
в хралупата на горските джуджета
под корените на дъба бе спряло ...

Обикновена изповед в александрин
In corpore vivo
Върви към предците с корона от спомени –
кога отпътува... в кой час се завръща?
На своето място вековно от корени ...

Ледена жена
Стоя сама, загледана в нощта,
обгърната с воал от тишина,
сълза - кристал отронва мисълта
и тихичко се слива със дъжда. ...

Студено е. Не лази ли по кожата
тази есенно-пълнолунна ледина?
Събужда ли в теб мисли за безбожие?
Побратимяваш ли се с призраци в нощта?
Не ти ли изглежда малка Земята? ...

Какво прави те щастлив, не зная,
но сега да видя усмивката ти желая.
Искам всяка твоя мечта
да се превърне в реалност сега.
Помниш ли звездната нощ, ...

Зимен сън
Наесен ми става
частичка по-розово,
бримка по-жълто.
Дори да вали, ...

Има красота!
Има красота в една есенна тъга...
Има красота в душите ни една в една опрени!
Има красота в какаовия цвят на нашите тела!
Има красота в емоциите преживени! ...

Моя грешна любов,
моя срамна болест,
топъл допир суров
и свенлива горест,
подранила зора ...

Преди не смеех даже да помисля,
че ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!
Но не така решила бе Съдбата, ...