Овали
Понякога ръката ми
е ръб на мида –
порязва и боли до вой.
или дъга, покров извит, ...

Ридая вътре в себе си, усещам, че
заглъхвам в непосредствено съмнение,
но впивам нокти в костите и вените
на старото си пълно недоверие.
Събарям го. А как тежи то. Тонове! ...

Една мечта, обгърната в копнеж,
една мечта и реална, и фалшива.
Една мечта, отвеждаща ме там далеч,
една мечта, с която да се чувствам жива.
Една мечта - тъй тягосно обречена, ...

Скоро щеше да настъпи моментът. От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор. Тялото ù и сега не ù се подчиняваше, както в началото. Цената на безсмъртието беше жестока. Нямаше представа на какъв принцип се случваше. Можеше да минат осемдесет години, но мо ...

Ще ме мислиш... и след много време,
когато ти си тук, а аз в безкрая,
обещай си този път да не потръпнеш
при мисълта за любовта си със оная.
Накарай кожата си тихо да кротува ...

Есента дойде в моята душа
и дъжд пороен заваля.
Мъгли сърцето ми обвиха,
студове вътре в мен
гнездо си свиха. ...

Тази вечер беше поносимо тъжна. Ти не беше мърдащ кактус в корема ми, а по-скоро информационен шум. Жужеше ми, а аз си слагах тапите за уши. Няма те. Няяяяма. Но, естествено, разплаках се. Съвсем за кратко и точно на вратата (врата и праг винаги значат колебание). От мен висяха телата на думи, които ...

Консенсус
Невинаги в живота можем
на всекиго да угодим –
дори геройски труд да вложим,
не ще проблема разрешим. ...

Чакам те. Ще стане полунощ.
Ще светнеш в зелено на екрана
и ще се превърне ужасът в разкош,
и ще знам защо съм останал.
Чакам те. Целувка да пратиш, ...

При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път... ...

Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.
Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ...

Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дум ...

Към шампиона
(Посветено)
Пътека към птиците, стръмна, нагоре,
намери и стъпи на острото – сам.
Въпросът най-труден пред теб е отворен: ...

Дълго ли, любими, чака
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...

Целунах го почти като на кино!
Моментът бе достоен за сюжет
на следващия филм със Анджелина.
О, устните ми бяха като мед!
Прегърнах го - да литне до тавана ...

Обходих с мислите си
в танца на нощта земя.
Търсех изгубеното пламъче
на любовта сред самотата.
И веднъж под лунната дъга ...

Жаждата за чиста пролет,
чувството ми за вина,
като птиците след полет
търсят свойте имена.
И защо така отрано ...

По душа съм само на двадесет и четири,
физически - на почти тридесет и седем,
по знание и мъдрост – на светлинни години.
Сега, когато съм готов да ти дам всичко
или всякога, когато пак ще е същото, ...

СТУД
Тук клоните са в лед
и в лед – дърветата,
и лед сковава храстите крайпътни.
Не дъжд, а лед се сипе от небето – ...

Събличам се и хуквам гола във нощта.
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...

Какъвто съм, такъв ще си остана…
Не търся по-големи труфила!
Стоя пред нивата си не орана…
Да почна ли, или да спра?!...
Какъвто съм… Такъв и ще остана… ...

От утре, вместо вечното “Здравей!”,
ще ползвам обръщенията ваши.
Ще кажа аз едно “Сенсей ни рей!”
и бързо ще премина към “маваши”.
“Уширо” аз не зная в този бой. ...

Изгаряща любов. Болезнена раздяла.
Животът продължава монотонен, сив.
Във клетка се превърна стаята ми бяла.
По устните ми тръпне вкус горчив.
С илюзии залъгвам пак душата. ...

Музика и изпълнение : Иван Дракалиев
24.12.2012
Амстердам

Да вярваш в доброто е даденост,
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.
Вечерям сама на свещи ...

Не вярвах, че умирала надеждата.
До днес. В краката ми умря!
Изглежда я застигна неизбежното -
изчезна, разпиля се, изгоря...
Разбира се, изпратих я с мълчание - ...

Град.
Улици.
Хора.
Вървят. Лутат се. Скитат.
Замислени. Сериозни. ...

Когато
със желание творим,
трудът ни с космос е съизмерим!
Във интернет
твори един поет. ...

Високи сини планини,
реки и златни равнини...
Младен Исаев
Високи колорадски планини,
реки и прерийни равнини, ...

The Script-the Hall of Fame ft.will.i.am.
Yeah, You could be the greatest
You can be the best
You can be the king kong banging on your chest
You could beat the world ...

На Мария Вергова
И този път земята оцеля,
пророците подадоха оставки.
Едно момиче в морските поля
събираше звездец и незабравки. ...