Непростимо е Хора,
от години - мълчим
и сега Небосводът,
не прилича на син,
и не помним Героя, ...

ДВОЕН ПЕРСОН
Защо когато казвам нещо,
коренно обратно го чувствам.
Защо на хората едно показвам,
а когато съм сам се отпускам. ...

И само нощем съм себе си -
когато съм сам -
тогава дишам…
И пиша,
макар да знам, ...

Моят свят е тъй малък –
и в сърце се побира,
разтуптяно и цветно –
там гнезди цял Всемира…
Не бъди с мен спокоен! ...

Евангелие според Матей 16:1-3
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето ...

На Д.
Черните очи... Две черни бездни.
Няма път за връщане оттам.
В ада им прокълната ще чезна
и ще гина във властта им, знам. ...

Ти си тръгна от мен като лодка
от пристанище тихо в зори...
със веслата на плавна походка
се изгуби в солените дни...
...а косите ти вятърът летен ...

Живяла някога във морски град,
безумно романтична поетеса.
В живота претърпявала обрат,
затуй решила да смени адреса.
Решила да започне отначало, ...

Задуших се, Архангеле, от подавки.
Вълци вият в кръвта ми.
Жените са с черни забрадки
и мълчат като камъни….
Свещичка само белее. ...

Задушница напук на ГЕРБ -
безинфраструктурно пътуване към мъртвите

Стоя над листа си разстроен...
За всичко ли в света съм крив?!
Аз знам, че съм човек достоен
и правя всичко със мотив!
Оглеждам се във Обществото, ...

Дъхът ми пъпли по гърдите ти напъпили
и сладък мирис гали сетивата ми.
Изпивам устните ти топли и изпръхнали.
Ръката ми потъва във косата ти.
И капчица по тялото девичо ...

Злокобна тишина
пронизва ми душата,
в разцвета на нощта
засенчва самотата.
Как тихо е и ясно, ...

Едно безсмислено, остатъчно докосване.
Усмивки, неочаквано учтиви.
Приятелството подлежи ли на износване?
Днес наш'те цветни улици са сиви.
На стадиона днес е твърде чисто - ...

Нека да се гоним
до лудост,
все някога ще спрем,
нека да се спираме,
все някога ...

Коя?
Тя е малко, крехко цвете
с жълтокафеникави листа,
сладки са ù плодовете,
свети ярко през нощта. ...

---
"Не искам и да знам какво купуваш,
но аз на този свят съм просто гост,
все някой ден ще трябва да пътувам..."
--- Валентин Чернев ...

Виновна съм
Виновна съм за всичко, не отричам.
Но прошка милостива не желая.
Грешах безумно в опит да обичам,
стаила в длани късчета от Рая. ...

Сърце, предател си!
Прекрачваш границите на разума
и пак към него ме водиш ти!
Към любов, останала в мечтите,
и пак забравяш защо го остави ти!? ...

Кое е по-ценно – изкуството или науката?
Науката и изкуството са неизбежни части от живота ни. За всяка отделна личност едното има по-голямо значение. Но има и такива, за които и науката, и изкуството са еднакво важни. И аз съм от тези хора.
Всеки ден се сблъскваме с елементи от изкуството и науката ...

Сберат ли се на розобер честит,
предвардили петлите първи,
и с гръб от грижите превит,
прекъснат ли момите върви -
годината на пръсти се изнизва, ...

Обичай ме без край
и аз това ти обещавам.
Две сърца, два живота,
две съдби в една любов,
по-голяма, по-чудесна, ...

Вятърът се любеше с морето
и от любовта им се роди
пенеста вълна, а в мен детето
тича пак по мокрите следи
на отминалото време - ето, ...

Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...

Събудете се, драги българи! Привет!
Страната ни върви назад, не напред.
Политиците ни са менте.
Сякаш за грабеж чакат те.
Събуди се, племе заспало! ...

Огън от стиховете си ще наклада
Ако зная, че някой ден от мен ще си тръгнеш,
аз ще направя всичко... всичко, за да те спра.
Колко безумно обичаща съм, ти ще узнаеш
от стихове, които всяка нощ за теб ще творя. ...

Събудих се в три
през нощта и
усетих топлина.
До мене спеше ти,
момиче на мойте мечти. ...

Защото днес сме болката
отляво,
стаена между спомена
за лято,
между кафето, между две цигари, ...

Думите въртят се в кръг
и търсят нечий шаблон,
във който да се приютят на завет.
За да избелеят.
Всеки път ...

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."
Свобода и робство. Един непрекъснат кръговрат от избори и правила.
Свободата е правото да избираш и свободно да изразяваш позицията си. За мен тя е висша ценност. Присъства във всяко мое действие и всяка моя дума. Благодарение на предците ни сега жив ...

Как спа нощес?
След като луната се изключи...
влезе ли в съня си със финес?
Ходи ли във необятности далечни
сред пейзажи стряскащо красиви, ...

Червеното... сякаш невидимо...
А огънят - сякаш изтлял...
Щастие - отдавна прокудено...
Мечтите - стават на кал.
Червеното... болка премрежена. ...

Какъв е истинският мъж...
задавах си въпроса не веднъж?
Дали е джентълмен с букет цветя,
понесъл ги към своята жена?
Или пък някой бизнесмен... ...

БЕЗ МОЯ МИЛ
Днес мъката си да изплача
идвам тук, при теб, море.
По пясъка вървя във здрача,
заслушана във твоя тих напев. ...

Обещавам от утре ще бъда различна,
търпелива, добра и разбираща,
обещавам - ще вярвам на думи, на всичко,
само ти ще ми бъдеш пристан...
Обещавам от утре гнева си да крия, ...

Каквото да разкажат мравките -
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...