Ако предположим, че ТЯ е тръгнала,
може ли да решим, че сме за някъде?
И когато страхът ни прегърне,
можем ли да питаме чрез нея –
Ти посочи ли стръмния път? ...

Не съм в различен свят, и ти не си.
В една галактика живеем с теб.
Сред необятната и звездна степ
по млечни пътища не ме търси.
Във синьото на облачната дреб ...

Благодаря Ти! С очите и техните сълзи
за туй, че отвори вратата на бездната.
И в тихия хлад на нощта с полусенките
ходиш по мокрите плачещи улици,
за да стигнеш до мен и моята нощ. ...

на тази спирка забравена
влакът просто се случва:
само възможност
пространство и време
търсено и намерено ...

Нежни устни докосват други,
всичко започна така помежду ни!
Целуна едно дете,
което теб обичашe.
За пръв път усетила чужди устни, ...

Излязох да се срещна в Кърджали с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...
Тук бе мравуняк истински от пъстри хора... ...

а сега аз умирам
не се раждам после светло
а само тихо гасна
защото някога
някъде ...

Има нещо зловещо във тоя живот.
И не зная дали ще отгатна какво е.
Аз отказвам да видя, поела съм - толкова,
а обратният път е едничък за Господ.
Нещо бавно души ме с готовност за бой. ...

Открих буркан със сладко от смокини
на рафта дървен в старото мазе –
поставен там преди една година
от баба ми... Смъртта и нея взе!
Капачката с дантелка от хартия ...

Как трудно е да кажеш „извинявай”,
в очите гледайки човек.
Как трудно е да си признаеш
грешката, направена от теб.
Хора сме, безгрешни няма! ...

Слънцето успя да ме измами,
вятърът излъга ме в нощта.
Като прашинка нейде ме отнесе
и се присмя. ”Ти слаба си жена.”
Слабост ли е, че звездите ...

Един ден на планината Олимп настанала ужасна скука. Боговете толкова много си имали всичко, знаели всичко, можели всичко и виждали всичко, че без да разберат как точно, изведнъж изпитали непоносимо отегчение. От всичко. Нищо вече не ги радвало. Нито красивите Богини, които се люлеели на люлки, изпле ...

Гняв, пазен вътре в теб,
изразен в рими... друг начин няма...
За любовта, която тайно мечтаеш,
са ти нужни двама.
Стената ти пълна с песни, ...

Късно лято с аромат на наближаващата есен,
лист след лист багрят се в ярки цветове,
понася се навред позната, тъжна, но красива песен,
сътворена в минало далечно от самите богове.
В тази песен се разказва за рая тук на земята, ...

И днес дъждът ни отмина.
Небето без облаче е над нас.
Под краката земята ни стене,
напукана, молеща без глас.
А хората Богу се молят, ...

Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...

Мечтание
С тебе пак се разминах...
Всъщност – беше ли ти,
или пак припознал съм се в мрака?
Все се взирам в нощта ...

Отвътре удряш като меч,
кован от непрестанни грешки,
и с устрем на един копнеж,
изгубил се в живот човешки.
По-силно си дори от мен, ...

Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна... ...

Ще бъда с теб сега и завинаги,
до края с теб ще остана,
ако потъваш вечер в очите ми,
а сутрин с усмивка за мене изгряваш.
Ако в мене виждаш небето, ...

Мога само да поздравя нашите олимпийци за това, че не се поддадоха на изкушението и не посегнаха нито веднъж към златото!
Когато приятелите ми станат повече от враговете, или съм успял да се превърна в много добър човек, или съм се оказал заобиколен само от лекари...
Фейсбук винаги ме пита какво мис ...

Лъжата, казват, служи за добро
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим ...

Ти питаш, синко, как живея.
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече. ...

Мога да бъда всякаква.
Не ми казвай колко съм нежна.
Не ми казвай колко съм праведна
и цялата безметежна.
Мога да бъда истинска ...

В пустинята оазиса открила
в морето перли и корал
в сушата роса и дъжд
в дъжда подслон и стряха
в бурята покой ...

Вече сме далечни,
времето не може никак
да върне нищо,
вече сме различни,
времето не може да спре ...

Тайна
Не искам да те лъжа.
Но не мога и да кажа.
Искам да избягам,
но пак при тебе ида. ...

Когато моята магия
докосне твоята съдба,
когато в ,,синьо” те обвие
на моите очи греха,
забравен спомен ще извика, ...

Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...

Ежедневие
Като на шега обидиха ме снощи,
пътувайки с тролея към дома,
но аз преглътнах – не казах нищо,
само си помислих: от нерви е това. ...

Дивите коне
подгонили вятъра -
търсят реката.
***
Орелът разсече ...

Виновно е...
Сърцето пак е полудяло,
сърцето пак е пощуряло.
Препуска бясно, галопира,
разума не чува и не спира. ...

Във сухо слънце
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него, ...

Марго Дън казва истината, само истината и неподправената истина в своя репортаж за радио BBC със зловещото заглавие „Смъртоносната игра на България“. Макар дошла за кратко у нас, британската журналистка вярно е напипала пулса на родния футбол и точно е определила неговата диагноза: неразривна връзка ...