На Майка и Татко
Как искам Майка жива да прегърна,
и съня си в реалност да превърна.
Макар и да сме един от друг далече,
бариера между нас, няма да има вече. ...

Мъка в пъкъла? -
Боже! Разкош!
Като нож, посред нощ – разголена…
- Бързо в ъгъла?
- Може – за грош. ...

Настроение
Окапват последните листа,
сухи вейки бръснат небето,
разчесват грапавата виделина
на баирите в навъсеното чело. ...

Тъгата следва ни по пътя дълъг като игра децата...
защо сме тъжни и унили, щом няма вечно да сме живи ,
розови мечти или студът във нашите души -
от тях ни боли по начин, който не прости.
Всеки сам решава дали тъгата да избави, ...

На смядовски диалект
поздрав за празника
Туй, пуетите, да ви кажа честно,
хич не съ наред.
Уж, мислят, чи съ изразяват лесно, ...

Очите на мама
Малка скръб, натежали балкони,
снежен вихър, душевен вулкан,
сълзи избликват от старите рани,
а животът е кух, разпилян... ...

Евгений Онегин 2012
На Недялко
„Служив отлично – благородно,
долгами жил его отец,
давал три бала ежегодно ...

Днес иска ми се да крещя, беснея и да вия,
но болката в душата си не смея да разкрия.
На хората „озъбени” и чакащи, като хиени,
аз кокали не давам на кървавите им арени.
До капка да изсмучат кръвта ми заразена, ...

На нашия син!
Роди се ти със мъки и надежди,
във свят един неотразим.
Дойде със хиляди надежди,
с тебе да го преобразим. ...

Обичам есента
Обичам есента -
моята есен -
багри, аромати, дъжд.
Дъхаво. И хубаво. ...

Как ухае на теб... Днес навярно си идвал
тук, във нашия пясъчен спомен.
Виж, очите ми тлеят. Mай е време за истини,
време раните пак да отворим.
Ти си в мен непокътнат, оцеляваш след бурите ...

В сезона на грипа...
Тази любов, като грип е -
попремине и пак се завърне.
Не признава ваксина - току
в нов щам се превърне... ...

Избягвам много-много да се замислям за любовта, да правя някакви жалки опити да я дефинирам, да търся причините, поради които ми се е случила, или пък ме е подминала. Любов! Толкова много написано за нея и толкова малко казано всъщност. Чудя се честичко защо ли ни е притрябвало непрекъснато да анали ...

Първоноемврийско
Народът спи. Дори след век и кусур
светът все още с дрямката си чудим.
Какво ли още има да ни друса,
щом Ботев не можа да ни събуди...

Непразна съм с най-тихата от всички тишини,
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета, ...

НАДЕЖДАТА-СПАСИТЕЛ
Денят ни се изприщи от безмълвие,
приклекнал върху сянката на времето.
Като дете, наказано във ъгъла,
разбрало, че и детството му вземат. ...

ГВОЗДЕЙ
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
тук не разпъват с гвоздеи по дланите. ...

Реших да бъда днес поет,
на музата слуга смирен
и да започна този ден
с един класически сонет.
Но не като псувня през плет ...

... ти не искаш да тръгнеш,
ти не искаш
да се сбогуваш,
ти не искаш
да оставиш ...

Възможно ли е в днешно време
да има истински човек,
за който всички без съмнение
да кажат с главно "Ч" човек.
Възможно ли е този някой ...

Ще дойда и тихичко ще приседна до теб. Ще сваля всички маски и ще премахна оръжията. Ще те помоля и ти да го сториш. И знаеш ли, няма да мълча, но няма и да викам. Ще ти говоря тихо и полека, сякаш се страхувам, че ще ме чуят. Ще започна да ти разказвам за преди, за безсънните ми нощи, напоени с тол ...

Дочаках те.
И беше пълнокръвен.
Спечели ми очите
и съня.
Вещаеше, ...

Всяка пролет, щом настъпеше средата на април, семейството им се подготвяше за сеитба, събираха се и близки родственици да помагат. Носеха се касетки с рътени картофи (о, Боже, дай благодат на този, който още от детството си е бил в картофения бизнес - да не се бърка с Косьо Самоковеца, за него само ...

Събуди се, огнено сърце,
от зовящия ми вой.
Настъпи моят месец.
Изригвам, не се бой.
Изгрев съм и също вълк, ...

Обичам късната есен и нейните аромати, мистично-мъгливите сивкави утрини, в които хора и автомобили се движат като призраци в някакъв стар и полуразрушен замък.
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...

Тази нощ…
… дъждът ще си тръгне от мен
ще побъбри в стъклата
с немирния вятър
ще измие на прага ми ...

Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нал ...

Tribute to Depeche Mode
Let's have a Black Сelebration... Tonight...

Сред множеството погледи в тълпата,
един-единствен аз когато срещна,
усмихвам се и аз самата
не знам във тоз момент какво усещам...
Това е малко щастие, когато ...

Аз моля, не заспивайте сама,
във стаята Ви, би било тъй страшно,
тъй тъмно, посреднощно и безстрастно,
че мене сам изпълва ме тъга.
Аз моля, не заспивайте сама! ...

Сънят ми изчезна отдавна,
открадна го алчен сатир...
Изгубих го в битка безславна,
целунах любовен вампир...
Все търся любов отогава, ...

Ще трябва вероятно да вървя.
Сценарият приключи рано.
В случаен пристъп вятърът довя
фрактали от тъгата на пиано.
Ще трябва вероятно да съм сам. ...

Ти
Най-трудно е да бъдеш сам, когато нощта падне, стоиш в мрака между четири стени, с нищо друго, освен мислите и спомените в главата си, чакаш изгрева, чакаш дълго, само че изгревът не идва за всеки, мракът понякога остава дълго, отворил широко дверите си около четирите стени.
Не съществува естеств ...

Музика