Роден през прусашко,
живял през казашко,
умрял през апашко.
До пред стопа
на Европа. ...

Грен седеше мълчаливо на мократа трева и мъхове, сред кръга от воини и слушаше съвещанието, на което беше изненадващо поканен да присъства. Корнел говореше на останалите, които също внимаваха и поглъщаха всяка дума:
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...

Сивата врана смяташе трамваите за чест от пейзажа. Шумна, ярка, разнебитена, застрашителна и може би поради това абсолютно ненужна, но все пак неизменна част от градската действителност.
Виж, на хората трамваите бяха необходими. Враната не разбираше много добре защо, но приемаше този факт и не разсъ ...

Историята - своенравна жрица,
хроникьор на варвари е и патриции.
В аналите си равнодушно вписва,
междуособиците ни без победител,
рушащи бащината ни обител, ...

Не сънувай далечни морета,
светлосенки и син хоризонт
и не тичай ти сам след мечтата,
озарила небесния свод!
Колко бързо изнизват се дните, ...

Есен се понесе
в слънчевия ден,
радост ми донесе
с порив откровен.
Нежна е и грее ...

Ти си блед, и не че е бледа твойта кожа,
ами сърцето ми отказа вечно да търпи.
Избледня така и блясъкът от ножа,
с който ме прободе и остави рана да кърви.
Тече кръвта ми по колона от седефен гипс - ...

Присъствието ти в дадено действие
го одухотворява,дарява му сила
и то зазвучава Божествено
на фона на ежедневните сривове.
Ежедневието се превръща във празник, ...

На територията на България живее народ, който не е способен да съхрани държавата си.Това е, което се случва през последните дванадесет-петнадесет години. Може и повече да са.
Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава. ...

Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост, ...

"Тихий городок"
от
Иван Дракалиев
26/09/2024
г.Москва

Сега те гледам скришно, ангел мой
и твоята невинност ме пленява.
Без теб не зная кой е чужд и кой е свой.
Без теб светът е просто само плява.
Не даде Бог да ми се случиш в младостта. ...

Грен беше седнал на калната земя, взел главата на любимата си в своя скут. Лиза бе още в безсъзнание, след нечовешкото си усилие да поддържа огнената, омагьосана стена, достатъчно дълго, за да ги спаси от глутницата фенгове. Лицето й беше бледо и неспокойно, а тялото й от време на време потръпваше. ...

Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...

Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...

Питах се аз някога,
защо съществува ад
и вечни мъки?
Нима има хора непоправими,
толкова непоклатими ...

История 2
София, ‚Ден на книгата‘‚ ‚Витошка‘ е пълна със шатри и хора. Направо невероятно в този интернет свят – не мога да се вредя до щанда и да разгледам дори една привлекателна книга, определено любителите на книгите бяха с плътност два човека на квадратен метър, а отделно имаше опашка от петдес ...

Ей тъй сагата започна-
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.
Приказваше тъй гладко, меко, ...

Аз тихо над скалите полетях,
развях далече синята си кърпа,
във нечии очи без глас изгрях
в прегръдката си някой ме придърпа.
Разлистих се нечакана почти, ...

Когато са подложени на стрес
дори добрите кучета в един миг хапят,
а точно той е мотото ни днес
и чудно ли е, че и хората го правят?
Веригата опъната се къса, ...

Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...

Падат есенни листа,
отекват спомените в тишината,
опустяха дървените пейки,
осветени от лампите в парка.
Валят есенните дъждове, ...

Кланица - скотобойна,
рат, бран - човекобойна.
Касапене - животинско разчленяване,
воюване - човешко разпарчетяване.
Всяко поколение - ...

Вися някак в пространството.
С крака не докосвам земята.
От което е само по-странното,
че това е в реда на нещата.
Такъв е векът - всичко се рее. ...

ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...

С дъх на късни праскови нахълтва есента,
в единствен миг при повей мек и хладен.
Подобно детски вик понесен с песента,
завърнал се в копнеж открито жаден.
Копнежът съзерцава с детските очи, ...

Обичам красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове
и чувството в душата
не спира да расте. ...

Думите са толкова лъжливи!
Подвеждат, заблуждават,
но и светли пътища показват,
събуждат трепети тъй живи!
И някой нещо казва, ...

С В О Б О Д А
Чрез ритуалите черпиме сила,но сме зависими,
по-добре е,да бъдеш неповторим,
търсещ свободно Вечният Смисъл,
който никой не е още открил. ...

Две шепи светлинки. Отде сега се взеха?
Не ги ли плаши вече вятърът студен?
Светулки ли ми прати август? За утеха –
да знам, че още той е лудо влюбен в мен.
Три палави акорди звънко вън запяха, ...

"Алеята със статуи от кал вдървена -
като отсечени дървета.
Много от тях познавах лично. Други
за пръв път виждам. Те явно богове са
на местните гори и езера, пазители на тишината ...

Това, което предстои да прочетете са три истории, забъркани в един философски миш-маш или тютлю гювеч, за поколенията. За неразбираеми думи – (1).
ИСТОРИЯ 1
След дълги увещания и хър-мър на вратата се звъни и се появяват двете – зумерчето и алфичката, а след тях вървят двамата Y, носещи две раници с ...

Да провидиш – проклятие или дарба е?
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...

Времето се затопли и плажовете бяха пълни, ние като че ли не намирахме време улисани в ежедневието си.
- Анелия, искаш ли да идем на плаж
- Прекрасна идея, какво се крием в тези дрехи - смееше се тя - Искаш да ме видиш по бански ли, след толкова години. Обикновено по филмите е така, настъпва часът н ...