ЕДНО ДОБРО ДЪРТАЧЕ
… не съм забравил как се диша чисто, какво е да не мъкнеш тежък грях –
в душата ми търкулна Бог мънисто! – с туй камъче два века преживях,
дъртаче – на седемдесет години – но все трептулка в мен едно дете,
за мен дори и пукнат лев не чини какво светът си мисли въобще, ...

За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...

Вий мислехте си, че не зная
как сте ми чужди,
когато сбирах ничком в края
останки дружба.
Поглеждах ви не с укор дързък, ...

АУТОДАФЕ НА ДУШАТА
Това е лудост, с теб сме прокълнати,
отвара с беладона ли изпих?
Разбърка календарът всички дати
и празниците нареди на стих. ...

Коледа ухае на мечти
сбъднати във детските очи,
на вълшебства, на снежинков смях,
на елхички и играчките под тях.
Коледа ухае на домашни сладки, ...

Сто ризи си изплетох от коприва,
посипах си главата с пепелта,
която лудостта ми да прикрива,
затъпках яростта си под пета.
Ти преживя сърдечните блокади, ...

Пътища има всякакви.
Физически и нематериални, дословни и преносни, такива по които ти се върви, и такива, които са ти втръснали от вървене.
Сутрешни пътища, вечерни и нощни такива. Огрени от слънцето пътища, и пътища гонещи сянката.
Има прави пътища, криви пътища, кръгови пътища, хубави, лоши, с ас ...

Площад зимливо се загръща
с последна шепичка листа.
Луната в звездната си къща
и тази нощ не заблестя.
Сам сред крайречните върби, ...

Уважаеми читатели,
Задавали ли сте си някога поне един от следните въпроси:
Защо няма представител на негърското население, който да е математик сравним с имена като:
Евклид, Архимед, Ойлер, Абел, Галоа, Гаус, Риман, Хилберт, Гротендик?
Защо няма представител на негърското население, който да е физи ...

Портокали, мандарини с корички миризливи
връз чугунения калпак на бумтящото чудовище.
От сръчни пръсти тиквеници се навиват,
тавите пълнят се във фурните чутовни.
Дядовците се засмиват дрезгаво и шумно. ...

В шумà на нрави благозвучни
и благодетели безчет,
сред общество превзето, скучно,
избирам дяла на поет.
Къде сте вие, ниви тучни, ...

Събуждам се в този ранен час
Навън – много сняг, студ и мраз.
Кога отмина тази година?
Въздишам аз с капка вина
Може би обречени ...

А ето го джипа й, присветна ми с фарове, аз й помахах и се забързах. Дежурният комплимент, че е прекрасна, тя ми намигна свойски.
- Утре в 9 часа да си преди спирката на автобуса, на обичайното място - прошепна Филипа
- Да но утре е събота...- успях да отвърна
Но , вече беше късно за други обяснения ...

Там... във старата гора,
под огромната елха,
слезе като в анимация
със лапланска регистрация
най-голямата шейна ...

Не осъждам, не завиждам.
Това просто не съм аз.
Не чувствам, не виждам -
води ме моя вътрешен глас.
Не мога, не зная, ...

Мальовица качих на три мастики!
Претрепах се идиотски, но уви,
издухаха ме рилски самодиви,
тръбата им със лифт ме извиси!
На гроба Дънов съм без бели братя, ...

С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...

Какво за прошката? Нима не ти е лесна?
Като последен фас за стотен път.*
Като поука на прочувствена пиеса.
Като живот, измислен в детски кът.
Какво за прошката? Сам виждаш, че е проста: ...

Преструвката прескача пропастта,
на бездната ръката й е дружка.
Не е съветник верен на честта,
а е метеж, притихнал пред вихрушка.
На нея й приляга да е част ...

Настана суматоха вкъщи
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...

АНАЛИЗ НА ИЗЛИШНИЯ ШУМ
Как искам да потъна в тишината,
когато свири сетното щурче,
и в подмола пъстървата се мята,
доде под мен реката си тече, ...

Отново Коледа на прага чука
и свети Новогодишната елха:
Ето, че организирахме се за Коледните ни тържества!
Отново грим, прически, токове големи,
а може къси рокли, с голи гърбове ...

на Катя Динева
​​​​​​Заставаш като пред разстрел.И камерата се прицелва в теб.
В един безкраен тих предел трябва да отговори съвестта ти!
И въпроси с куршумен картеч пробиват наранената ти душа...
Нима в такъв слововъртеж истината ще тръгне боса и пеша? ...

Картините говорят с мълчаливи сенки,
поезията рисува с думи светли брегове.
Едната пази тайнствени вселени,
другата им дава гласове.

Душо моя,
в тревожности скрита
от късна доба...през изгрева благ,
опозна ли собствената си сила...
разпозна ли приятел, ...

The Man In The Glass
Peter Dale Wimbrow Sr.
When you get what you want in your struggle for self
And the world makes you king for a day
Just go to the mirror and look at yourself ...

Аз си имам треви и орехи.
Имам лятна рогозка – мокра.
Моя дом ветрове го събориха
и си търся листо за покрив.
Мен ми стига обелка лимонена ...

Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...

Само слуз носят
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...

Къде сте, острови далечни
с високи, неми брегове?
Къде сте, вечери чудесни
от мойте детски светове?
Елате да подгоним здрача ...

СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА
… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка
и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,
а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,
в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак – ...

Напоследък в нашето общество се забелязва една тревожна тенденция. В мъглата все по-отчетливо се стеле една неяснота, която постепенно се просмуква в общественото тяло и му носи едно значително безпокойство. Тази тягостна неяснота, тази грязна непълнота се напластява незабележимо, но трайно и замазв ...

Коледно ли? Мили Боже!
Как без пукната парà?
Със стотачка знам, че може
да са справя... Но с пера
върху шапката си стара, ...

Миг единствено се иска,
да се усмихнеш от душа,
че има някой ръката ти да стиска
и да те жадува точно днес, сега!
Миг единствено ни трябва ...

Зимата в душата ми е вечна,
без теб не й се вижда краят.
Много снежна е и много лична.
За такава зима другите не знаят.
Тя в мен навява преспи, ...

Някога пеех. Вече не пея.
Много се смеех. И сега се смея.
Стихове пиша, както умея.
Това е защото не пея.
За утре не знам. Друго време. ...

По извивките меки
следвам нежни пътеки
и достигам места,
където пари плътта...
И изпивам със устни ...