Що път с коне през лесовете биха,
но в " Шарл Перо хотел " не беше тя.
Чак в " Братя Грим хотел " я те откриха,
джуджетата оставили следа.
" Целувай, Принце! " каза весел шута. ...
Хазартен ли съм - никой не ме пита.
И всички ме познават като крал.
Изпитва завист цялата ми свита -
за начинът, по който съм живял.
В казиното аз всичко ще заложа. ...
Тресавището в кърпа ми е вързано,
но знам поне – все някак се излиза.
Изпотроших си стомните от бързане...
Така и не облече бяла риза,
за мен денят. Водата – недонесена, ...
Денят е слънчев като твоя глас,
гласът ти нежен като този ден,
мигът пораства тихо вътре в нас,
мигът е искрен, влюбен и смирен.
Прилича на спирала любовта ...
Не ѝ подарявайте живи цветя!
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи. ...
Има ме...Дишам и усещам допира на времето по лицето си. Дъждовните капки замръзват в небето и се превръщат в малки парченца истини. Истините барабанят по стъклото ми, търкалят се, като малки перлички и целуват земята. Толкова много хора с толкова много истини...Всеки носи и вярва в своята истина..., ...
Тя е като роза, крехка и ранима, същестевременно остра и бодлива.
Тя е като огън, може да те стопли,
ако я разгневиш ще те запали.
Душа на Ангел, тяло на богиня,
коса като коприна с поглед на студена зима. ...
По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...
Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...
Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...
"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата? ...
“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...
Беше един от онези дни, в които , ако се вярва на метеоролозите,имаше магнитни бури.
Или слънчеви изригвания..или не знам още какви природни катаклизми.
С две думи-беше отвратителен ден. Седях на металната пейка в чакалнята на автогарата в Ч.
и убивах времето до тръгване на автобуса ми със зяпане по ...
На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
От фурната реших да гепна пита,
но досега аз нищо не съм крал.
Па и съм си душица свита,
по други правила до днес живял.
На риска трябва да заложа- ...
В една слънчева сутрин, в малък апартамент с дървени панели и уютна обстановка, младо момиче реши да направи селфи, което улови същността на нейното щастие и жизненост. Снимката излъчва топлина и радост, а изражението на лицето ѝ приковава вниманието.
Момичето на снимката носи светлорозова блуза, ко ...
Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.
Припознавам го в много неща.
В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.
Не мога да го опиша с една единствена дума.
Той е противоречив, той е двата полюса. ...
След малко Михаил паркира колата и излезе сам, съкрушен като военопленик.
- Какво стана, Мишка - запита Роза
- Снощи се съгласи, но майка й взе да разпитва с кого, къде ще ходите, кои са другите... Какво да крия, казах им. А леля Ленче ''Аха, параван да сте с Насето на майка си и новият й любовник, ...
Ако думите на историка от ХІХ век Филип Шаф „Никое дело не може да устои, ако не израсне от реалните нужди на епохата и не пусне здрави корени в почвата на историята“ са верни, то следва да сме наясно, че е нужно да отговорим на два изключително важни въпроса: 1. доколко разбираме нуждите на епохата ...
Козметичен съвет за жените – искате ли блестяща кожа и лъскава коса, не работете…
хххх
- Ти си пълен льохман и неудачник! Що години не работиш, аз те храня, обличам давам ти пари за кафе…
- И защо ме наричаш неудачник?
хххх ...
СПОМЕН ЗА ДРУГИЯ ЖИВОТ
... как искам кротко вечер да си пуша тютюнeца край пътните врата,
да седна сам под кривата си круша, преминал всички пътища в света,
наясно с всички бури – и с покоя, в които тъй красиво преживях –
и този свят за малко беше моят, след който аз ще бъда шепа прах, ...
За нашия свещен език ... …
Проумяват се сякаш, все накриво,
промените демократични у нас…
Забравят се Вазовите стихове,
за езика ни – свещен, красив, богат… ...