Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...

От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...

Нощ
Нощ, навън е само тишина.
Нощ! Такава синя красота!
Нощ! Ти си далече, не звъниш.
Нощ, а може би и ти не спиш? ...

Мъжка работа е да се чешеш по топките,
да се хвалиш от дивана до масата,
да обсъждаш на съседката екстрите,
да объркаш мезето с украсата,
да теглиш по майна на всички, ...

Не мисля, че вече те обичам. Прекарах доста време опитвайки се да не те, и си мислех, че би било облекчение да не те обичам. Но ето ме тук и сега, когато вече не изпитвам същото. Когато се случи беше тихо. Бях сама в стаята си и слушах музика, докато слагах спирала бавно и внимателно. Сякаш няма да ...

Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...

Крачихме бавничко със сър Уйлямс из тревата с чаша уиски с лед и сода.Поспираше се да ме попита за някое дърво, храст или статуя. Опитваше се да изглежда като познавач.
- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той
- О, аз ...

По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...

Обичам неопределеността, когато зимата закъснява и есента отдавна е преминала през късния си път, когато сутрин въздухът изстива,а гръдта на земята е още топла и идва времето на мъглите.Те изпълзяват бавно отнякъде и полягат в ниското.Тогава слънцето като оранжева топка започва да плава в млечно-бял ...

Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...

Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...

Обръщам се
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...

Това чудо, разбирайте "демо" е от времето когато ми се стори, че Брус Спрингстийн нещо взе да издиша, а пък все някой трябваше да поеме знамето, и на-не се стърпях

Линкин Парк-"Вестителя"
(Албум-"A Thousand Suns")
Когато чувстваш, че си сам
Откъснат от този жесток свят
Инстинктите ти казват да бягаш ...

Линкин Парк-"Толкова далеч"
(Албум Hybrid Theory 20-th Anniversary Edition)
Избави ме сега...
От тази бъркотия, която сътворих...
Всички души са си отишли... ...

По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...

Дворът беше избухнал в зеленина и цвят. Пролетта нежно беше омаяла светата обител. Слънцето, сияйно и силно напичаше старите керемиди, купола и камбанарията. Кръстът стърчеше гордо и изпъкваше на яркото синьо небе.
Каменната бяла пътечка пред дувара се виеше и в двора. Тук - там беше откъртен и няко ...

неизживяна
любовта при все че бе -
в сърца остана
и се запечата - и
светлик бе в мрачината

благословена
декемврийска синева -
в очакване на
Млада Бо̀га - и смирена -
и с Любов скрепена

Пристъпвах по каменните плочи към заветния край. Не можех да повярвам, че денят бе настъпил. Денят, в който светът ми се бе сринал на прах. Мъдреците в рода ми се опитаха да ме подготвят за днешния ден. Уви. В този злочест момент всякаква подготовка излетя от мислите ми. Силата на опиата, който бях ...

Линкин Парк-"Бягство"
(1998 Unreleased Hybrid Theory Demo)
В центъра на тишината...
Минават през ума ми яростни мисли...
Плътен дим и мигащи светлини озаряват стаята... ...

НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ
Не си дошъл навреме в този дом –
да пръснеш самотата излиняла.
И може би остава мълчешком
да ме целунеш само пред раздяла. ...

Ще се завърна някой ден,
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...

Едно минорно настроение,
понесено от есенна въздишка
поражда дръзко вдъхновение
и го преплита в здрава нишка…
Не ме е страх от северния вятър ...

В тази малка страна със история славна,
дето тръгва от Рила и стига до Трявна!
Аз вървя по жарава от спомени стари,
край високи чардаци! И тежки дувари!
Аз вървя и ме гонят – попътните ветри ...

Студът на зимата безмълвно се топи.
Дали от огън плах на стройни свещи,
дали от дишане на празнични тълпи,
от климат? Или грее друго нещо!?
Не е студен прокапващият дъжд, ...

Момчето се прибра и се съблече
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...

По БНТ-то родно показваха наскоро
филм български, направен не толкова отдавна –
на прехода в зората. Изглеждаше нелошо.
Там впечатли ме сцена, заснета в зоопарка.
Проскубани камили и лъвове нещастни, ...

БЪЛГАРСКОТО СТАДО
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...

Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...

Бедрата ти гостоприемно се разтварят
и няма нужда от покана втора!
Без думи със хормоните ми разговарят,
а не е глупав, да ви кажа, баче Жоре :0))
Добре дошъл, за здраве, да се чукнем - ...

Изпитвам инстиктивен ужас от дебели жени. При първа възможност ги отбягвам. Почти винаги те ще ви покажат снимка от младостта си, на която изглеждат сносно и ще започнат да ви обясняват, че тогава са били много красиви. Не ги разочаровайте. Излъжете ги смело, че наистина е било така. Това ще е една ...

ВЪЛНИТЕ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Вселенските
величествени
вибрации ...