ЧАСТ ПЪРВА
Първа глава
Събранието на Пазителите на тайните току-що започна. Точка първа и единствена в дневния ред гласеше: „Преместване на тайната рецепта на Кола-Мола на друго тайно място”. Самите Пазители съзнаваха важността на това събитие и седяха, потънали в размишления, в удобните си столове, ...

Нощта наметна тъмния воал
и спусна се полека над земята
ефирна, сякаш тръгнала на бал,
танцуваща под звездната позлата.
Ухание на люляк и любов ...

Сенките се срещат
зад тъмната завеса,
с обич се посрещат,
с ненавист се изпращат.
Танцуват и замръзват, ...

Хайде да рисуваме слънца -
огнени, горещи, непознати.
Хайде да направим вертолети -
от пръчки, с фарове и оседлани,
а после, яхнали Луната, ...

Толкова е тихо,
само аз натрапчиво се питам
„Има ли с какво
да ме запомниш?“
Дали със експанзивната ми веселост, ...

Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.
Сгушена сладка, о, миг съвършен.
Докосвам лицето ти с дъх затаен,
така и не зная защо ли си с мен.
Какво ли намери, какво ли разбра ...

Валеше проливен дъжд. Калдъръменият път, наводнен, се беше напълнил с кал и конят ми бавно и несигурно напредваше. Проклетото време винаги се разваля точно в най-неподходящия момент и усещах това с пълна сила, дока-то навлизах в Елантрис на фона на залязващото слънце. Добре че беше пла-щът да пази б ...

Ти си ми основна причина, слънцето в системата и оста ми,
извора на всяка емоция и вибрация в съзнанието ми,
ако само знаеше, отдавна да си ме зарязал,
не би поел такава отговорност.
Ако само знаеше колко искам да съм само твоя, ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
В коремната хирургия на клиника „Престиж”
на стаж изпратен беше млад доктор-специалист.
Директорът след месец извика го и: „Виж –
му каза – оценявам, че ти си напорист, ...

Без целувки... стоя и си хапя
до прегризване вечер душата,
драскат мислите в моя сън с лапи
и разгонват в очите ти лято...
Ти не искай от мен да прогледна - ...

моите текстове с подравнените краища
набързо надраскани
на обратната страна на лицевия мускул на опашката
текстове и други текстури
багри и багери ...

Ручей
Вървя по пътеката близка
и ручей шуми покрай мен.
Сребристите струи ме плискат
и правят щастлив моя ден! ...

Уроци по сценично майсторство - Талант
.........................................................................
понякога изглежда невъзможно
възможното, което предстои,
оглежда се - в очите ни - тревожно, ...

Аз обичам да разсъбличам
за теб влюбената си душа.
Аз обичам да се смея и
да ти нося радостта.
Щастлива съм, когато ме прегръщаш ...

Боли ме,
както тебе те боли.
Кървя, тъй както
ти кървиш.
Не може никой ...

На Иво (Jesus), който знаеше наизуст
всички текстове от “Jesus Christ Superstar”.
И не само тях.
Имах свой, имах личен Исус.
Беше някога. Беше отдавна. ...

Тази сутрин станах рано
Тази сутрин станах рано,
да подредя реших сама.
Не събудих мама -
уморена спеше тя. ...

Ангел на греха
"Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра..."
Христо Смирненски
Аз не зная защо съм родена ...

Какво е любовта?
Тя е може би жадувана реалност,
да, лишена от баналност,
с очарователна фаталност,
при истинската трябва да липсва всякаква маргиналност, ...

Потърси ме!Извикай името ми...
и аз ще дойда!
Заради теб ще дойда!
Потърси ме!
Като преди в очите ме погледни, ...

Не, не, не, не, не.
Не съм плакала за момчета.
Не съм плакала за тъй наречена любов.
Те си идват и си отиват.
Има време за такива неща. ...

Страх ме е. Главата ми бучи!
Първи опит, ах, нали?
Страшен е за мен,
но по-страшен си ми ти!
Разполагам с време само, ...

В плен на една загадка,
в плен на една безпътица -
ако се откажа, ще изгубя теб
и ще изгубя себе си,
ако остана - ...

1
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...

В скицници от малък те рисувах -
кръгче бе със четири чертички
и всеки път до сълзи се вълнувах,
когато оцветявах те с боички...
Растях и ти със мен растеше - ...

Животът скучен е, ала понякога забавен.
Животът весел е, ала понякога банален.
Понякога обагрен е във сиви цветове,
но и често с рози са покрити неговите мостове.
Живота има много маски, ...

Слънце грее - идва май.
Изумруден цвят - това е рай.
Няма облак в небесата.
Заведи ме пак във планината.
Там топли слънчеви лъчи ...

Търся те...
Всяка секунда и миг.
Търся те в утрото,
в мрака...
Взирам се ...

Виж ме
точно когато слънцето сменя нощта...
Тогава съм друга,
обвита само с воал от разсъмване,
гледам към теб, но съм скрита във себе си - ...

21.12.2012 година по Календара на Маите...
С ъ н у в а х : цялата Земя във огън,
пълзеше облак с дим и прах
и птици побеснели от тревога
като летящи огньове видях; ...

ОТ ЧУДО И СЪЛЗА
„От глина са направени мъжете...
Жените сме от чудо...
И сълза...“
Мира Дойчинова ...

Любовта е като роза кадифена
и щом с нежност я докоснеш,
тя своя цвят лист по лист
за теб ще разтвори,
за да усетиш ти аромата ù невероятен. ...

РАЗКАЗ ЗА СЛЯПОТО МОМИЧЕ
Там, на морския бряг, дето пясък от злато
се целува със всички разбити вълни,
там живее отдавна момичето сляпо,
с най-красивия глас и най-дълги коси... ...

Още щом влезе в бара, погледът му се прикова върху нея. За пръв път я виждаше тук. Беше толкова различна от всички познати момичета, че нямаше как да не я забележи. Източената й стройна фигура се движеше с лекота из тясното пространство зад бар-плота. Светлите й коси, прибрани в голяма кокалена шнол ...

Израстваме с красивите приказки за принцове и принцеси, където принцесата се омъжва за принца, добрият побеждава лошия и всички заживели щастливо до края на дните си. Четем и гледаме филми, в които любовта се среща на всеки метър. Но никой не ни предупреждава, че в животът всъщност е много по-различ ...

Известно време стояхме прегърнати, докато не усетихме, че започва да вали. Забързахме към мотара. После се качихме на него и потеглихме с надеждата, че ще изпреварим дъжда. Но, уви, не успяхме. Заваля като из ведно. Стотици литри вода се изсипаха от небето за секунди. Наложи се да спрем в едно крайп ...

Само пътят остана в моето сърце,
път безкраен, път без огън, без лице,
Път навън, към стари, все изгубени мечти,
окован в тъмница, без глас и тъй почти.
Изгубил е чертите си човечни. ...

Мили мои,
верни приятели!
Стискам зъби и вярвам:
мои са трохите от дните ви,
щом поискате да сме заедно. ...

Празен прашен шкаф
гримасничи ужасно;
онемял е сякаш...
Надписи, крещящи върху сив талаш.
Смях през сълзи, ...